Изборният кодекс не забранява расистка реч

След като десетки хиляди граждани станаха свидетели на нацистка пропаганда от кандидат-депутат в ефира на “Нова” ТВ, реших да проверя на какво правно основание може да се сезира ЦИК. Оказва се, че няма такова основание. Изборният кодекс не предвижда забрана за използване на език на омразата и проповядване на антидемократични идеологии от кандидатите и партиите. Съответно не са предвидени и санкции за такова нещо в кодекса.
В чл. 182, Раздел II “Предизборна агитация” на Изборния кодекс е посочено какво се забранява в предизборната агитация, но забраните са от сорта да не се агитира в държавни и общински учреждения и да не се използва държавният и общинският транспорт за агитация. Единствено за агитационните материали има изискване в чл. 183 “да не накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите”. Общо взето акцентът е върху защитата на кандидатите в изборите и на тях им е дадена голяма свобода да говорят каквото си искат.
Това е много сериозен пропуск в Изборния кодекс и се чудя как не се намери, нито една партия в последния парламент, която да постави този въпрос. Липсата на такива забрани, изглежда поощряват езика на омразата в предизборната кампания. Няма нужда да цитирам расистките изказвания на Джамбазки, Каракачанов, Сиди, Расате, Москов – всички тези хора агитират в момента и искат власт. Изборният кодекс е направен така, че да не им пречи.
И тъй като не ми се вярваше и си помислих, че може нещо да съм пропуснал, реших да звънна в ЦИК. Но оттам ми казаха същото – няма такива забрани в Изборния кодекс, може да се пусне сигнал срещу даден кандидат-депутат или партия, но ЦИК ще се придържа към кодекса, т.е. ЦИК е с вързани ръце. Дори да има кандидат-депутат, който да крещи от телевизора “Хит..р беше прав” – ЦИК няма да направи нищо, за да спре този кандидат. Изборното законодателство в страната създава добри условия за подобни партии. И дори те да останат извън парламента, техните идеи придобиват популярност и оказват влияние върху мейнстрийм партиите, които очевидно проявяват някакъв толеранс.
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика