Мистични мотиви в живописта на Бахаудин

Иракско-кюрдският художник Дилшад Бахаудин рисува мистични молитви като ги разполага между светлината и тъмнината. Неприсъстващото по невероятен начин присъства в неговите картините.Те  въздействат като ново  пророчество. От една страна са извивките на обожание между молитвата и суфизма. От друга страна, художникът използва разкриването като път към трансфигурацията и откритостта.

Дилшад Бахаудин е роден в Сюлеймания през 1974 г. и е едно от важните имена не само в град Сюлеймания, но и в целия Иракски Кюрдистан. Срещнах го повече от веднъж на Третия симпозиум, който се проведе между трети и десети септември 2021 г.. Видях го в ателието където бяха участниците. Това бе групово посещение, което направихме в галерия „Замоа“, където той е неин директор, разказва журналистът Гариб милла Злал. „Замоа“ се счита за една от старите къщи в Сюлеймания. Тя е построена от основаването на града, тоест преди повече от сто и тридесет години. Къщата е собственост на кюрдския писател Ибрахим Ахмед, баща на Геро Ибрахим, съпруга на покойния президент на Ирак Мам Джалал и е типична за старата архитектура: прозорците, вратите, камъните, балконите.

 

Всичко  те връща десетилетия назад, отъждествявайки се с визията на древните за света и човека и всевъзможните начини на неговото обитаване, продължава разказа си Гариб милла Злал. Къщата раздвижва духа в човека, сякаш попада в свещен храм. Липса на интервали между цвета и неговите градации допринасят за това усещане. Само този стремеж да се превърне тази красива къща в галерия е достатъчен за нейното значимост в хода на трансформациите на културата с всичките й плодотворни клонове на изкуството. Тя пробужда у съзерцаващия копнеж да се приближи повече до духовното. Пространствата на неговите дълбоки творби отвеждат далеч по пътя на търсене на нови хоризонти, те сякаш  представят ново пророчество.

Бахаудин разкрива душата си през белите пространства. Неговата истина се превръща в реалност, а не-присъствието(отсъствието)се превръща в присъствие. Чувствата му са пресъздадени в деликатна цветност, четката му постига по невероятен начин една мистична белота. Иракският художник зарежда работата си с нови конотации, които имат символично измерение, както и естетическо измерение, отделяйки по-голямата част от енергията си за изследване на един неподозиран визуален свят, отвеждат ни в неговата дълбочина.

В опитите си да разбере света, Бахаудин започва с възхищението си от всичко, което прославя човешкия живот и кръговете, в които се носи. Различните форми  поглъщат емоциите в акта на движение в пространството, създавайки комуникативна ситуация, която свързва видимото със скритото. Тези форми освобождават окото от ограниченията на обекта и рамкиране.  Изкуството на иракския художник свидетелства за неговия независим стил, който му позволява да даде на светлината необикновена енергия, стига целта му да е да улови отчуждаващите фактори във всичките им проявления.

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.