Ненужната Национална жандармерия на България

 

Веселин Вучков е професор по Наказателен процес в Нов български университет, в Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и в Академията на МВР. Автор е и на лекционен курс по „Правен режим на разузнавателните служби“, който чете в магистърски и бакалавърски степени. Автор е на научни монографии, студии, статии, сборници и помагала.

Бил е министър на вътрешните работи във второто правителство на ГЕРБ (ноември 2014 г. – март 2015 г.), от този пост подава оставка. В първото правителство на ГЕРБ е заместник-министър на вътрешните работи (2009 г.- 2013 г.), сред неговите ресори са нормотворчеството, архивът на МВР, взаимодействието с Народното събрание и др. Бил е депутат от Парламентарната група на ГЕРБ (гражданска квота) в два парламента – 42 НС (2013 г. – 2014 г.) и 43 НС (2014 г. – 2015 г.), където е членувал в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и в комисията за контрол над специалните служби.

 

 

„Тихото“ промъкване на една промяна в Закона за МВР през правителство, парламентарни комисии и пленарна зала на Народно събрание не може да прикрие сериозните й недостатъци. В какво се изразява тя? Предвижда се създаване на нова главна дирекция в МВР с наименование „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ като основна структура на МВР. Накратко: прокарва се идеята отрядът за борба с тероризма (т. нар. барети или СОБТ), чийто командир е на пряко подчинение на главния секретар на МВР, и дирекция „Жандармерия“, която е част от националната полиция, да бъдат обединени в нова главна дирекция. Тя ще бъде с вертикална структура и с национален обхват, а по този начин се изгражда ново фундаментално звено по аналогия на противопожарната дейност, борбата с организираната престъпност и граничната охрана. Мотивите на правителството са лаконични и се свеждат до: повишаване ефективността при предотвратяване и пресичане на терористични действия, освобождаване на заложници, задържане на особено опасни престъпници, опазване на обществения ред при масови мероприятия, възстановяване, поддържане и опазване на обществения ред при масови безредици.

Намирам идеята за създаване на национална жандармерия като самостоятелно звено за неудачна и ще формулирам своите контрааргументи.

Първо, погледнато в сравнителен план, аналогиите с други държави ще бъдат неуместни. Да напомня, че национални жандармерии имат редица страни от ЕС: „Корпус Карабинери“ в Италия, „Гвардия Сивил“ в Испания, „Жандармерия“ във Франция и пр. Турция (извън ЕС) също е типичен пример за държава с развита жандармерия. Макар и да откриваме специфики, типичните белези на изброените звена са следните: а) става дума за извънградска (провинциална) полиция, чието наличие е продиктувано от огромните територии на държавите, а тази полиция се е „родила“ исторически във времена, когато тези държави са били империи; б) във всички примери става дума за звена, които са военизирани, подчиняват се на военна йерархия от въоръжените сили с военни звания, не са част от МВР, а от армейския корпус. Видно е, че България не е страна с огромна територия и с имперско наследство, за да е нужно да изгражда извънградска полиция, отделно от националната полиция. Видно е също, че прокарваната идея не предвижда създаване на армейско звено, което също не предполага аналогии с посочените примери.

Второ, нека се вгледаме в българската институционална традиция. Винаги, когато на дневен ред политическата класа е извеждала необходимост от създаване на жандармерия, това е обслужвало конюнктурни интереси. Първоначално, през 1881 г. жандармерията е създадена като военен корпус, като „правителствена стража с военна организация“. При управлението на Александър Стамболийски преди сто години жандармерията е обслужвала необходимост за „промъкване“ между злощастните клаузи на Ньойския договор, който на практика забранява наличие на армия в страната ни. В началото на 1944 г. правителство и парламент създават държавна жандармерия с основен мотив „борба с нарастващото съпротивително движение“. Вярно е, че това движение се разширява предвид загубите на германската армия на Източния фронт. Ала в същото време държавната жандармерия е „наследство“ от политиката на починалия няколко месеца преди това Цар Борис ІІІ, който на най-високо ниво, включително и пред нацисткия водач Хитлер, е преувеличавал размера на партизанското движение с единствен благороден мотив – да не се изпращат български войски срещу руската армия, за което Хитлер категорично е настоявал.

А какви са проекциите на жандармерията по време на тоталитарния период от 1944 г. до 1989 г.? В първия етап те са „специални части“, а през 1951 г. се създават вътрешни войски към МВР, в които млади момчета отбиваха военната си служба. Ала най-показателни са „проявите“ на жандармерията след 1985 г., когато тя внезапно е „възродена“ – вътрешните войски към МВР са основното оръжие на тоталитарната власт за обезвреждане и репресии срещу надигащата се съпротива към т. нар. „възродителен“ процес! Длъжен съм да кажа, че именно тези подразделения на вътрешни войски „наследи“ държавата през 1989 г. и до днес това са основните „носещи конструкции“ на жандармерията към МВР. След 1989 г. конюнктурата също запращаше жандармерията ту към идеята за национална служба, ту към част от националната полиция.

Трето, откъсването на звената „жандармерия“ от дейностите на националната полиция, областните дирекции на МВР и ГДБОП е грешна стъпка и от професионално гледище. Това е така, защото съществуващите осем жандармерийски поделения на територията на страната не са нищо повече от обикновена полиция и са призвани да се намесват при сериозни опасности за обществения ред, когато класическите звена на традиционната полиция не могат да се справят. Да, такава необходимост от „подсилване“ на традиционната полиция понякога се появява, особено когато става дума за стратегически обекти. Ала това в никакъв случай не означава да създаваме отделно полицейско звено с изключителни правомощия. За мен няма съмнение, че жандармерията, макар и в ограничен обем, трябва да е част от националната полиция, за да може, първо, да бъде ползвана при съответната необходимост, преценена от ръководството на националната полиция, и, второ, за да не се превръща в „държава в държавата“ и своеобразен репресивен орган, неподчинен на общата политика за охрана на реда и противодействие на престъпността. Ще напомня, че полицаите от жандармерията имат същите полицейски правомощия като останалите полицаи. С оглед на казаното, анализирайки внимателно критериите, по които се изграждат вертикални дирекции с национален обхват в българското МВР, със сигурност може да се обобщи, че създаването на национална жандармерия не издържа и на най-елементарна критика. Ако следваме подобна логика, несъразмерно по-голяма специфика има дейността на разследващите полицаи, но това не означава, че прибързано следва да ги обособим като самостоятелно вертикално звено на територията на цялата страна.

Четвърто, включването на СОБТ (т. нар. барети, т. е. отряда за борба с тероризма) в нова главна дирекция също намирам за нелогично. Този отряд следва да бъде запазен на подчинение на висшето професионално ръководство в лицето на главния секретар, а не да бъде включван в нова главна дирекция. Това е така, защото контролът върху това проблемно звено трябва да е на най-високо ниво, което само в неотложни случаи следва да го привежда в действие, преценявайки общополицейски ситуации. Едва ли ще разкрия голяма тайна, ако кажа, че през последните три десетилетия СОБТ винаги създава управленско напрежение. Ще напомня, че това е звеното, което, заради ред управленски грешки, „сътвори“ втория по значение най-голям провал (след операцията „Белите брези“ през 1994 г.) в полицейската история на България – акцията в Лясковец през 2014 г. Ще споделя, че като управленски екип едва сме удържали неистовите пориви на полицейски началници да изграждат свои звена от „барети“, а обсъжданата промяна в закона предвижда създаване на такива специализирани звена не само в ГДБОП, в националната полиция и в граничната полиция, но и в областните дирекции, които, обърнете внимание, ще бъдат извън новата главна дирекция „Жандармерия“! Освен това: след като се създава нова вертикална главна дирекция с профил „антитерор“ със свои местни представители, като алтернатива на съществуваща ГДБОП, това означава, че звената от ГДБОП с антитерористични правомощия ще бъдат откъснати от нея и подчинени на нова структура. Не искам да коментирам въобще идеята да се „откъсва“ самоцелно явлението „терор“ от явлението „организирана престъпност“. Но и в аспекта „противодействие“ подобно разпокъсване през следващите месеци вещае единствено и само напрежение, а от управленска гледна точка предвещава големи проблеми в бъдеще. Не искам да изброявам и другите преки последици от създаването на нова главна дирекция с вертикална структура в МВР, имащи финансово изражение, като нови администрации с по-висок ранг и пр.

Още веднъж ще кажа, че осемте жандармерийски управления трябва да се запазят на подчинение на Главна дирекция „Национална полиция“. Изразеното от мен до тук многократно бе анализирано в периода от 2009 г. до 2013 г. на най-високо политическо и професионално ниво. Препотвърждавам, че взетите тогава управленски решения бяха правилни. Дори в средата на 2012 г. бе променено наименованието на дирекция „Жандармерия“ с наименованието „Специализирани полицейски сили“, защото звеното бе запазено като част от националната полиция, макар и с по-специфични задачи. Старото име навяваше реминисценции за „силовашки“ подход на една полицейска структура, която всъщност не бива да се отличава особено от общата полиция (това не попречи след две години при нова конюнктура старото наименование да бъде върнато). Нещо повече, крайно време е да се намери политическа и експертна воля цялостните „явления“ като „комендатура“, „ОДЧ“ (оперативни дежурни части и центрове) и други подобни, които са се вкоренили дълбоко в структурите на МВР през последните 70 години и в момента са част от жандармерията, да бъдат преосмислени и реформирани, защото това са непознати явления не само в ЕС, но и в повечето страни с тоталитарно минало, от които са копирани.

Ала петият аргумент, който ще изложа, намирам за най-важен, защото има обществено-политически характер. Става дума за функционирането на демокрацията, вземането на политически решения, характера на парламентарната република, в която по политически квоти Народното събрание избира правителство. Как функционира демократичният процес? Партиите предлагат свои предизборни програми; ние, гласоподавателите, правим своя избор съобразно предизборните идеи; изборните резултати предопределят парламентарни пропорции и коалиции, които избират министри и премиер. Обаче: създаването на нова главна дирекция „Жандармерия“ в МВР не е предвидено нито в предизборната програма на ПП ГЕРБ, нито (което е по-важно) в правителствената програма за управление на страната за периода 2017 г. – 2021 г. Ще напомня, че сегашният вътрешен министър Младен Маринов е представител на партия ГЕРБ, което означава, че следва нейната политическата програма и най-вече – програмата на правителството. Надявам се това да е обект на подробни обсъждания между министър и парламентарни групи всеки вторник, това беше мое политическо задължение, което се опитвах да изпълнявам неотклонно като зам.-министър и министър. Категорично не приемам никакви аргументи за провеждане на „реформи“, които не са заложени в каквито и да е правителствени програми. Министерският пост е най-ефимерното нещо на този свят, а единственият спасителен пояс е известно обществено доверие, основано на смислени реформи за цялото общество. Всяка реформа се осъществява законодателно и организационно в първите управленски месеци, следва около година за утвърждаване, тъй като неминуемо среща съпротива, за да може на третата и четвъртата година да се почувстват полезните ѝ последици от всички. И нещо много важно: обсъждане, задълбочено обществено обсъждане!

Не мога да намеря аргументи за прокарване на сегашната реформа на фона на важните (съдържателно важните!) проблеми на МВР. Влизайки в повечето областни дирекции, управления, участъци и приемни, гражданите се озовават в петдесетте години на миналия век. Информационните системи на МВР са непоправимо остарели и често са пред срив. Дигитализацията на услугите е нещо непознато – всеки ден в МВР една планина от хартия се премества от едно бюро върху друго. Таксата самооблагане, събирана всеки месец от полицейските служители заради липсата на хартия, тонер за принтери и всичко останало, увеличава своя размер, ползването на лични компютри за служебни цели е нещо неизбежно. Прокараната преди четири години и половина антиреформа пенсионери да упражняват най-тежката първа категория труд като пожарникари, полицаи и военнослужещи със забрана да бъдат освобождавани от длъжност до навършване на 60-годишна възраст (последното се отнася само за МВР) е най-демотивиращият фактор в българската армия и в МВР – това се знае отлично на най-високо ниво в държавата, но никой няма смелост да признае тази огромна грешка, камо ли да я поправи. Впрочем, тази пенсионна „реформа“ потопи и синдикалната дейност в МВР, доколкото почти всички синдикални лидери внезапно заеха тройна роля: упражняват първа категория труд като полицаи или пожарникари, получават пенсия от НОИ (която в огромен размер се субсидира от бюджета) и изпълняват синдикална дейност, а в този хронологичен ред синдикализмът от само себе си отива на заден план.

Ще напомня за наличието на няколко базисни пункта в програмата на правителството, съдържащи се и в програмата на ГЕРБ, тъй като са изключително важни и засягат всички български граждани. „Рестартиране“ на фонда за пътна безопасност, за да се ограничи войната по пътищата – тенденцията за сериозно ограничаване жертвите по пътищата, която бе реализирана от 2009 г. до 2013 г., не само не може да бъде продължена вече шест години, но и достигнатото с упорит труд ниво от 2013 г. не може да се запази. „Изграждане на полицейски офиси за обслужване на граждани във всички РПУ-та с еднотипно брандиране, бързо и грижливо обслужване, предоставяне на електронни услуги при издаване на всички служебни документи“ и т. н., и т. н.

Нито една от посочените задачи, чието изпълнение ще бъде забелязано мигновено от българските граждани, не само не е доведена до край, но изпълнението им дори не е започнало. Не смея да предполагам, че промяната в Закона за МВР, реализирана сега, е повод за прокарване на прикрити идеи, които не се съдържат в мотивите към законопроекта. Надявам се, че няма да се стигне до ситуация, при която „внезапно“ новата национална жандармерия ще бъде ползвана непропорционално за потушаване на социални напрежения. Надявам се също така тази нова структура да не се превърне в едно ново „НСО“ със задача да „обслужва“ управленския елит. Мисля, че държавни звена за охрана на висши управленски фигури и на магистрати имаме предостатъчно: едното е „класическото“ НСО, което, поне на хартия, е „към“ президента и което, само по себе си, се нуждае от драматична реформа, второто е „квази НСО“, иде реч за главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, която охранява съдии, прокурори и следователи.

Накрая, изразявам надежда този мой анализ да не се възприема като лично отношение към политически фигури, като отношение към партии или институции. Разбирам тежестта на обществената роля, която са поели, трудностите са огромни. Опитвам се да поставя на обсъждане само принципни въпроси. Мисля, че имам право на това, доколкото, винаги работейки в екип, професионалният ми път е свързан повече от четвърт век със следствието и МВР във всичките им трансформации, а в един период от време ме отведе до политическото ръководство на най-трудното българско министерство. Като днес, от дистанцията на времето, някои от взетите решения бих оценил самокритично, но голямата част от тях бих взел по същия начин.

Публикуваме статията с любезното съгласие на проф. Вучков.

източник

 

Avatar

Веселин Вучков

Проф. д-р Веселин Вучков е бил министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов II“ (от 7 ноември 2014 до 11 март 2015 г.) и заместник-министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов I“ (2009 – 2013 г.), народен представител от парламентарната група на ГЕРБ в 42-то и 43-то Народно събрание. [1][2] Автор е на редица научни публикации в областта на наказателния процес. Преподавател в Югозападния университет „Н. Рилски“ – Благоевград и в Академията на МВР