Какво ще стане с партиите – отровители на българския политически живот?

Споделете статията:

Коментар* на Георги Коритаров

Вчера официално бе оповестен краят на един от най-конфузните политически анекдоти в България. Това е коалицията „Обединени патриоти”. Този проект, манталитетно близък до 80% от българите, беше построен върху ксенофобския популизъм, историческия шовинизъм и носталгията по богданфиловото време, когато за около три години под флага на Борис III, който пък се е бил подслонил под победоносното знаме на хитлерова Германия, се е създавало впечатление, че царство България си е присъединило територията на Македония и на Егейска Тракия. Тези три основни постулата, върху които функционираше идейно и ментално коалиционният проект, са в различна степен на интензитет присъстващи настроения в една немалка част от българското общество. Може би това е и причината коалицията да бъде поканена като партньор на партията, изразител на мечтите за европейско развитие на България, каквато е ГЕРБ. Не толкова заради политическо невежество на управляващата най-голяма партия ГЕРБ, колкото заради нейното безразличие и можем да го наречем политическа ленивост, през този управленски мандат на коалицията „Обединени патриоти” сякаш й беше позволено да нанесе толкова големи поражения върху имиджа на България и особено в сферата на българската външна политика, някои от които могат сериозно да се окажат незаличими, необратими като щети.

Така например разгърната и инициирана от България концепция за разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани, стартирала и ознаменувала първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, сега е не просто в криза, а изглежда напълно заровена като спомен именно поради амбициите и непремереното говорене от страна на коалиция „Обединени патриоти”. Коалиция „Обединени патриоти” или само на ВМРО? И оттук вече може би следва един не по-малко тревожен анализ. Идеята да се явят поотделно в тези избори, иначе съставките на доста забавната първоначално три, а после от две формации конфигурация „Обединени патриоти”, не вещае нещо кой знае колко оптимистично. Можем да кажем дори, че кампанията, разграничена в трите направления – Атака, ВМРО и НФСБ или дори само между ВМРО и НФСБ, ще отрази една много по-висока степен на радикализация на иначе и без друго екстремните теми за говорене.

ВМРО ще стъпи още по-непреклонно върху темата „Македония е българска, македонците са българи”, НФСБ твърдо ще застъпва антитурската и антиромска политическа линия, а колкото да Атака – нищо чудно в техните намерения Крим от руски да се окаже и български. Това е в рамките на анекдотичното разбиране. Иначе тревожното е друго. Вдигането на толкова висок градус на основни теми, които отново да мобилизират електорален ресурс сред 80-те % българи, не вещае нищо добро. Това за още по-дълъг неопределен период, независимо дали попаднат в парламента или не – поотделно всяка една от тези три формации ще трови българския политически живот и ще създава тепърва проблеми пред онези, които по някакъв начин ще попаднат в следващия парламент.

* Коментарът е излъчен в Свободна зона в 9 без 5”, 5 февруари 2021 – петък

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.