Кой се страхува от неправителствените организации?

 

Някак сякаш извън всяка логика манипулацията към родителите, да се страхуват за децата си премина в явна политическа атака срещу демокрацията и ценностите на демокрацията. А може би логиката е именно политическа, прикрита зад патриотизъм, религия, семейни традиции. В действителност чрез исканията за забрана на действия на НПО стават видими политическите цели на манипулиращите. Парадоксално е че го правят други НПО, да не говорим, че и повечето религиозни организации функционират като НПО.

Доколкото ме познават много хора, които надявам се ми имат някакво доверие, и които може би не са си задавали въпроса какво е това НПО, и сега биха могли да приемат някои от тези манипулации за верни, реших да кажа нещо по темата. Казвам ги така, както ги разбирам.

проф. Нели Петрова е председател на УС на ИСДП

Самата аз повече от 15 г. съм създател, ръководител, експерт, обучител, супервизор, консултант в Институт по социални дейности и практики, която е сдружение с нестопанска цел, т.е. НПО. За дейностите на организацията, услугите, проектите, годишните доклади и пр. можете да  се информирате на www.sapibg.org  В голяма степен съм удовлетворена от работата, която вършим, въпреки трудностите и предизвикателствата, а може би и заради тях.

Твърдя, с цялата си професионална и лична отговорност, че ако има някакво прилично ниво на предоставяне на  социални услуги за деца и семейства в България, то се дължи на  прозорливостта на българските парламент и  правителства да създадат правна рамка, която позволява делегирането на тези услуги към НПО през 2004 г.

Кои са нещата за НПО, които ми се иска да кажа?

На първо място е важно да се каже, че неправителствените организации са държавни организации, важна присъща характеристика на демократичната държава.

Те са израз на правото на хората да се сдружават и да допринасят за добруването именно на държавата. Правителствата са изпълнителната власт на държавата и те изпълняват своята власт чрез правителствени дейности и структури. Структурите, които хората, гражданите на държавата създават са граждански, и са неправителствени, защото не са създадени от правителствата. В демократичната държава гражданите могат да се сдружават за да допринасят за общественото благо, или да защитават интереси на свои членове, или на определена група в обществото. Това тяхно право в много европейски страни е от повече от 100 години. Всички закони в държавата, които касаят юридическите лица се отнасят и за НПО.

НПО са организации на частната гражданска инициатива. В демократичното общество частната инициатива на хората е в основата на просперитета. Предприемаческата инициатива се осъществява чрез различни частни стопански организации – фирми, обединения и пр.  НПО са частни организации, но  с нестопанска цел, т.е.  от своята дейност те не могат разпределят печалба. Обикновено това е така, защото те подкрепят каузи, предоставят услуги на хора в уязвимо положение, защитават правата на хора в уязвима ситуация и пр., все дейности, от които не може да се печели. Приказките за „да се получават едни пари, за да се усвоят“, може и да се отнасят за някого, включително за държавата, за фирмите, за училища, за болници, за НПО, за църкви и пр. и това е престъпление за всички тях.

Обединенията на гражданите, т.е. т.н. НПО предоставят социални, образователни, културни, спортни и други услуги за деца и възрастни. За да го правят те разработват проекти, явяват се на конкурси, изпълняват обществени поръчки, търсят финансиране за тях по всички законови, определени от държавата начини. Достъпът до публични средства е регламентиран – предоставяне на социални услуги, на образователни услуги като частни училища, детски центрове и пр. Според българското законодателство, всяка НПО, регистрирана в обществена полза предоставя своя финансов отчет, както  и отчет за своите дейности всеки месец пред съответната община и веднъж годишно публично.

Не всяка гражданска организация, НПО, може да предоставя социални услуги за деца и семейства в риск.

Предоставянето на социални услуги за деца и семейства в риск се прави само от НПО, като юридически лица с нестопанска цел, както и от юридически лица със стопанска цел,  само когато притежават лиценз за това, регистрирани са официално в Агенцията за социално подпомагане и подлежат на контрол от централната и местната власт по спазване на националните стандарти за тези услуги. Изискването за лиценз не се отнася до общините, които предоставят същите услуги.  Регламентът за това е от 2004 г. и е определен в Закона за социално подпомагане и в правилника за неговото приложение.

Смятам определено, че за този период се наложи мнението, че най-добрите практики в предоставянето на такива услуги са именно в НПО, че професионалната експертиза в тази област  е в НПО. Има много доказателства за това ми твърдение, като национални доклади, програми, проверки на органите за мониторинг и контрол, изследвания, публикации.

Причината за това по-високо качество на социалните услуги, предоставяни от НПО е първо в пазарния принцип на работа –  НПО като доставчици на социални услуги, трябва да се доказват непрекъснато и помежду си и спрямо общинските и централи структури.

На следващо място е специализацията в определена сфера и развитие на капацитета в тази сфера. Повечето НПО, доставчици на социални услуги са обединения именно на експерти от определена сфера, които са решили да допринесат чрез своите опит и познания за развитието на съвременната социална работа у нас. Също така, защото могат да осъществяват повече обучения, супервизии на екипите си, благодарение на проектите, които реализират, т.е. развитието на екипа, на методически материали за работа, на нови практики е по същество дофинансиране на тези услуги, и  защото, отново благодарение на международните проекти, които реализират, имат достъп до добри европейски практики. Тяхната дейност в много отношения „дърпа“ качеството на предоставянето на услуги от общините, от държавата.  Тяхната дейност е помощник, но и основен коректив на административната правителствена дейност в тази сфера.

Сред основните цели при предоставянето на социалните услуги за деца и семейства е подкрепата за сигурна семейна среда, достатъчно добра семейна грижа, превенция на изоставянето, на раздялата и гарантиране на връзка на детето с всеки от родителите му. Това може да види в програмите за предоставяне на всяка социална услуга, която се одобрява от общината, с която е сключен договорът, както и в методологията на работа, която се предоставя на всеки потребител, от 2000 г. насам.   Благодарение и на техните усилия делът на децата, които живеят извън семейна среда намалял повече от три пъти.

НПО, както и всички други доставчиците на социални услуги, общински или частни, не вземат решения за прилагане на каквито и да е мерки – за закрила, за упражняване на права, за контакт, възпитателни, наказателни и други. Те могат да подпомагат органите, които вземат решение с доклади, становища, оценки на нуждите на децата, нуждите на родителите, но решенията се вземат от съд, комисия, държавна структура, както е определил съответният закон. Има много трудности и много необходими промени за по-добро качество на социалните услуги, но това, което е сигурно, че то няма как да бъде постигнато без тяхното предоставяне от т.н. частни доставчици, най-вече от НПО.

В известен смисъл всяка църква, в светската държава, каквато е България,  е неправителствена организация, т.е. тя не е организация на правителството.

Различните религиозни общности/църкви са частни по своя характер и са сдружения на хора, които споделят една вяра. Често те предоставят социални и образователни услуги директно или чрез свои специални НПО. Финансират своята дейност като другите НПО – чрез проекти, чрез такси, чрез достъп до публични средства, в зависимост от нормативната уредба. Често имат собственост, дарения, други източници на средства. Българското правителство, без да се допита до гражданите, чиито пари харчи, даде заплати на православните свещеници. Аз не знам църквите къде се отчитат финансово и трябва ли да го правят, не знам как ползват собствеността, която имат. Може би вярващите знаят. Но е сигурно, че всеки български гражданин може да получи такава информация за всяко НПО, регистрирано в обществена полза.

 И така, кой все пак се страхува от НПО?

Как така заплахата от това, че „социалните ще ни вземат децата и ще ги дадат на норвежците“ изведнъж стана – „НПО трябва да се махнат“, след като е ясно, че „вземането на деца“ не зависи от тях? 

Предполагам, вече е ясно на всеки разумен човек, че родителите няма от какво да се страхуват. След като за 15 години никой не е взел децата им по действащото законодателство, няма как да се случи по новото, което точно в тази област не е изобщо ново. След масовата истерия, хората все повече разчитат на собственото си мнение, не на това, което друг им казва и всеки човек, който може да чете, може да направи сравнението.

Демократичната държава и нейните структури също по-скоро виждат ползите от НПО, като партньор, дори когато ги критикуват, а умните сред тях именно за това. Гражданските организации са един от най-добрите инструменти за участие на отделния човек в  делата на държавата, в това наистина да има значение гласът на всеки, не само по време на изборите.

Смятам, че вече е доста ясно, че  от НПО се страхуват, обществени структури, сили, групи и пр., които систематично, постоянно рушат крехките основи на демокрацията у нас и систематично, постоянно работят срещу ценностите на Европейския съюз. Европейският съюз не е усвояване на средства, а обединение около ценността на демокрацията, на свободата, на гарантирането на индивидуалните човешки права, включително и на децата, които също е добре да приемем за човеци. Тези сили, структури, групи се страхуват от НПО, тъй като тези организации са относително автономни, не зависят от партиите, от политиката и трудно могат да бъдат манипулирани. Внушавайки страхове от „частници“, които искат само да усвояват пари,  от „платени от вън“ агенти, всъщност тези групи се страхуват от свободния, независим човек, от свободата на мненията, от правото на всеки човек да има избори.

Хората от моето поколение добре знаят какво означава „повече държава“, „държава, която всичко знае, и може, и прави“,“ държава, която дава на поданиците“, държава не на гражданите, а на зависимите верноподаници.  Такава държава ли искаме за децата си? Ограничаването на дейностите на НПО, и спекулирането с това да се  „поемат от държавата“, която би ги вършила по-добре е тотална заблуда и е атака срещу демокрацията. Наистина ли можем да вярваме, че съсредоточаването на всички дейности на едно място, директно зависимо от властта, ще ги направи по-качествени, по-прозрачни, по-управляеми от гражданите?

Когато се опитваме да разберем кой се страхува от НПО трябва да посочим факта, че почти всички дейности и услуги в България, адресирани към жертвите на домашно насилие, които в огромната си част са жени и деца, се предоставят от НПО. Това е сфера, която не би направила и стъпка напред без работата на НПО. Не са случайни атаките именно към т.н. детски организации и тези защита на жени, жертви на домашно насилие. Изглежда именно намесата на гражданските организации в домашното насилие от някои се възприема като основна заплаха срещу семейните ценности. Мисля, че не е трудно да се разбере за кои точно семейни „ценности“ става дума.

Намирам активизирането на родителите и поставянето на важните за тях теми като добър за демокрацията процес. Смятам, също, че той е много добър и за НПО в много и различни измерения – да се допитваме повече до тях, да променим акцентите, да подобрим говоренето, така че да се разбира, да се вслушваме повече, да…правим нещата заедно и пр.  Приемам също наличието на различни мнения. Не приемам лъжите, манипулациите, арогантното лицемерие.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Нели Петрова

Нели Петрова е педагог по образование, професор по социална педагогика, ръководител на Институт по социални дейности и практики. Има множество публикации, участва в различни национални и международни изследвания, провежда обучения на професионалисти, има опит и в консултиране и подкрепа, водене на групови програми на родители, повечето от тях в областта на превенция на насилието на деца.