Красен Станчев: Класически либералната свобода в България

10.02.2020 Красен Станчев 95граждански и политически свободи, Индекс на човешката свобода

Вчера бе публикуван поредният Индекс на човешката свобода (ИЧС),[i] който е инициатива на институтите Катон (Вашингтон), Фрейзър (Ванкувър) и Фондация Фридрих Науман (Берлин). Той измерва личната, гражданската и стопанската свободи глобално, в 159 страни, редактиран е от Таня Порчник и Ян Васкес и от методологическо гледище е полезен и обективен инструмент за сравнение.Въпреки тревогите в българското обществено мнение или може би именно заради тях външният поглед може да подпомогне разбирането на важните проблеми на България.ИндексътИЧС е особен с това, че допълва Индекса на стопанска свобода в света, разработван и издаван от 1996 г. насам от Института Фрейзър с партньори от цял свят и изчисляван от икономистите Робърт Лоусън и Джеймс Гуортни. Оттогава досега съиздател на този индекс е Институтът за пазарна икономика, а аз участвам в разработването на методологията. Стопанската свобода се измерва като характеристика на отделната юрисдикция, човешката свобода е свързана с нея и дава приблизително същите параметри по отношение на индивида. ИЧС приписва еднакви тежести на измерителите на общата стопанска и индивидуалната свобода.79 признака са разделени в две общи категории от по шест под-категории. В „личната свобода“ попадат „сигурност и безопасност“, „свобода на движение“, „религиозна свобода“, „свобода на сдружаване и гражданското общество“, „свобода на изказа и информацията“ и „свобода на отъждествяванията и човешките отношения“. В категорията „стопанска свобода“ са измерителите по повод „върховенство на закона“ (което е част от индивидуалната свобода), „размер на правителството“ (правителствените разходи като част от БВП), „правната система и правата на собственост“, „здравословната парична политика“, „свобода на търговията в международен мащаб“ и „регулирането на кредитите, труда и бизнеса“. Особеност на ИЧС е и това, че той измерва тези свободи с „натрупване“, в дадения случай от 2008 до 2015 г. (за която са последните достъпни данни).ИЧС е единственият индекс, който измерва състоянието на индивидуалната свобода, определена в традициите на класическия европейски либерализъм от времето на Джон Лок и Исая Бърлин, като „липса на принуда“ или, по Лок, като положение, при което индивидът „не е обект на произволна воля на другите, а свободно следва собствената си воля“.

Къде е България

България е на 41 място, т.е. почти по средата на държавите с повече свобода, но не сред най-свободните и много по-добре от най-несвободните.

10-те най-свободни страни	10-те най-несвободни страни
Швейцария	Бурунди
Хонг Конг	Централноафриканска република
Нова Зеландия	Демократична република Конго
Ирландия	Алжир
Австралия	Иран
Финландия	Египет
Норвегия	Йемен
Дания	Либия
Холандия	Венецуела
Великобритания (идентичен рейтинг)	Сирия

Както може да се очаква, високата степен на индивидуална свобода в горната четвъртина свободни страни (България е във втората) съвпада с високо равнище на доходи, като разликата между „вторите“ и „първите“ страни е почти три пъти.

Мястото на България е 41-во, преди Уругвай, макар там личната свобода да е на по-високо равнище и след Грузия, която води с по-голяма стопанска свобода. В групата от 10-то до 39-то място са повечето страни от ЕС плюс Тайван, Япония, Южна Корея, Чили, Коста Рика и Мавриций. След България са Хърватска, Унгария, Израел, Гърция и всички страни от Балканите.

Страните от Евразийския съюз (бившият СССР), ако някого това го интересува, сред които най-добре стои Казахстан (76-то място), са от около 120-то място нататък, рангът на Русия е 126 (представянето ѝ е по-лошо от Таджикистан и Виетнам, но малко по-добро от Азербайджан и Украйна).

Индексът разделя света на осемнадесет географски региона. България, нормално, попада в Югоизточна Европа, където средният доход на човек (БВП, изчислен през паритет на покупателната сила) е приблизително 15 200 щ.д. В този регион България води с 18 200 щ.д. и по този показател тя е толкова богата, колкото ресурсната икономика на Азербайджан. Европейската част на бившия СССР, включително Русия, но без балтийските страни (те са на равнище от почти 27 000 щ.д.), са регион „Източна Европа“. В него средният доход на страните е 12.1 хиляди щ.д.

Слаби и силни страни

Както и друг път съм писал, причините за относително ниските доходи в България са в относително далечното минало на 1990-те и 1980-те. Може би днес е по-важно да се прецени сегашното състояние и неговите силни и слаби страни.

В областта на личната свобода най-лошите показатели на България, без изненада, са в рубриката „върховенство на закона“ (5,2 от 10 възможни точки) и при свободата на изказа и достъпа до информация, където точките са 5 в под-показателя „достъп до чуждестранна информация“. 6,9 са точките в областта на „правни и регулаторни ограничения на религиозните предпочитания“.

Противоположно на текущите медийни тревоги по повод Истанбулската конвенция, при личните и сексуалните предпочитания, отъждествявания, правата на жените и разводите всички показатели на България са 10.

Но е добре да се подобрят и показателите в ИЧС, като в Индекса по Управление да достигнем поне Чехия, а в Индекса Отворени пазари да подобрим иначе достойното 38-мо (между Франция и Южна Корея) място на България в света, колкото и в групата показатели „свобода на движение“. Почти съвършено е и състоянието в свободата на сдружаване.

Както стана дума при сравнението с Грузия, България се представя по-зле по линия на стопанската свобода. Но и тук дяволът е в детайлите. При всички групи показатели положението е като при страните от „Централна Европа и Балтика“, с изключение на „правната система и правата на собственост“.

Показател	рейтинг
Независимост на съдебната система	3,4
Безпристрастност на съдилищата	3,6
Защита на правата на собственост	4,5
Военна намеса обществените отношения	8,6
Интегритет на правната система	5,0
Защита на изпълнението на договорите	4,8
Регулаторни ограничения	8,8
Надеждност на полицията	4,6
Бизнес разходи за престъпност	5,0

Коментарът може би е излишен, но все пак се вижда, че там, където има намеса на прокуратурата (права на собственост, изпълнение на договорите и пр.) и законодателите (инициативите за контрол над изпълнителния процес, правата на кредиторите и преразпределението на икономическо влияния), нещата не изглеждат добре. Въпросът е колко зле.

По първите два показателя рейтингът на България е съвсем незначително по-добре от положение в Зимбабве. Русия е много по-добре от България, с изключение на индикаторите за полицията и военната намеса. От балканските страни само Македония (на 60-то място в индекса) прилича на България, но и там състоянието на първите два показателя от таблицата е по-добре. В другите страни положението е общо взето по-добро.

Интересна е и динамиката, защото подобрение за периода от 2013 г. насам няма. В същото време общественото мнение е заето с други неща. Както гласи един виц от преди седмица: у нас хората се делят на противници или на третия пол, или на втория лифт.

[i] Виж: https://www.cato.org/human-freedom-index

*Текстът е публикуван за първи път в списание Мениджър

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика