О, прекрасни нов Тръмп!

Е, свърши се. Нищо освен Тръмп не е в състояние така силно да обедини либералите. В Москва, в Лондон, Пекин и в Ню Йорк, в Париж и в Берлин, или с други думи – навсякъде, интелигентните и изцяло приятни хора стигнаха до еднозначния извод, че е станала катастрофа: в Белия дом се настани чудовище.

Не се наемам да съдя дали наистина е станала катастрофа, или не – това времето ще го покаже. Но за „чудовището“ съм готов да споря.

Всъщност в Белия дом се засели новото време, там се възцари нов, засега почти непознат свят. Сега на всички ни се налага да се приспособим към него, при това – много бързо.

И ако този нов свят не ни е по вкуса, то за това сами сме си виновни: той е наш наследник, ние така го възпитахме.

Тръмп всъщност е тенденция

Доналд Тръмп не бива да бъде разглеждан изолирано, сам по себе си и откъснат от това, което става по света. Ако се обърнем към идеята за културните разлики, ще видим, че Тръмп отлично се вписва в дългата редица нови политически лидери, почваща с Борис Джонсън, който вдъхнови Британия и я накара да гласува за Брекзита, продължава с бившия комик, италианеца Бепе Грило, който се опитва да вдъхнови родината си да направи същото като Обединеното кралство, т.е. да напусне ЕС, и някъде след още много хора завършваща с Надежда Савченко, която напълно може да вдъхнови украинците за  „Кримекзит“.

Всичките тези хора са много различни – имат различни политически цели, вписани са в различни политически контексти. Но тях ги обединява, мисля си аз, едно общо и важно качество – те не са политически коректни.

Аз даже бих казал, че те са предизвикателно неполиткоректни, те плюят на политическата коректност, качени на най-високата камбанария, на която може да се качи – или се стреми да се качи – един политик.

Това изглежда стряскащо, но ако се замислим, ще видим, че появата на тази плеяда изглежда като нещо съвсем закономерно и напълно навременно.

Сбогуването с политическата коректност е тенденция на епохата.

Няма никакво съмнение, че политическата коректност беше и си остава най-важното постижение на хуманитарната и либералната мисъл. То помогна да се измени радикално културният код на няколко европейски поколения.

Това се усеща особено ясно във Великобритания. Когато заживееш там, виждаш колко е рязък контрастът между нашата открита и непосредствена в политическо отношение Русия и политкоректната Британия.

Политическата коректност има много важен принос за установяването на дълго мирно съвместно съществуване на най-различни социални и културни групи в рамките на динамично развиващото се западно общество.

Но както всяка идея, доведена до това да бъде „абсолютна“ и по тази причина станала в известен смисъл абсурдна, тя се превърна в спирачка на развитието на обществото, защото не позволява да се води свободна и адекватна дискусия по повод на проблемите, натрупали се в обществата ни.

Резултатът е, че проблемите се умножават, а обществото, образно казано, „загнива“.

Възникна остър недостиг на хора, които са способни да назовават нещата с истинските им имена. Тръмп и дейците, които са му близки по дух, сега активно запълват този недостиг.

Нищо не може да се направи – пазарът си има свои закони и търсенето ражда предлагане.

Просто стана така, че балансът в рамките на западното общество се промени в полза на тези, които се умориха от това в семейния си кръг да говорят едно, а в публичното пространство да слушат съвсем друго.

На руснаците това е добре познато от тяхното собствено съветско минало, а може би не само от миналото. Тръмп дойде, за да развърже езиците.

Смяна на световната парадигма

Но работата не се свежда само до езиците, на които говорим. Без всякакво съмнение, след думите ще последват дела.

На дневен ред са много големи промени. Възможно е на Тръмп да му предстои да стане както техен двигател, така и символ. Става дума за смяна на политическата парадигма на света.

Старата, действаща най-малко от края на 90-те години на миналия век, се състоеше в това, че ако някакъв проблем няма добро решение, той трябва колкото се може по-дълго да не бъде решаван.

Тъй като за мнозинството от предизвикателствата, с които се сблъсква ставащият все по-глобален свят, не съществуват никакви решения – нито добри, нито по-лоши, нито дори неутрални, то световната политика се изроди до изкуството да се отлага за „вдругиден“ това, което трябваше да бъде направено завчера.

При това колкото повече решаването на проблема се отлага за „по-нататък“, толкова по-малко са шансовете той изобщо някога да бъде решен. И всички разбират, но само че съвсем абстрактно, че няма как това състояние да продължава вечно.

Новата парадигма се състои в това, че ако даден проблем няма добро решение, то трябва да се приложи лошото, без да се замисляме за всички последствия. Защото няма нищо по-лошо от отказа да бъдат решавани проблемите.

Идва замяна на хората, които се занимават с политическа „бродерия“. На тяхно място се появяват други – хора, които не „бродират“, а разсичат възли. Тръмп – засега само на думи – е олицетворение на тази парадигма.

Не знаем какъв секач действително е той. Но и думите нещо значат, защото ако той не произведе действия, ще се появят други, по-силни от него. Но при всички случаи посоката е ясна.

Следствие от действието на тази нова парадигма ще е, че светът ще почне активно да се променя, да се движи, подскачайки при дупките по пътя, като при това всяка минута е изложен на риск да се свлече в канавката.

Това ще бъде истински удивителният нов свят на Доналд Тръмп, към който човечеството още не е готово психологически.

Трудно ми е да кажа дали Тръмп ще успее отново да направи Америка велика. Но със сигурност може да се каже, че той може да я превърне в главния световен производител на новини.

Епохата, в която на кориците на списанията еднолично се мъдреше Владимир Путин, свършва. Сега на кориците ще бъдат най-малкото двамата с Доналд Тръмп.

 

Статията, чийто превод поместваме, е публикувана на сайта на Би Би Си на 19 януари 2017 г.

Превод: Емил Коен

Avatar

Владимир Пастухов

Владимир Пастухов е доктор на политическите науки, научен сътрудник в колежа Сент Антъни на Оксфордския университет във Великобритания. Той е изследовател на руската политика, публицист и адвокат, автор е на книгите „Трите времена на Русия“, „Реставрация вместо реформация“и „Украинската революция и руската контрареволюция“. В руската секция на Радио Би Би Си поддържа свой блог – „Блогът на Пастухов“.