Как Хамас и “Ислямски джихад” превърнаха мирен протест в унищожителна война

Какво се случи в „Светата земя“ и промениха ли се правилата на играта между Хамас и Израел? Задава ли се нова, този път разрушителна война между двете воюващи страни?

Отговорът на тези въпроси изисква ретроспективен поглед на събитията, предшестващи поредния кръг на конфликта, който противопостави  израелски граждани на палестински араби в редица израелско-арабски градове, последният от които беше в квартал Шейх Джара в окупирания Източен Йерусалим.

През последните две седмици в палестинските и израелските медии доминираха два наратива. Първият акцентира върху уличните бунтове и сблъсъци между араби и евреи в Израел на фона на спор за недвижими имоти. Вторият представя нещата като възникнало противоречие, предизвикано от опита на Еврейския национален фонд да отмени забраната за придобиване на земи в близост до заселническите колонии на Западния бряг.

Разпространяващите първата версия арабски медии, сред които и някои на английски език, описват проблема като продължение на процеса на експроприация на палестинско имущество и прогонването на палестинците от 1948 г. досега. В израелските медии пък конфликтът се квалифицира като класов сблъсък, при който израелски инвестиционни компании се опитват да благоустроят определени квартали, прогонвайки наемателите на жилища с оглед бъдещата им продажба, ремонтиране или разрушаване с последващо ново строителство на тяхно място. Според тази процедура старите апартаменти се превръщат в нови или реновирани апартаменти, което обаче ги прави недостъпни за досегашните им обитатели, респективно принудени да напуснат съответните квартали.

Възникването на проблема и палестинските имоти

Само две години след фаталната 1948-ма, когато стотици хиляди палестинци напускат новопровъзгласената държава Израел, в Тел Авив е приет закон, съгласно който държавата придобива собствеността на емигрантите, включително една трета от собствеността на палестинците, продължаващи да живеят в град Яфа и други градове. Тогава държавата предоставя тези конфискувани имоти под управлението на компанията „Амирам“, която на свой ред ги отдава под наем на палестински наематели. При това, подобно на световната практика, Израел, приема закони за „защита на наемателите“, които забраняват на наемодателя да вдига наема или да гони наемателите без съгласието на двете страни.

Впоследствие, с възприемането принципите на икономическия неолиберализъм и премахването законите за “защита на наемателите” в много страни по света, сред които и Израел, компанията „Амирам“ решава да избере 40 палестински семейства от Яфа, на които е предложена алтернативата да закупят обитаваните от тях апартаменти или да ги напускат. И тъй като апартаментите са в квартали, които са подходящи за изграждането на луксозни комплекси с изглед към морето, цената им е определена на половин милион долара всеки. Обяснимо е, че при подобни условия наемателите считат, че завишената цена е претекст за тяхното прогонване и предоставяне на апартаментите им на израелски евреи, наричани от тях „заселници“.

Масло в огъня наля и „огледът“ на въпросните апартаменти от страна на Елиаху Мали – равин на юдейското училище  „Шират Моше“ в Яфа, придружен от равина Моше Чандовиц, породил бурните протести на техните жители и физическата агресия срещу равините от страна на палестински младежи. Инцидентът на свой ред предизвика ответна реакция на другия ден – поддръжниците на Мали проведоха контрадемонстрация, последвана от побоища и намеса на полицията. От арабска гледна точка действията на „Амирам“ и посещението на Мали изглеждат като част от процеса на юдеизация на Яфа, тъй като палестинските обитатели на спорните апартаменти не разполагат с исканата от компанията сума от 20 милиона долара за всички предложени за продажба апартаменти.

Впоследствие сблъсъците обхванаха и Източен Йерусалим, по-специално квартал Шейх Джара, където припламна датиращият от поне 4 години конфликт между палестинци и еврейски заселници. На свой ред той бе предизвикан от решение на израелски съд за принудително извеждане на палестинските обитатели на няколко жилища във въпросния квартал. Последните обявиха този юридически акт като „нов епизод на юдаизирането на града и прогонване на арабите от него “. От своя страна израелските власти твърдят, че става дума за зачитане на закона. „ Тази стъпка е част от естествения процес в изграждането и развитието на столицата“, твърди израелският премиер Бенямин Нетаняху . Палестинците обаче смятат действията на Израел, за етническо прочистване като част от юдеизирането на Източен Йерусалим, който е столицата на обещаната им независима държава.

Квартал Шейх ал Джара: искрата на бунта

Що се отнася до квартал Шейх Джара, през 1948 г. Израел безуспешно се опита да окупира квартала, отчитайки важното му местоположение на свързващо звено между Източен и Западен Йерусалим, и важен стратегически пункт за наблюдение в близост до Еврейския университет, разположен на планината Скопус. Това се удаде на израелските власти едва през 1967 г., когато те окупираха Източен Йерусалим и прекъснаха вътрешните връзки на града чрез застрояването на еврейски колонии. А междувременно йорданските власти, администриращи арабската част на Йерусалим, бяха настанили там със съгласието на Агенцията на ООН за подпомагане палестински бежанци при условие, че се откажат от бежанския си статут и придобият собственост върху имотите след изтичане на три години от настаняването си. След преминаването на квартала под израелска юрисдикция започва дългата сага на тези бивши бежанци. Израел не признава дарените им имоти, като през 2010 г. апелативният съд окончателно отхвърля жалбите им.

Още преди това – през 2008 г. – група еврейски заселници, наречена “Nahalat Shimon International”, започна действия по разрушаване на квартала и създаване на негово място на комплекс постройки, който да изолира арабските квартали на Йерусалим. Правният дебат между палестинци и израелци продължава десетилетия и статуквото остава. През последните дни окупационните власти поискаха евакуация на домовете от палестински семейства в Шейх Джара, което предизвика протести, ескалирали в сблъсъци. Последните обхванаха всички израелски градове, в които живеят палестински общности, изправяйки страната пред гражданска война.

Според проучване, проведено от американския изследователски център „Пю“ (Pew), 48% от евреите обикновено се съгласяват с фразата „арабите трябва да бъдат изгонени или преместени от Израел“, 71% от тях  са ортодоксални  евреи, докато 59%  са от религиозните националисти. Тези позиции  са резултат от приемането на Закона за национализма през 2018 г., според който: „правото на самоопределение принадлежи само на евреите в държавата Израел.“ Следователно екстремистките гласове са станали част от израелската политика и те са тези, които ръководят политическия дискурс и очертават общата форма на израелското правителство с всички негови компоненти.

Хамас и „Ислямски джихад“ разпалват конфликта в свой интерес

Не е нужна голяма прозорливост, за да се схване, че камъните, които протестиращите хвърлят по полицията, отново разбуждат международната общност за накърнените права на този народ, докато ракетите на „Хамас“ и „Ислямски джихад“ вършат обратното – облекчават задачата на израелските ястреби, както и на онези световни лидери, които предпочитат да етикетират поредната интифада (бунт на арабски) като тероризъм.

Това заключение бе очевидно през последните дни в позициите на големите западни столици, които игнорираха процеса на етническо прочистване в Йерусалим и се фокусираха върху заплахата от ракетите на Хамас, безразборно поразяващи граждански лица и домове, изтъквайки “правото на отговор” и “самозащита” на Израел. Забележително беше, че почти веднага след като ракетите формиралият се дотогава световен консенсус около палестинското право на протест срещу пълзящата анексия се пропука.

Причините за това разделение могат да бъдат разбрани, тъй като мнението на световната общественост за  тероризма  не е еднозначно. Мнозина си задават въпроса за политическите мотиви на палестинските елити, независимо дали става дума за местни или регионални интереси. Подобни въпросителни са оправдани поради досегашния опит, при който вместо протестите да постигнат някакъв, макар и малък напредък, често имат обратния ефект.

В политическите кулоари вече се говори за това, че въоръжавайки съюзниците си в Газа, Иран инструментализира палестинското недоволство, за да засили позициите си на масата на преговорите във Виена за възобновяване на ядрената сделка и да принуди американския президент Джо Байдън по-скоро да отмени санкциите срещу Техеран. По такъв начин режимът на моллите използва палестинските „Хамас“ и „Ислямски джихад“ по начин, който наподобява тяхното влияние върху хусите в Йемен, въоръжените милиции в Ирак, Хизбула в Ливан и талибаните в Афганистан. Повишаването на конфронтационния потенциал по всички тези направления демонстрира пред американците, че ключовете на мира са в ръцете на Ислямската република.

Според други наблюдатели, конфликтът представлява начин „Хамас“ отново да се върне в светлината на прожекторите в един момент, когато се набелязват тектонически промени в целия Близък изток и се очертава примирие между двете регионални групировки: Турция и Катар от едната страна, и Саудитска Арабия и Египет, от друга. Въпросните промени станаха възможни след като новата американска администрация не отхвърли наследството на Тръмп в региона, свързвано главно с „Аврамовите споразумения“, т.е. сближаването между петромонархиите и Израел. Така единствената константа в американската политика в Близкия изток си остава дълбоката враждебност на Вашингтон към палестинските терористи .

Във всеки случай прибягването на Хамас до ракетните удари в подкрепа на каузата на „Източния Йерусалим“ изправи Газа – която и без това е под обсада и е изложена на бедност и лишения, към които сега се добави и епидемията на COVID-19 – пред опасността от повторение на войната от 2014 г., продължила цели петдесет дни. Още повече, че и днес израелските лидери са същите – премиерът Бенямин Нетаняху, Бени Ганц – тогава началник на кабинета му, а сега министър на отбраната, и помощникът му Габи Ашкенази.

Основният проблем в тази конфронтация е, че и “Хамас”, и Израел, се стремят да извлекат изгода чрез максимална мобилизация на военния си потенциал, което граничи с катастрофата. С безразсъдното си поведение Хамас даде на Нетаняху златната възможност да се измъкне от политическата криза, свързана с обвиненията в корупцията и невъзможността да сформира правителство след четири поредни парламентарни избори. Той отново получава шанса да се докаже като силен лидер, който защитава сигурността на израелският народ и сигурността на еврейската държава от терора на Хамас и „Ислямски джихад“, подкрепяни от Иран.

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика