Извънредната и хаотична блокада в Ямбол не дава никакъв резултат

 

Пламен Вълков специализира в сферата на международните отношения към правителствен департамент.  Автор е на Маргиналия. Коментарът му за случващото се в Ямбол е резултат на двумесечното му пребиваване в града.

 

Независимо, че здравният министър отмени най-строгите мерки наложени в страната, които продължиха няколко месеца, град Ямбол изглежда тепърва изпитва на свой гръб действителната тежест на пандемията (както СЗО окачестви Covid-19). Наскоро избраният кмет на града, г-н Валентин Ревански обяви неколкократно, че той и подвластните местни органи чакат допълнителни оказания от Националния оперативен щаб и държавните институции. Същият този щаб, който заседаваше извънредно с месеци и неколкократни ежедневни емисии, успя да се справи безпрецедентно добре с пандемичното разпространение тук в София, където бяха регистрирани абсолютното мнозинство от заболели.

В този сценарий, София с население от милион и половина души се оказва отличен пример, докато град с население от 68 хиляди души сякаш досега е бил имунизиран от Covid-19 и адекватни обществени решения. Въпреки огромните разлики в население и бюджет, в продължение на месеци местната управа дори не се е подготвила, въпреки че епидемията пристигна със закъснение. Един дълъг период,от който можеше да се възползват. Коректно е и да се уточни, че в новоизбраната местна власт не фигурират квалифицирани в областта на политиката и публични афери лица. Въпросната администрация е водена от местен бизнесмен, издигнал кандидатурата си въз основа на дребни имотни подбуди и успял да асоциира голяма част от населението с неопитността си.

Ограничителните мерки обхващат ромските зони напълно непропорционално предвид процентното съотношение на ромското население спрямо общия брой. Пропагандното обявяване на броя заразени ексклузивно включва и техния етнос. Прокуристът на местната МБАЛ “Св. Панталеймон” д-р Димитър Рунков обяви официално, че над 90% от всички болни идват именно от ромската зона.

Обмисля се и пълна блокада на областния град, въпреки че пълна такава все още не е официално обявена. Въпреки неочаквано строгата блокада, в която незнайно защо участват и местните военни, броят на болните не спира да расте. Извънредната и хаотична блокада, оказва се, не дава никакъв резултат. Според официални данни, ограничението се стоварва върху “малко над 6000”. Тези приблизително 10% от градското население са ексклузивно и изцяло ромско население. Това не е ли дискриминация?

За сравнение, в държавата Израел, която бе ударена изключително тежко, изрично не се упоменават публично етноса и религиозната принадлежност на пациентите. Мой близък (адвокат от Тел Авив) ми разясни и правното табу в това отношение. Прозрачност има, но не и прекрачване на границите на допустимото. Етническата идентичност е ирелавантна за статистиката.  Напълно обратното се случва в провинциалния малък град Ямбол.

Общинският орган СПООР (Сектор Превенция и опазване на обществения ред) на практика получава правомощия равни с тези на МВР. С последното решение на общински съвет, представителите на въпросната администрация имат абсолютното право да превишават правомощията си. Тоталитарните местни изменения в регламентите за обществен ред позволяват възможност за отнемането на всякакви социални помощи, ако лица от карантинираната зона и околните улици бъдат открити извън обсега на района. На теория това са временни ограничителни мерки, на практика- отнемане на гражданските права на представители на етническа група. Уви, тази местна концепция буди неприятни асоциации с действителни органи на бившето нацисткото управление в Германия.

Недостигът на медицини далеч не е ново явление. Липсата на медицински персонал и адекватен медицински болничен център е сред най-големите проблеми на града от над 20 години. Доказателство за основния недостиг е и идеята за закриване на родилното отделение към местната болница- истинска хуманитарна катастрофа за един европейски на теория град.

Кметът на града твърди, че за фирмите наемащи служители от квартал “Райна Княгиня” се въвежда ежедневно тестване на заетите. В същото време, болничните структури на града изнемогват от липсата на човешки и материален ресурс. Според тази теза, мнозинството ямболски производители разполагат с по-добро медицинско оборудване от болницата на административен център.

Според заместник директора на болницата, д-р Валентин Вълчев, ситуацията е толкова тежка и динамична, че броят заразени се изменя в рамките на часове.

Липсата на адекватна материална база към вече съществуващата болница бе и предпоставка за установяване на т.нар. “Covid реанимация” на територията на изнемогващото белодробно отделения, където към сутринта за настанени 21 болни.

Броят на заразени медицински работници също нараства, при първоначални трима. Като причина се посочва неподготвеността за пандемията, въпреки обявените преди близо два месеца извънредни мерки. Застрахован ли бе през целия период Ямбол за да се предприемат мащабни мерки чак сега, когато пандемията намалява в световен и национален мащаб?

Етично ли е разделение с подобни мащаби и характеристики в навечерието от 75-ата годишнина от пропадането на нацизма? Оправдано ли е отнемането на граждански права на представителите на една конкретна група навръх 75-ата годишнина от най-жестокият опит за унищожение на еврейския народ, който преминава и през моето семейство? Осъзнавам, че може би ще бъда обвинен и в “маргинална фратернизация”. Аз обаче избирам да я нарека “Хуманизъм”.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика