Какво знаем, че не знаем за коронавируса

Без паника

Дъглас Адмас

 

Казват, че във време на криза хората показват най-доброто и най-лошото в себе си. По стар български обичай се опитахме да погледнем с насмешка и на тази човешка трагедия, смятайки, че тя ще ни отмине – социалните мрежи се наводниха с мнения от самозвани шутове, които остроумно ни убеждаваха, че си имаме работа с нещо много по-безобидно от сезонния грип, политици и общественици радушно подеха тази песен и я добавиха към репертоара си. Държавният глава на връх националния празник публично призова българския народ да не спазва препоръките на СЗО, които определи като „манипулация“, дори изгради цялата си реч саркастично на тема вирусите, които българският дух бил преодолял. С най-опасния вирус обаче явно не сме успели да се справим – този на глупостта. Подобно безотговорно поведение причинява хиляди жертви през 1918 когато властите във Филаделфия решават да проведат традиционния си парад докато испанският грип набира сила. Българският дух не възпира чумата през 14-ти век да обезлюди и съсипе страната, както китайският и персийският не успяват да спасят народите си от кошмара, който изживяват. Отговарят ни, че те нямали нашата домашна ракия –  поредната крепост на отрицанието. Очаквано, БПЦ демонстрира презрение към плътската тленност и отказа да отмени традиционните великденски чествания – вярата щяла да пази  християните от вируса… може така да се е смятало и за лъвовете в Колизеума. Всъщност, по всяка вероятност именно религиозно суеверие е причинило и най-смъртоносната пандемия в познатата ни историята, за която вече споменахме. Неадекватността на хора, които обществото незаслужено е удостоило с трибуна и висок пост, често може да предизвиква усмивки на съжаление, но сериозността на ситуацията налага да сме по-критични към внушенията и да ценим повече фактите.

 

Факт 1: COVID 19 е хазартна игра, която може да ни коства живота – целта е да оцелеем в добро физическо, психическо и финансово здраве, като по възможност помогнем и на други хора да направят същото, или поне не ги излагаме на риск. Няма никакви данни за това носители на българския дух, вярващи християни, или системни консуматори на алкохол да се справят по-добре от останалите в хазарта. Вярно е обаче, че кооперативната стратегия в дългосрочен план е по-печеливша и че всеки от нас може да допринесе като минимизира риска за себе си и хората, с които контактува, за ограничаване на заразата и намаляване броя на жертвите. Нека отново напомним, че презапасяването с хранителни и санитарни продукти, с цел спекула или от паника, не е кооперативна стратегия – то излага други хора на риск. Народи, които не научат този урок, се справят по-зле и са застрашени от изчезване.

 

Фиг.1: Разпространение на испанския грип във Филаделфия, където властите подценяват заплахата (с непрекъсната линия) и Сейнт Луиз, който въвежда строг контрол (с пунктир).

Факт 2: Здравните системи и държавите не са устроени така, че да просъществуват дълго в екстремни условия, добре е да не ги тестваме до предела им. Независимо дали ще протече бавно и продължително, или шоково, пандемията ще се отрази на световната икономика – пазарите вече реагират с паника. Малко хора ще станат по-богати, много ще обеднеят, възможно е да има социални трусове. Политическите и финансови елити също се тревожат за своята безопасност и това би трябвало да е обща кауза – сложната система, в която живеем, вече излиза от баланс, а оставена в режим на свободно падане, би предизвикала огромни щети. Само болни мозъци могат да мечтаят за революции, класова борба и апокалипсис в такава ситуация. Не се знае колко дълго ще продължи извънредното положение – някои пандемии имат  втора вълна, която често се оказва далеч по-опустошителна. Едно продължително ограничаване на социалните контакти може да е ужасно потискащо, но подобен компромис с личния комфорт е приемлива цена за спасяването на човешки животи.

 

Факт 3: Знаем твърде малко за пандемията – времето за натрупване на данни бе оскъдно, а и първото огнище се появи на място, където правителството контролира целия поток от информация. Наложи се здравните власти да съобщават каквото са научили в крачка, без задълбочен анализ, тъй като е важно хората да са в течение. Информацията обаче често е неточна и се налагат корекции относно най-базисни неща като смъртност, скорост на разпространение и устойчивост. За съжаление, тези показатели засега имат тенденцията да растат. Истинските данни ще са ясни едва след като вълната отмине, а дотогава е препоръчително нехайният оптимизъм да отстъпи място на предпазливостта: научили сме важни уроци за поведението на пандемиите и макар спецификите на този щам да не са добре изследвани, вече е пределно ясно, че той никак не е безобиден. Много хора трудно си представят, че броят на заразените расте в геометрична прогресия – данните засега сочат, че се удвоява на всеки няколко дни, което означава, че след месец би могъл да се измерва в стотици милиони. Скоростта обаче не е константа, а зависи от поведението на всеки един и от нашата кооперативна стратегия. Статистиката при смъртните случаи следва тази тенденция със закъснение, тъй като на болестта е нужно време да се развие, затова и този процент продължава да расте – от успокояващите 2%, които СЗО обяви доста прибързано в началото, с времето вървим към далеч по-мрачни прогнози, според които рискът за живота е като при игра на руска рулетка.

 

 

Фиг. 2: Разпространението в световен мащаб показва ясно изразен експоненциален ръст като за Европа времето за удвояване на броя е тревожно ниско – в рамките на няколко дни.

 

Световните лидери най-после започват да осъзнават мащабите на заплахата и въвеждат рестриктивни мерки. Българската държава се присъедини към групата на реалистите като обяви извънредно положение – предвид възможностите, с които разполага здравната ни система, реакцията вероятно е закъсняла, но това може да бъде компенсирано с отговорно поведение. Печалните уроци на историята сочат, че в подобни ситуации единствено суровите мерки дават гарантиран резултат: по време на испанския грип, който заразява над една четвърт от световното население, в единствения пощаден от опустошение голям американски град, Сан Франциско, хора без маски на улицата биват застрелвани от полицията; преди около месец китайските власти, след твърде дългото неглижиране на проблема, стигат дотам да запечатват жилищни сгради с обитателите им. За съжаление, закъснялата реакция е или брутална, или неефективна. Това се отнася и за хората, които продължават да си заравят главата в пясъка – шокът за тях ще е твърде голям и няма как да не предизвика паника. Подобна е ситуацията и по време на война, с тази разлика, че правителствата тогава крият и манипулират информацията, докато днес те просто не разполагат с нея – затова пък социалните мрежи запълват липсата с патологични фантазии. Възможно е в близките седмици да станем свидетели и на много по-строг контрол, породен от колективната ни безотговорност. Как ще се развият нещата занапред зависи от всички нас и способността ни да се самоорганизираме. Важно е междувременно да получаваме адекватна информация, колкото и оскъдна да е тя. По тази причина Marginalia се ангажира да търси мнението на експерти, което може да помогне на всеки един от нас да намали риска за себе си и околните.

Статията е дадена за печат на 14 март – б.р

 

 

 

Още полезна информация:

 

https://covid19viruslive.com/bg/

 

https://ourworldindata.org/coronavirus

 

https://www.youtube.com/watch?v=Kas0tIxDvrg&fbclid=IwAR15kdUB7bmJ-EmY0VSaHh8kZMuzihlAL1TmBm3cqFr80oZs86B4vRflqyM

 

https://www.youtube.com/watch?v=UDY5COg2P2c

 

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/po-veroiatno-e-da-spechelite-ot-tototo-otkolkoto-da-hvanete-koronavirus-2215945

 

*последното е пример за престъпно подвеждащ материал