Мариза Декастро: Правителството на хунтата изпадна в смут, обяви оперетна мобилизация! Огромно множество хора се яви, за да се облече военни униформи

Споделете статията:

 

 

На 31 май министерството на културата и спорта на Гърция съобщи имената на отличените с Държавни награди за литература и превод (за издателската продукция от 2018 г.) сред които е и Мариза Декастро.

 

Поздравления към Мариза Декастро, автор в „Маргиналия“- виж тук и тук.  за отличаването й с Държавната награда за литература за книгата й „2651 дни диктатура“, (изд. „Метехмио“, 2018), в категорията Книга даваща знания на деца, която тя поделя с Катерина Лагу за творбата й със заглавие „Харилаос ли? Що за име това?“ (изд. „Психогиос“, 2018). Съюзът на гръцките писатели – Атина също поздрави отличените писатели и преводачи, много от които негови членове.

 

През май Филологическият факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ проведе тазгодишния си Пети международен студентски конкурс „Трансформации“ 2020 за превод от чужд на български език. В категория „проза“ (освен нея, имаше и рубрика „Поезия“) студентите „премериха сили“ и със словото на Мариза Декастро – с откъс от наградената й книга (подборът на текстовете бе направен преди оповестяването на наградените в Гърция автори). На първо място в конкурса бе излъчена Марияна Ангелиева, студентка в специалност. „Приложна лингвистика“, Югозападен университет „Неофит Рилски“(виж по-долу превода).

Замисълът на преподавателите и деканата на ВТУ е подобни текстове, възпитаващи в демократични ценности и граждански дух на неподчинение да получават популярност и сред младите хора в България, да раздвижат духовете и умовете, да ги стимулират към участие в подобни литературни прояви.

Текстовете в конкурса за превод от чужд на български език са подбрани така, че да допринесат за разтваряне на нови познавателни хоризонти, да прехвърлят мостове между култури, кодове към езикови вселени, автори и превод. Текстовете за превод от български на други езици са от Леда Милева, по повод 100 годишнината от нейното рождение (1920 – 2013): „в памет на поетесата, с чиито стихове и разкази са отраснали няколко поколения българи; с благодарност към преводите й, пресъздали на български език творбите на десетки чуждестранни автори; с дълбока признателност към неуморния и дългогодишен интелектуален труд в български и международни културни институции“.

Конкурсното жури, състоящо се от компетентни преподаватели по чужди езици и от чуждестранни лектори във Филологическия факултет е водено от стремежа младите хора да бъдат насърчавани да опознават други светове и култури, създадени на други езици, тъй като всеки език носи и свой различен начин на мислене и изразяване; да бъде споделен с другите, да мотивира към занимания с преводаческото изкуство.

В конкурса са взели участие 245 младежи – студенти и ученици. Освен за студенти и ученици у нас и от чужбина, тази година той е бил насочен и към ученици в българските неделни училища зад граница, със съдействие на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа” в Министерството на образованието. Всички участници получават сертификат за участие, сертификати получават университети и училища с най-голяма активност.

 

Здравка Михайлова, Атина

 

2651 ДНИ ДИКТАТУРА

Мариза Декастро

След събитията в Атинската Политехника в държавата отново се възцари политически хаос. Началникът на Гръцката военна полиция Димитриос Йоанидис, наричан „невидимия диктатор“, водеше политика по-лоша и от тази на предшествениците си. През февруари беше отворен концентрационният лагер на остров Ярос, а десетки членове на Гръцката комунистическа партия, Гръцката комунистическа младеж, Гръцки национален студентски съюз за борба с диктатурата и други организации бяха заловени и изпратени да прекарат зимата там.

Нещо повече, на 20 юли кликата на Йоанидис организира преврата в Кипър, за да свали законно избрания президент архиепископ Макариос. Под негово ръководство сградата на Президентството беше бомбардирана, но Макариос бе успял да избяга. Превратаджиите сложиха нов, марионетен президент – Николаос Сампсон.

Превратът даде повод на Турция да нахлуе в Кипър и да осъществи операция „Атила“.

Правителството на хунтата изпадна в смут и обяви обща мобилизация, оперетна мобилизация! Огромно множество хора се яви, за да се облече военни униформи. Какво ти каки, какви ти защитни цветове? Нямаше униформи, потенциалните войници бяха необучени, всеки идваше с ежедневните си дрехи и с хляб и сирене за закуска.

В Патисия, в един тристаен апартамент със спуснати щори, за да изглежда празен, се криеха двама мои приятели, Х. Л. и В. А., които подобно на стотици други бяха минали в нелегалност след събитията в Политехниката. Бяха членове на Координационния комитет и ги издирваха.

 

Аз бях връзката им с външния свят. Носех им храна, вестници и новини. Те излизаха от апартамента единствено, за да се срещат с другарите си от време на време.

За да се придвижваш по онова време, винаги трябваше да носиш със себе си документ за самоличност, в случай че те спрат вездесъщите Сили за държавна безопасност. Единият от тях, който беше известен на тези сили, но успя да им се изплъзне, притежаваше такава. Не би имал проблем, дори да го спрат. Впрочем, той излизаше по-често.

Другият беше в опасност, защото нямаше карта. Бяха му я взели в началото на май 1973 г., когато беше заловен и затворен в ареста на Военната полиция в центъра на Атина, близо до Военноморската болница над булевард „Кралица София“. В края на юни беше освободен, а след това незабавно мобилизиран заедно с много други студенти.

След общата амнистия, обявена от хунтата в началото на ноември, той беше демобилизиран и напусна Елефтеруполи, където служеше, и в автобуса на път за Атина бе прочел във вестника, че нещо става в Политехниката. Беше четвъртък, 15 ноември. Същия ден следобед бе влязъл в сградата на Политехниката, където заседаваха студентските комитети.

Бяхме се договорили да ходя всеки обед, когато денят понапредне. И без друго нямаха работа, която да ги принуждава да стават рано, четяха до късно и следяха новините по чуждите радиостанции. Моите посещения се подчиняваха на строги конспиративни правила. Макар домът ми да беше съвсем наблизо, трябваше да вземам такси до Монастираки, да позяпам малко, да се разхождам по магазините и след това с друго такси да се връщам в Патисия, за да съм сигурна, че никой не ме следи.

юли 1974 г.

превод от гръцки: Марияна Ангелова, ЮЗУ „Неофит Рилски“, спец. „Приложна лингвистика“, 4. курс

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.