“Не газете граждани!”, “Демокрация днес!”, “Времето е наше!”

Да станем граждани вместо трудещи се; Демокрацията изисква поне две политически партии; Промени сега – загиваме от полумерки. Това са лозунги, носени от участници в първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. Той е свикан от независимите сдружения на площад “Александър Невски” в София. На листовката за разгласяването му се чете: Промяна сега! Демокрация днес! Гласност веднага!

 

 

Участници сега си спомнят най-вече колко са били развълнувани, някои от ораторите… Могат да цитират точно или приблизително поздрава на писателя Георги Мишев: “Хора! Хора, стекли се днес на този огромен площад, преминали по тънкия лед на страха, днес вие заслужихте най-високото истинско обръщение – граждани! Здравейте, граждани!”

 

Какви призиви са били издигани на площада? Малцина от хилядите, били там, помнят със сигурност и в подробности. Малцина са били като наблюдатели и са мислели за документиране на събитието. Лозунгите са събрани тогава от Научно-изследователския институт за младежта, който е към младежката комунистическа организация /ЦК на ДКМС/, но е смятан от властта за среда на твърде свободомислещи. Негов директор е политологът и социолог Петър-Емил Митев. Лозунгите са публикувани на сайта omda.bg.

 

Институтът за младежта веднага след 10.11.1989 г., когато с “дворцов преврат” е свален от власт дългогодишният диктатор Тодор Живков, формира групи “за наблюдение на изключително динамичните процеси в масовото идейно-политическо съзнание и в обществено-политическите структури”. Едната група наблюдава независимите сдружения, “в качеството им на формираща се политическа опозиция, на значим елемент в политическата система на нашето общество”.

 

Всичко, което трябва да знаете за:

Свободни избори, не дворцов преврат!
За чиста, свята, демократична държава!

 

Тези и много други лозунги са поместени от наблюдателите от института в няколко рубрики, първата от които е Демократични искания – демокрация, свобода, гласност, права на човека”. Там попадат: Да станем граждани вместо трудещи се!; Отмяна на член 1, точка 2 от Конституцията! /Той гласи: ръководна роля в обществото и държавата има БКП/; Многопартийна система, свободни избори!; Нови свободни избори – веднага!; Законите – за всички!

 

И още: Да възкресим свободата – този велик покойник!; Феодално имение или правова държава?; Култура без диктатура!; Многопартийност, а не плурализъм!; Свобода на словото, правата и сдруженията!; Не на казионните творчески организации!; Никога вече диктатура!; Не газете граждани! В този раздел са включени 86 призива.

 

Екипът на института за младежта събира лозунгите за комунистическата партия, социализма, включително за икономиката /36 са такива/, за политическите репресии /”Амнистия на жертвите на тошизма”, “Освобождаване на политическите затворници” и още 8/, за Петър Младенов, който е станал водач на БКП, за екологията, за органите на реда /”Да махнем 50% от милицията,за да оправим икономиката”/, за комсомола /само два/. Лозунгите на тема “Тодор Живков и приближените му” са 95.

 

В раздела, озаглавен “Относно националния въпрос” фигурират исканията: “Върнете на нашите турци имената”, “Възстановете отнетите ни за трети път мюсюлмански имена”, “Не на родния национал-социализъм”. И още: “Спрете репресиите, побоищата и изселванията на помаците”, “Равни права на българското и турското население в България!”. Социологът Петко Симеонов, издател на omda.bg, а на 18 ноември 1989 г. като член Клуба за гласност и преустройство – първи оратор на митинга, отбелязва, че тези искания са издигнати от мюсюмани.

 

На митинга се събират подписки:

 

– За многопартийна система
– За отстраняване на комунистическата партия от власт
– За свобода и права на турското население
– За въвеждане на вероучение в училище
– За връщане на съдебната палата за съдопроизводство /тогава там е Националният исторически музей/
– За амнистия на всички политически затворници
– За връщане на Търновската конституция /заменена през 1947 г. от конституция на НРБ/

 

Митингите, шествията, бденията на граждани продължават. Създава се опозиция на комунистическата власт. На 7 декември 1989 г. е учреден Съюзът на на демократичните сили. Възстановяват се старите партии – Демократическата, Радикалдемократическата, социалдемократическата, земеделският съюз. На 14 декември парламентът е обсаден – първо от студенти, после и от хиляди граждани. Скандира се: Долу член първи, целия, веднага! Искането е за отмяна за закрепената в основния закон ръководна роля на БКП. Скандиранията се чуват ясно и вътре в залата на Народното събрание. Депутати изглеждат изненадани и уплашени. Тогава Петър Младенов казва “най-добре танковете да дойдат”… Стига се до преговорите между властта и опозицията – Националната кръгла маса, на която се постига съгласие за избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция.

 

Големият предизборен митинг на СДС на 7 юни 1990 г.

© Str, Архив

Големият предизборен митинг на СДС на 7 юни 1990 г.

 

Във времето, по което вървят заседанията на Кръглата маса, студенти предлагат два от най-често издиганите лозунги на промяната:

 

“45 години стигат” и “Времето е наше”

 

Как е станало разказва Деян Кюранов:

 

“Ето: седим в новополучената сграда на СДС и както винаги говорим какво ще говорим на Кръглата маса. По едно време става дума, че е добре да си измислим някакви общи и по-постоянни лозунги. Ама нямаме време! Тогава се сетихме, че това е баш работа за нашите студенти – навърташе се една групичка на долния етаж, нещо правеха. Всъщност повечето от тях (не съм сигурен сега, че всичките) бяха “моите” студенти – тези, които навремето не допуснахме в Клуба: Владо Кънев, Стелиян Стойчев, Петьо Велев (мисля, че и той е бил там, къде да е? – но образ нямам). Казваме им да измислят лозунги. След едно два часа иде Владко Кънев и носи едно откъснато листче с пет-шест лозунга. Чете ги на глас и като стигна до “Четиресет и пет години стигат!” и след още един-два до “Времето е наше!” – всички в хор казахме, че тия стават, останалите – не. Не подозирахме, естествено, колко популярни ще станат – и че “народът” седесарски ще ги тури и в една тромавичка мобилизационна песен! Но – браво на нашите млади!”

Източник: Дневник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика