Мюсюлманите и “другите”

Споделете статията:

Разбирането на Запада за свободата на изразяване е коренно различна от тази в ислямския свят (такъв по принцип не съществува, защото той е силно разединен). В западната цивилизация хората възприемат свободата на изразяване като най-висша ценност. Това е тяхната “светиня”, защото е платена много висока цена за нея през вековете. Именно затова цензурата и ограничаването на свободата на изразяване се асоциират с мрачното Средновековие. Особено за карикатуристите няма теми табу, дори това да са свещени символи. Ето това трябва да е ясно на първо място, преди всичко!
Що се отнася до ислямските общества, тяхната рецепция за Книгата, Пророка и религията не засяга само и единствено тях самите, но и “Другите”, описани в Свещения Коран като “хората на писанието”.  Според техния прочит ислямът не е локална, а глобална религия и като такава обгръща и останалите религии – юдаизъм и християнство, даже стои над тях. Тази представа е доминирала в ислямския свят до 19 в., но по-късно след фактическото превъзходство на Запада тя утихва. Но не изчезва. В ислямския свят съществува убеждението, че някой ден славното минало пак ще се завърне и ще утвърди господството си. Този възглед се отнася не само до вярата, но и политиката и икономиката – т.е. пълноценно превъзходство.
И ето тук е тънкият момент. Защото този идеал предполага, че Другите трябва да живеят по волята на исляма. Ето този теологически възглед днес оформя очакванията на мюсюлманите, които живеят извън т. нар. ислямски свят, тоест на Запад. Именно такъв беше и мотивът на младежа, който обезглави френския учител Пати – да защити исляма. Но в Свещения Коран е казано: “Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.” (Трапезата 5/32). С други думи, мюсюлманинът не може да извършва терористични актове като обезглавяване на невинни хора в името на самия ислям, а терористът не може да е мюсюлманин.
Но доколко е оправдано очакването в една западна държава, създадена от нейните граждани, притежаваща различна история и религия, със светски закони, изобретени пак от тези общества да се наложат ограничения на свободата на словото, която те тачат повече от всичко?
От фейсбук, със специалното разрешение на автора
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: