Причината за сблъсъците в Казахстан не е цената на газа

Споделете статията:

Новините от Алма Ати и другите градове на страната от последната седмица се поднасят на българската публика крайно неграмотно, а за причина на протестите обикновено се сочи променената цена на природния газа. Това обяснение е крайно неразумно и в корена си – марксистко: животът поскъпва и хората излизат на бунт.

Проблемът е другаде. Ето какво трябва да се знае.

В Казахстан, както и почти навсякъде в бившия СССР (изключение са балтийските републики, а по-късно и Грузия, Украйна и Молдова), властта през 1991 година се поема от местните водачи на комунистическата партия;

Конституциите на тези страни (по един шаблон от 1993 година) въвежда президентска форма на управление на държавата, а комунистическите председатели стават президенти.

Дребният бизнес е либерализиран, често поставен в позицията на длъжник и клиент на държавни фондове (банки за развитие) и държавни банки; чуждестранната собственост в този сектор рядко е повече от 20%; държавните фирми в ресурсните отрасли са под контрола на президента или неговите приятели; няма реституция на конфискувана собственост и земята остава най-често държавна.

Ресурсните фирми в Казахстан са много успешни, поради две причини: а) икономиката на страната е нещо като използване на Менделеевата таблица – с акцент върху петрол, газ, въглища, уран и два вида металургия, и б) управлението на тези фирми – техните бордове са от изтъкнати чуждестранни мениджъри и/или изключително добре образовани казахстанци, изпратени след 2008 година във водещи световни университети със стипендии, финансирани с приходите от износ на ресурси.

Президентът Нурсултан Назарбаев е най-успешният иноватор на модифицирания съветски модел на централно планиране, той

успява да направи следното усъвършенстване, описано тук в 12 пункта:

 

а) През 2008 – 2012 г. либерализира потребителските пазари и пазара на труда в страната;

 

б) Пенсионната система е организирана по чилийски образец, а здравеопазването се основава на капитало-натрупваща система от сметки в частни фондове и солидарен пакет в държавна здравна каса; качеството и прозрачността на здравната система е на изключително добро ниво;

 

в) Разходите на работодателите за наем и уволнение на работници са едни от най-ниските в света и в Казахстан е четири-пет пъти по-евтино да започнеш бизнес в сравнение с България;

 

г) Износът на петрол и други ресурси има силен „ефект на просмукване“ в други отрасли на икономиката и видим ефект върху доходите на мнозинството граждани; средният реален доход от заплата в Астана/Нур-султан е три пъти по-висок от този в София, а в градовете – центрове на петролна промишленост – до пет пъти;

 

д) Назарбаев е първият президент от бившите съветски републики, който усъвършенства управлението на икономиката и държавата (органите за принуда и данъчно облагане, което e 10 процента върху доходите) според икономическата метафора на „заседналия бандит“ – той оставя хората да работят относително свободно, за да изземва относително малък процент от увеличаващите им се доходи;

 

е) Правосъдната система прилича на българската, с нейната фигура на главния прокурор – с право да се меси навсякъде, включително в администрирането на съдебните назначения и регулирането на икономиката, но над тази фигура винаги е президентът и е възможно прокурорите да се сменят относително по-често от вратовръзките на президента, както в Русия (чийто модел на държавно управление, особено след 2000 година, имитира този на Казахстан);

 

ж) Но президентът е „баща на нацията“, той де факто не носи отговорност за деянията си; за властовите действия отговорността е на шефа на изпълнителната власт, който се назначава от парламента по предложение на президента и комуто президентът дава поръчения;

 

з) Смяната на управители на държавните предприятия (за последните 20 години те най-често са обедини в един холдинг с 55-60% дял във БВП) става също по наставление на президента, но формално от премиера или началника на холдинга;

 

и) Управителите на тези предприятия често стават милиардери, но при опит да се приемат насериозно политически милиардерстването им обикновено свършва; понякога това се случва и на приходящите членове на семейството на президента, ако не са наказани по-жесток начин; изобщо, както казва един мой познат милиардер от Русия, „собствеността на всички тук е временно понятие“;

 

й) В тази система е много важно поръченията, т.е. „политиките“, да се сменят относително често – хем президентът изглежда визионер, хем възниква възможност за смени в изпълнителната власт, хем новодошлите се втурват да изпълняват поръченията с надежда за кариерно издигане или пост в държавна компания;

 

к) Не по-малко важно е в страната да се насажда възгледът, че демокрацията е неефективна, западна измишльотина, прокарвана от неолиберали и лицемерни икономисти и философи и че единството на нацията (олицетворявано от водача) е основа на благоденствието й; пресата и медиите са изключително „пазарни“ – за да публикуваш нещо, трябва да си платиш;

 

л) Поради дела на държавната собственост в банките и ресурсните предприятия публично-частното партньорство следва да се организира, като „публичното“ се представлява от президента, а частното – от неговите приятели;

 

м) Едно от неблагоприятните стопански развития, може би неизбежно, е членството на Казахстан в Евразийския икономически съюз (ЕИС, преди това – митнически такъв): страните от ЕИС започват да търгуват по-малко помежду си, валутите им стават сянка на руската рубла, Китай печели повече от ЕИС, отколкото страните членки, а износът на страните като Казахстан физически и юридически минава през Русия.

 

● Тази цялата констелация отдавна не се харесва на казахстанците, политическото им организиране е затруднено, критиката на „бащицата“ може да бъде наказана и със смърт, и затова те от време на време излизат на протести.

 

● С напредването на жизнения път на бащицата (през юли Назарбаев ще навърши 81 години) центробежните сили и боричканията за наследството се задълбочават и ожесточават. Този процес този път съвпада с общественото недоволство. Както винаги става в такива случаи, някои от приближените ще направят промяната.

Това би трябвало много да тревожи Кремъл.

Публикуваме със съкращения статията от Икономически живот.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:

Красен Станчев

Красен Станчев е доцент в СУ, управител на КС2 ЕООД и председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика.