Отец Ангел: Вярващият човек е дисциплиниран човек. Останете си у дома!

Отец Ангел, моля да коментирате очакванията на голяма част от нашето общество за по-решителни мерки на Светия Синод в навечерието на двата светли празника – Цветница и Великден. Хората непрестанно изразяват  безпокойството си да не  би събирането на десетки богомолци в църквите да разнесе повече ужасната зараза с Ковид-19?

Не дай Боже църквата да се окаже източник на зараза! Мисля, че съвсем ясно бе казано ( аз мога да говоря от името на Софийска Епархия)от Софийския Митрополит и български Патриарх Неофит хората да си останат вкъщи! Няма нищо страшно, че в този най-светъл празник наистина за православния християнин, той ще може да се помоли в тая интимност, която той може да получи в дома си! Аз разбирам и другите, вярващите хора, защото за християните животът започва и свършва с Пасха. Тоест, ние изживяваме една постоянна Пасха и това е стремежът на всеки един от нас! В превод Пасха означава точно това Преминаване – ние се стремим да преминаваме в по-високо духовно постижение! Но…ето сега, при всички тези трагедии, които се разиграха по света, тази Пасха ще бъде по-различна. Бих казал, че в известна степен това ще ни усмири. Защото аз си спомням  Великден през различните години. Имаше постоянни, нескончаеми опашки пред големите супермаркети. Стана така, че най-важното за този празник е не духовното преминаване, а материалната радост, която изпитваме. Боядисването на яйцата, покупките, пищната трапеза, на която трябва да й се насладим…Особено за онези , които са преминали през поста на Петдесятница. Сега това няма да го има! Сега може  би празникът ще се състои точно в своята духовност. Лошото е, че именно трагедията ни постави да откриваме духовността си!

Колеги ми разказват през тези седмици на карантина, че в църквите има шепа хора, но все пак – има ги. Вероятно това са от най-ревностните християни, които не могат да не отидат в храма, не могат без Светото причастие, без да се помолят пред иконите. Какви гаранции  като свещеник поемате за тяхното здраве? Този вирус покосява и вярващи и невярващи, богати и бедни?

Аз стопроцентова гаранция какво ще стане с живота на нашите вярващи не мога да дам. Ние се стремим да изпълняваме всичко онова, което имаме като указания, които ни дава Националния оперативен щаб – постоянна дезинфекция в църквата, ползваме на съответните препарати, с които почистваме всичко. Съвсем ясно призоваваме вярващите, че сега не е времето да покажеш вярата си целувайки иконата. Точно обратното. Призоваваме да не изкушаваме, защото самия Господ ни го е казал: Да не изкушаваме Господа Бога твоего! По този начин да спазваме помежду си дистанцията помежду си, да я няма онази братска прегръдка, който е толкова характерна за православния храм. По този начин  гледаме повече и повече да ограничим разрастването на зараза.

Кога друг път църквата е бивала принудена да затваря врати?Кога са изисквали от нея да прекрати богослужението, да отпъди богомолците? Форсмажорни обстоятелства?Атеистични режими?

Винаги е имало хора, които са искали да се затворят вратите на храма. Но историята на църквата го е показала, че това е невъзможно. Другото е по-важно – в този момент да покажем дисциплината си! Вярващият човек е дисциплиниран човек. Чрез собствения си подвиг, който извършва в света, по този начин той ще увлече след себе си множество други. Така се преподава вярата – чрез личното общение, чрез личностния подвиг, който ти ще сториш в този свят! Сега най-важното е да бъдем един към другиго обхванати в тази любов и съ-страдалци към самата трагедия, която се развива пред нас. По този начин ще покажем, че сме Христови!

Исторически погледнато, само във времената на комунизма врататата на църквата беше затворена от държавата..

Аз съм 58 годишен. За мое щастие не помня тези страшни времена, когато са затваряни вратите на църквата. По време на моята младост никой не се осмеляваше с такава сила категорично да забрави посещението на църквата. Истината беше друга – постоянно се следеше кой влиза в църквата, какво прави в църквата. По директен, или не толкова директен начин се подсказваше на свещениците какво трябва да правят и какво не трябва да правят. Но дори и голямата „сила“ и „мощ“, казвам в кавички на тази нечовешка идеология ,не успя да преломи и стъпче християнството. Християнството в своята основа не е революционно. Това, което показват в Рим учениците на Христос, в един робовладелчески строй, не беше протестът срещу това, че се унищожава човешкото достойнство, разделяйки човечеството на робовладелци и роби. Точно обратното: възможността чрез добротата да промениш този свят. Да покажеш къде и докъде е истината. Така християнството надви над цялата циничност на комунизма.

С какви думи пред Възкресение Христово ще се обърнете към всички онези хора, които действително страдат бидейки бедни, в махалите, затворени от полицията или в тесните си апартаменти събрани заедно деца, внуци, болни възрастни?

Да бъдем търпеливи. Да носим в себе си християнската надежда, защото и това ще мине. Искрено го вярвам! И когато таим в себе си любовта и я показваме по най-категоричен начин, именно в тези трудни дни  ще бъде сплотени и ще чуваме собствената си молитва и молитвата на всички около нас. Има един прекрасен стих в книгата на пророк Исайя, който казва:“Защото аз съм Господ твой, държа те за твоята дясна ръка, казвам ти, не бой се! Аз ти помагам!“…Е, тази сила  божия е винаги с нас . В трудността, в болките ни, във всекидневието, стига да имаме смелост да отворим вратата. ТОЙ е винаги пред нашата врата.

Благодаря, отец Ангел! Бъдете здрав!

Въпросите зададе:
Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.