Мехмет Юмер: Департаментът за връзки с обществеността към президента на Турция е като кошмар, надвиснал над медиите

Споделете статията:

Господин Юмер вчера беше световният ден на свободните медии. На 20 март турските журналисти Мустафа Ахмет Октай и Ерен Саркакая от вестниците “Халк” и „Пусла“ бяха задържани във връзка с информация за разпространението на Covid-19, а дни след това журналистът Тугай Хан е обвинен в „създаване на страх и паника в обществото“, като отразява новините за коронавируса. Техни колеги са обвинени в разпалване на реч на омраза. Това трайна тенденция ли е в Турция?

 

В Турция с всеки изминат ден се увеличава броят на забраните за излъчване на новини от обществен интерес, забранява се достъпът до неудобните сайтове и електронни издания, а крайно неудобните медии се закриват. През 2018 г. и 2019 г. са били наложени близо сто и петдесет забрани за излъчване на новини, докато забранените в интернет статии и публикации наброяват хиляди. Изследванията в тази посока акцентират върху факта, че всичко това се случва по политически причини. В доклада на „Амнести Интернешънъл“ за 2019 г. се посочва, че в Турция няма независимо правосъдие и свобода на словото, изтъква се, че цензурата се увеличава и много журналисти са в затворите. Въпреки че след опита за преврат през 2016 г. извънредното положение в страната беше отменено през 2018 г., натискът върху инакомислещите не намалява. Според доклада на „Амнести Интернешънъл“ съдебната власт се използва като инструмент за потискане на различните гласове. Там също се подчертава, че съдилищата са забранили редица публикации в Интернет, а срещу стотици потребители на социалните медии са били заведени наказателни дела.

Базираният в САЩ изследователски център “Pew Resarch Center” също публикува доклад, в който се казва, че през последните пет години сред 34 държави в Турция най-много хора искат свободата на словото и мисълта да се разшири. Докато през 2015 г. общо 43 на сто от турските граждани са смятали, че е важно всеки свободно да изразява мнението си без натиск от властта, то през 2019 г. този процент е достигнал 65 на сто. Централните турски медии изгубиха легитимността си на достоверен източник на информация в очите на обществото.

Турският журналист и бивш депутат от Републиканската народна партия Баръш Яркадаш всеки месец огласява данни, свързани със състоянието на медиите и журналистите в страната. Според неговите данни само през март 9 журналисти са били задържани, 9 са били арестувани, а 27 са били изправени пред съд. Двама журналисти са получили по 3 години 7 месеца и 22 дни затвор, достъпът до един информационен сайт е бил спрян, на 3 телевизионни канала били наложени парични санкции. Двама журналисти били осъдени да заплатят глоба от по 4 хиляди 150 лири, а други двама били уволнени от работа.

Според главния редактор на информационния портал „Ахвал“ Явуз Байдар Департаментът за връзки с обществеността към президента на Турция е „като кошмар, надвиснал над медиите“. Той изтъква, че този департамент е овластен наравно с религиозната дирекция по вероизповеданията „Диянет“, а основната тема табу в медиите е семейството на президента Ердоган. Сякаш в Турция стряскащият глас на Ердоган е съчетал в себе си духът на мрачното време.

Според “Репортери без граници”, журналистите по света са поставени под огромен натиск. Сред основните предизвикателства пред медиите са авторитарните режими, репресивните закони срещу предполагаеми “фалшиви новини” и ерозията на традиционните медийни бизнес модели. На Балканите границите около независимата журналистика се стесняват. Турция е на 154 -то място в класацията, което звучи обяснимо с оглед посочения контекст от Репортерите. Има ли и други причини, които обуславят не-свободата на информация в нашата съседка?

В Турция властта потиска способността за критическо мислене на журналистите, което неминуемо води до авторитарна тирания, защото правовата държава е проявила слабост. В нашата югоизточна съседка нормалността отдвана изчезна, затова ние не знаем точно какво се случва там и колко това ще продължи. Правилата на играта вече не се спазват. Демокрацията там започна да ерозира още с грубото потушаване на протестите в парка „Гези“. Първо беше подчинена съдебната власт, а после бяха ликвидирани „непослушните“ медии. В тези дни в своя статия известният турски журналист Хасан Джемал повдигна въпроса, че адресите и номерата, на които живеят определени журналисти се дават на членове на организираната престъпност. Той дори посочва и пример с трима журналисти от турската секция на „Спутник“, чиито домове са били нападнати от групи от по 15-20 души.

Преди дни Платформа за защита на журналистите към Съвета на Европа посочи, че в отговор на здравната криза правителства задържат журналисти за критично отразяване, разширяват значително обхвата на следене и приемат закони срещу разпространението на „фалшиви новини“, независимо че те сами решават какво е допустимо и какво е неправилно, без да бъдат контролирани от подходящи независими орган. Каква според Вас е основната разлика за журналистите между Турция и България?

По повод Световния ден на свободното слово, 3 май, Дружеството на съвременните журналисти в Турция отправи призив за освобождаването на журналистите, които са в затворите. Като отбелязва, че Турция е на 154-то място сред 180 държави, Дружеството посочва, че страната е на второ място по брой затворени журналисти след Китай. В призива се подчертава също така, че Турция е в черния списък по отношение на свободата на словото, където натискът срещу журналистите е целенасочен, осъзнат, умишлен и системен. През миналия месец в Турция се прие закон за амнистията, който заобиколи журналистите. Точките от наказателния кодекс, по които те са хвърлени в затвора не бяха обхванати от новия закон. В призива на Дружеството на съвременните журналисти се казва, че „политическата власт иска журналистите да стоят в затворите, но за сметка на това освобождава престъпниците“.

Статистиката на Дружеството за април е показателна за състоянието на медиите там. Според статистиката през изтеклия месец в Турция 1 журналист е арестуван, а 11 са получили обща присъда от 137 години затвор. Срещу 10 журналисти е образувано разследване. В Анталия и Измир двама журналисти са били нападнати, а в Коджаели е стреляно по сградата на вестник „Сес“ (Глас). Осем новинарски сайта са били блокирани. Висшият съвет за радио и телевизия на Турция е спряло 14 телевизионни програми и е наложило парична санкция на три телевизии и едно радио.

На този фон мисля, че разликата между южната ни съседка и нашата страна е отчетлива. У нас по-скоро нещата опират до медиите между пазара и контрола. Факт е, че бизнес-моделът на вестниците се срина, това се отнася и за електронните медии. Причината за това едва ли е само в появата на Фейсбук, Туитър, Гугъл, ЮТюб и т.н.

Тревожните тенденции за ограничаване на свободата на медиите в международен план се забелязваха още преди избухването на пандемията от Ковид-19. Като главен редактор на Обзорнюз бихте ли коментирали как може да се осигури свободен достъп до независима информация, за да могат журналистите безпрепятствено да разследват и информират.

Няма лесен отговор на този въпрос. Едно от убежденията гласи, че основната отговорност за незавидното положение на повечето медии е на самите тях, с други думи, в желанието им да осребрят своя продукт. От друга страна, в своята последна книга „Меди@ избори“, която излезе в края на 2019 г. доц. д-р Катя Михайлова, преподавател в УНСС изтъква, че медиите имат нужда от обществен авторитет, икономически капитал и реална власт. Уважаваните и авторитетни медии не трябва да се превръщат във второстепенен актив с намаляваща стойност в бизнес империи, а талантливите и високо интелигентни журналисти трябва да упражняват професията си, защото те трябва да предоставят нужната информация, която да ни помага да се ориентираме, както и да взимаме важни решения. Особено в условията на извънредното положение и карантинния период това пролича много ясно. Всъщност задължението на медиите е да служат на обществения интерес и именно затова журналистите трябва да се борят за определени медийни стандарти.

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.