Най-драматичният и трагичен период за евреите започва през януари 1941 г.

През януари 1941 година започва най-драматичния и трагичен период в хилядолетната история на еврейския етнос. Приет е Законът за защита на нацията, изключителен български закон от комплексен тип, който остава в сила от 23 януари 1941 г. до 27 ноември 1944 г. и не се позовава на действащата към момента на приемането му Търновска конституция.

Законът е внесен от правителството на Богдан Филов и има за цел да отговаря на тенденцията за сходни разрешения на т. нар. „еврейски въпрос“.

 

 

България влиза в Тристранния пакт – 1940 г.

Следвайки примера на Нюрнбергските закони, законът за защита на нацията е създаден в унисон със законодателството на Нацистка Германия на расистка и националсоциалистическа основа. Възвръщането на Южна Добруджа през септември 1940 г., станало с активното съдействие на германската дипломация е получило одобрението на всички Велики сили. Това дава повод на нацисткото ръководство да започне явен или прикрит натиск за ориентация на България към силите от Оста.

Само месец след тържествата по случай възвръщането на Южна Добруджа в пределите на българската държава министърът на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски внася в Народното събрание (II-а редовна сесия) Законопроект за защита на нацията. Министър Габровски е известен в политическите среди на България, като убеден националист, един от създателите и водачи на „Ратници за напредъка на българщината“ (РНБ), като човек подкрепящ политиката на националсоциалистите и антисемитското законодателство.

 

Законът за защита на нацията е приет с мотиви за засилване сигурността на държавата. Той съдържа най-репресивните си постановления в част II: „За лицата от еврейски произход“. В чл. 19 се афишира приетата линия на дезинтеграция на еврейското малцинство от българското общество – забранява се на евреи да носят имена с български окончания на фамилните имена: -ов, -ев, -ич, -ски и пр.

За изпълнението на ЗЗН е създадено Комисарство по еврейските въпроси. Главен комисар е Александър Белев. През 1943 г. е подписано българо-германското Споразумение Белев-Данекер за депортиране на около 20 000 евреи от новите и старите предели на Царство България. Комисарството при съдействието на армията и полицията активно участва в депортирането на евреи от администрираните от България предвоенни територии на Гърция и Югославия.

Малобройната опозиция в ХХV ОНС, научната и художествено-творческа интелигенция, професионалните и браншовите сдружения, религиозните общности и техните институции. Функциите на Народното събрание са сведени до механизъм за гласуване на правителствените законопроекти.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.