Нямах сили да кажа и дума

Днес няколко деца си играеха на пързалката в МакДоналдс и когато моето дете отиде да си играе с тях, те започнаха да бягат и да викат:
– Бягайте от това черно момиче!

Дъщеря ми дойде до мен и ме попита:

– Татко защо другите деца бягат от мен?

Изпитах такова огорчение и болка, не толкова от децата, а от родителите, които си мълчаха и не казаха нито дума. Децата не са виновни, те така са научени. Аз израстнах с това и винаги съм се борил със стереотипи и расисти, но точно в този момент нямах сила да кажа дори една дума.

Най-големият страх за мен е, че детето ми ще изпита същия расизъм, който съм изпитвал и аз, оживя пред мен. Не мога да ви опиша какво почувствах в този момент. Спомних си всичките моменти на унижение, когато аз бях дискриминиран, заради произхода ми. Всеки е създаден по образ и подобие на Бог и никой няма право да съди човек по външния му вид. Как ще обиждаш Божието творение? Нека тези родители за момент да се поставят на моето място…Направо се отчайвам все повече и повече от хората в България. Независимо от възпитанието и образованието ми, за някои “хора” си оставаме циганите от махалата. Вярвам, че в България има добри и възпитани хора, но за жалост са изключително малко. С тази песен поздравявам лошите родители, които не възпитават добре децата си, защото тези деца ще градят бъдещето на България. И повярвайте ми с това мислене и манталитет, не ни очаква нищо добро…

Румен Найденов

Илюстрацията е от видеото на “Heal The World”на Майкъл Джексън

получено на редакционната поща

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.