Полицейското насилие по границите. Какво става в бежанските лагери в Босна?

 

Нашата авторка Геновева Сотирова участва в проект за стажант журналист от Европа на Програма на Майнорити райтс  за миграция и малцинства  с цел отразяване на бежанския проблем в Босна. Тя прекара 10 дни в Босна и Херцоговина. Посети няколко бежански центрове там.  Вижте нейния втори репортаж.

 

Обикновено за бежанците се говори с омраза и пренебрежение. Така  се говори за ромите или другите малцинства.  Традиционно  се гледа на етнически, или религиозно различния, като за заплаха.

Дали наистина е така!

Нека ви запозная с няколко мигранти. Те са били обект на системни прояви на бруталност от страна на полицаите. По правило, имигрантът е беззащитен.

 

 

 

Borichi camp/ снимка: авторът

Откриваме един бежанец. Това е Абдела. Той е от Алжир. На 27 години е.  При преминаване на границата са му отнели всички пари, вещи. Държали са се грубо, проявявали са към него арогантност.

„Взимат на всички якета , телефони, бият ни . Видях как трошат ръцете на мои приятели и краката също.

Благодарен съм на хората в Босна. Те ми помагат с каквото имат – пари, дрехи, но мечтая за Франция“, казва Абдела.

снимка: авторът

 

В Боричи камп(Borichi camp) намираме Ахмад. Той е от Афганистан. На седемнадесет години е, говори няколко езика. Бил е жертва на полицейско насилие. И брат му и него самия са били неведнъж. Пътувал е от Иран, през Турция , Гърция. Накрая пристига в Босна. Спал е в гори и джунгли.

Бежанецът Ахмад – снимка: авторът

Докато говори покрай него минават деца. Ахмад ги гали и си спомня за чичовците си, когато е бил малък .

Казва:

Когато гледам децата да си играят се сещам за детството си , когато бях заедно с чичовците си.

Искам  да стана фризьор или да бъда учител някъде в Германия.

Мечтая да ходя на училище, да живея като всички деца, да имам собствен дом.“

Думите му докосват сърцето на всеки човек със сърце.

Докато говори сините му очи се изпълват с тъга

B Borichi camp се натъкваме на семейство от Афганистан. Майка, баща и синът им тийнейджър. Момчето говори приличен английски. Изминали са пътя пеша от Афганистан , през Иран, Турция и Гърция. Продължили са после отново пеша . Спрямо тях хората с униформи също са били груби, брутални. На връщане от Босна, на път за мечтаната Европа, отново са ги били.

Докато синът  обясняваше,  майка му гледаше в земята, някак засрамено.

Друго семейство е заедно с дъщерите си. Едно от младите момичета ще става майка. Идват от страна разкъсвана от нестабилност,  пътуване изпълнено с опасности и полицейска бруталност  по границите. За да потънат накрая  в безвремието на очакването в  Borichi camp. Там поне имат подслон.

Според  публикация на Гардиън, от юли 2019г., в която са цитирани доклади на Хюман райтс уотч, полицейското насилие е често срещано явление.  Има данни включително на насилие спрямо правозащитни журналисти. Дават се факти r за малтретирани мъже.

В заключението на Европейската комисия от 22 октомври се признава за насилствена експулсация над мигранти от полицията от Хърватия,Сърбия, за да се върнат към границата с Босна.

Освен това се възпрепятства достъпа на търсещите закрила до процедурата.

Насилствените експулсации на големи групи търсещи закрила е в противоречие с международното право.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Геновева Сотирова

Геновева Сотирова е работила до 2012 г. като разследващ полицай . Завършила е гражданско право и процес , наказателно право и процес . административно право и процес. римско право. Карала е допълнителни курсове курс по журналистика, курсове по социология