Какво искаме от Македония?

 Безсилно да се справи с разрастващата се епидемия, уплашено от кекавите и бездарни, но иначе нахални протести, правителството се опитва да покаже мускули поне по темата „Македония“. Всичко тръгна от ВМРО, които видяха  в раздухването на тези истерии шанс да си дигнат рейтинга над заветните 4%. И сега заради едни избори напролет България е на път да направи капитална политическа грешка с исторически последици.

Тук-там по медиите ще срещнем признанието, че българската позиция е неразбираема за Европа. Така е, но тя е неразбираема и вътре в България. Какво точно искаме от македонците, за да им отворим пътя към ЕС? Ако питате Екатерина Захариева, после Джамбазки и накрая някой човек от улицата, ще получите  съвсем различни отговори. При това Захариева и Джамбазки ще твърдят, че защитават позиция, по която има национален консенсус. И кой е той?

Националният ни консенсус е, че искаме македонците да признаят, че всъщност са българи. Което няма как да стане и няма как да бъде казано официално и публично. Затова се почват усуквания:

– Защо си наричали езика „македонски“? Ние не даваме! Както си решат, така ще си го наричат, независима държава са. Дори да е едно към едно еднакъв с книжовния български, пак могат да си го наричат „македонски“. А той не е еднакъв. Близо 30 години в България се превеждат и издават македонски автори, „държавниците“ обаче още не искат да признят реалностите. Какво значение имат чисто езиковедките постановки за близост и различие?! Хайде, да искаха да си наричат езика „български“, а ние да сме „против“, защото държим авторското право, би имало някаква логика.

– Трябвало да признаят българските корени на езика и идентичността? Моля?! Да признаят „корени“, една метафора?! Това е абсурдно! Как пък Борис Джонсън не се е сетил да тропне по масата и да иска от Белия дом да признаят английските корени на американската идентичност.

– В учебниците пишело, че българите са „фашистки окупатори“ по време на Втората световна война. Това е въпрос на интерпретация. Всъщност БСП признала ли е, че у нас не е имало фашизъм и респективно „антифашистко движение“? Може ли в България да е имало „фашисти“, а да се сърдим, ако македонците наричат „фашистки“ българските окупационни части в Новите територии по същото онова време?

Ясно е, че ние, българите, сме възпитани да гледаме на Македония като на обърканото дете, което е тръгнало по лош път и е забравило родителите си. И какво го правим това дете?! Както се пее в прочутата песен на „Контрол“ от началото на 90-те: „Нищо не можеш да му дадеш, затова удряй с лопатата, където свариш“.

Време е нашите държавни мъже и жени да си спомнят притчата за цар Соломон и двете жени, които се карали коя е истинската майка на едно дете. Когато Соломон предложил да им го раздели, като го разреже по средата, истинската майка казала „Вземайте го, само да е живо“. Ако България е истинска майка за Македония, време е да пусне македонците да вървят свободно, където са решили. Спъването на Македония по пътя й към Европейския съюз е не просто морално незащитимо, то е глупаво от геополитическа гледна точка. Предателство на българските национални интереси е да се работи за това Северна Македония да остане една разединена държавица, останала извън ЕС, раздирана от всевъзможни конфликти  и с право обвиняваща за всичко това България.

От блога на автора

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика