Остап Бендер от Червената къща за култура и дебат
Новината за неподновения договор на един нов Остап Бендер е поразителна. Тя няма нищо общо с политическото злободневие, затова е пропусната от медиите. Има обаче общо с приказката за непокритото мляко, което го лочи котката. В ролята на котката е една одиозна личност. Казва се Яков Джераси, монархист, бизнесмен, лобист. Подкрепил кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. А млякото…ех, млякото пресъхна пред погледа ни!
Преди да я разкажа, нека да попитам: Боил Банов или Вежди Рашидов са по-виновни за унищожението на Червената къща за култура и дебат?
Нека припомня:
В началото на 2020 г. се извършиха трансформации с популярното пространство за култура и дебат на ул. Любен Каравелов 15 в София. След 20 години държавата си върна(!) къщата музей на скулптора. За нов наемател е избран Яков Джераси . Той обещава на културния министър и на Вежди Рашидов „да възстанови щетите по къщата и изплати част от дълговете, натрупани от предишния дългогодишен наемател – фондация „Гъливер клиринг хаус“. Проектът му е за 500 000 лв! Щетите на Червената къща, според Рашидов, са нанесени от политолога Иван Кръстев„нашенския Конфуции“, по думите му, и неговата жена, Деси Гаврилова. Обещанието на Яков Джераси е въздух под налягане, но кой да гледа! Във всички случаи, народният представител и шеф на комисията по култура и медии въздъхва с широки гърди:“ Червената къща най-после е свободна и духът на Андрей Николов ще се успокои и ще се върне в нея, след като домът му се превърне в музей“, казва той пред разтревожените медии. Дали?
В доверчивостта на Банов и Рашидов към персоната Джераси, за която в медиите се пишат неласкави думи, прозира ясно как поредно неотговорни се чувстват те двамата за управленските си решения. Дори се изпокарват и Рашидов му поиска оставката заради Червената къща. Както и да е. Пуснатият без наем (!?)шеф на Международната фондация „България 2002 Яков Джераси, ги лъже като на пазара. Как смятал да открие дейността си с изложба на 27 февруари 2020 . Как Голямото ателие на художника ще се превърне в „голяма зала със 110 места“. Това било досега зала за дискусии, дебати, но, гръмко оповестява той „ние ще я отворим с нещо уникално!“. Като за начало окачва заграбени полилеи и други скъпи и чужди вещи(после ще припомня и този криминален сюжет). После пуска в употреба раздути до небесата обещания. Има кой да им се връзва!
Изпечен мошеник, Яков Джераси съставя наистина бляскаво меню за бъдещето на Червена къща. След като окачва дори полилей в централното фоайе на Къщата музей, той се пробва за мениджър: иска да направи „своеобразен киносалон, в който да се прожектират фокусирано филми за изявени художници“. Джераси успява с… еднократна прожекция на „Треска за злато“ през ноември. Разгласява, че за събитието е достатъчно „скромен входен куверт“, а после ще има „чаша вино и сладка приказка“. Фантазиите и лъжите му нямат граници.
Защо Боил Банов и Вежди Рашидов се държаха като лековерни девойчета? Всеки софиянец на когото не му е безразлична съдбата на културното наследство, знае за нечувания скандал с Финговата къща. Там Джераси извърши колосални мошеничества. Познавам видни юристи с цял куп документи за манипулациите му, за да придобие като обезщетение за напускането от къщата на арх. Георги Фингов на ул. Шипка сервиз, както и старинни мебели и полилеи, принадлежали на последния собственик на тази къща. И това е само малка част от грабителството на международния хитрец, недосегаем засега от следователи и прокурори.
Историите и лакърдиите на Яков Джераси са предълги колкото предълъг е живота му между България, Израел и САЩ. Той вече няма да управлява Червената къща. Защо ли? Защо няма да има експозиции, червено вино и сладки приказки? Поуката е ясна. Това е история за министър, депутат и един много ловък мошеник, който се поставя над закона, морала. И който разчита на късата памет на хората.
