Неумолимият чар на фалшивите новини по време на криза

Споделете статията:

 

 

Човечеството многократно е устоявало на унищожителни зарази и  е успявало да се освободи от парализиращи заблуди – за щастие, и към този вирус се развива имунитет, стига да е налице критична мисъл и информираност, а ваксината вече е тествана многократно: образование, познание, просвещаване – от ранно детство до дълбока старост. Цели народи съумяха така да отхвърлят робството на отровната пропаганда, която ги е държала във властта си десетилетия наред и днес да бъдат символ на свобода и просперитет, докато други избраха да останат в смъртоносната хватка на лъжи и суеверия. Тъкмо чумата донася Ренесанса в обезлюдената Европа, а испанският грип – епохата на джаза и човешките права. Всяко изпитание ни дава възможност да коригираме грешките си, обикновено с принудата да   вземем важни решения, които дълго сме отлагали.

 

Понятието „вирус“ обикновено се разбира като зловреден код, който причинява щети в даден организъм, принуждавайки заразените клетки да възпроизвеждат неговия генетичен материал вместо необходимия за нормалното функциониране на системата. Всеки, живял достатъчно дълго за да се научи да чете, е срещал вируси от най-различен тип: като започнем с масовите причинители на грип и стигнем до коварния софтуер за източване на потребителски пароли от компютрите ни. Вирусите имат досадния навик да предизвикват епидемии и пандемии като се прехвърлят от един организъм на друг – способността им да го правят се измерва с така наречения репродуктивен фактор: средния брой заразени от всеки един инфектиран.

При сезонния грип например това число е малко над единица, затова епидемиите се контролират лесно, докато за новия коронавирус то е поне два пъти по-голямо, което го класира между испанския грип и бубонната чума – двете най-смъртоносни пандемии в познатата история на човечеството. Някои от причините за успеха на тази зараза са дългият инкубационен период и честите безсимптомни или сравнително леки протичания на болестта, което дава доста време на един заразен да я разпространи преди да бъде изолиран, както и първоначалната клинична картина, наподобяваща обикновен грип. Като добавим устойчивостта на вируса във външна среда и специфичния дизайн, който му дава възможност да атакува най-различни тъкани в организма, както и изключителния късмет да зарази човек в най-неподходящото време и място, лесно ще си обясним притесненията на СЗО и властите в засегнатите страни.

 

Събитията се развиват буквално с часове, а шокът от случващото се, съчетан с оскъдица на адекватна информация, създава изключително благоприятна среда за разпространението на поне още няколко вируса – на паниката, на бунта срещу установения ред, но най-вече този на фалшивите новини, който никога не ни е напускал, но в подобна ситуация може лесно да предизвика пандемия в пандемията. Тези паралелни процеси са и тясно свързани, тъй като съчетават естествени психологически предразположения и умелото им манипулиране с премерен натиск, които взаимно се обуславят – така, както родителското възпитание може да породи тревожност у децата, която на свой ред променя нивата им на сугестия и става важна част от възпитателния процес. Както е добре известно, човешката психика преминава през пет характерни етапа при осъзнаването на травматичен опит: отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане [1]. Скоростта за всеки човек е индивидуална и зависи както от личната интелигентност и емоционална зрялост, така също и от въздействието на средата чрез постъпващата информация: самокритичността по правило забързва този процес, а силното его има свойството да го потиска. Важно е да си даваме сметка, че това важи и за така наречения „световен елит“ – медиите в момента предлагат възможност да проследим процеса в реално време. В условия на криза като днешната обаче, както по време на война, бягството от реалността е деструктивно и с право се смята за дезертьорство, а при сегашната употреба на социални мрежи, то и силно заразно.

 

Така стигаме до неволното разпространение на пандемия от отричане и гняв, която възпрепятства приемането на реалността за мнозина – тя се разпространява от всички, които не желаят да се присъединят към осъзнаващите по най-различни причини: някои избират сигурността на невежеството пред твърде сложната и плашеща реалност, други, най-често пристрастени към конспирации и суеверия, просто не могат да устоят на изкушението да се обявят за единствени носители на истината в целия този потънал в дълбока заблуда свят, а трети настървено сграбчват рядката възможност да се настанят под светлината на прожекторите в момент, в който хората имат силна нужда да чуят, че това е било само един лош сън. Много такива лъжепророци изпълзяха от мрачните си леговища за да озарят света като „топ експерти“, присъединиха се опортюнисти-политикани, алчни за по-висок рейтинг – някои от тях с традиции в кръвожадните домогвания до властта. В целенасочената пропаганда са въвлечени цели дивизии от медии, тролове, политически и граждански проекти, дори държавни институции, които прилежно се грижат за системното всяване на смут и дестабилизиране на социалната тъкан, тласкайки към първичните нива на отричане и гняв, в които заразените са податливи на внушения, но и добри разпространители.

 

 

                                      Силата на негативните новини

Добре известно е, че негативните стимули повлияват психиката в пъти по-бързо и по-силно спрямо позитивните. Този ефект, познат като negative bias, има широко приложение както в медиите, така и в политическите PR агенции, особено по време на избори, а напоследък се настани трайно и в социалните мрежи. Държавни агенции у нас закрилят и дори практикуват разпространяването на дезинформация [2] в съмнителен синхрон с нароилите се напоследък фейсбук групи, подканващи към преврат. След като правителствата предприеха твърди мерки за запазване на населението обаче, истерията около уж планираната от световния елит схема за редуциране на популацията, трябваше да отстъпи място на новата опорна точка – тази за дебнещата диктатура, която твърди, противно на всякаква логика, че вместо да се възползват от доброто икономическо състояние на страните си като предизборен аргумент, властите изчерпват колосални ресурси в мнимата борба с въображаема заплаха, с риск да бъдат скоро след това пометени от разгневените и огладнели тълпи. Към тях се трупат и още по-абсурдни конспирации за държави, които сами заразяват населенията си, тайни лаборатории на Бил Гейтс, фармацевтични корпорации, банкови картели, 5G мрежи, та чак и военна окупация.  Тези болни фантазии една по една се сгромолясват под безпощадната тежест на фактите, но много често биват изместени от нови заклинания, които държат бленуващите под хипноза. Подобно на прихваната от вируса клетка, заразените с подобна пропаганда започват трескаво да възпроизвеждат и разпространяват зловредния код, вместо веществата, необходими за собственото им оцеляване и постепенно деградират до окаяни подобия на хора, но никога не осъзнават своята трагедия, а до последния дъх на печалния си живот „пробуждат“ другите с мисионерска самоотверженост. Поради този сектантски фанатизъм, репродуктивният фактор на негативните новини и конспирациите става още по-висок, което съчетано с безкритичното приемане на информация през социалните мрежи вече доведе до профанизиране в световната политика и донесе немалък риск за човечеството в следствие на анти-ваксърските кампании.

                                                    Изкушението на утехата

 

Макар негативните новини по правило да са по-въздействащи, когато те изобилстват, хората инстинктивно търсят утеха – нещо ободряващо, което да им вдъхне надежда за утрешния ден, и по възможност, изречено от човек с брада и черно расо, или пък с бяла манта и очила. Няма по-лесна плячка за ловците на души от скованите в страх и зажаднели за добра дума. Първи в тази категория блеснаха фейсбук-умниците с оригинални колажи, сравняващи броя на жертвите на COVID-19 с тези от автомобилни катастрофи, рак, СПИН и какво ли още не. Въпросните умници обаче не отчитат, че ракът и автомобилните катастрофи не са заразни – жертвите, причинени от тях, растат линейно, а не експоненциално във времето, докато СПИН е пандемия с десетилетна история – ако вземем статистиката за първите няколко месеца от разпространението на най-смъртоносните пандемии за последните няколко столетия, ще видим, че COVID-19 получава своето достойно място. Към редиците на дезинформаторите бързо се присъединиха престъпно необразовани практици на медицинската професия в най-различни нейни варианти, които пробутваха откровени лъжи в медиите: те уверено твърдяха например, че вирусът издържал само няколко минути извън гостоприемник, макар това време да е в действителност няколко седмици; убеждаваха наивните, че не трябва да се носят маски и те били едва ли не вредни, докато в реално маските предпазват другите от нас, а всеки един е потенциално заразен; съветваха ни да се наливаме с домашна ракия, понеже алкохолът убивал вируса, но пропуснаха да кажат, че също така влошава симптомите на пневмония, а концентрацията в кръвта, нужната да ликвидира SARS-CoV-2 е много по-висока от леталната за човека.

 

Каналите за дезинформация – медийни и институционални, работят на пълна мощ: към партийните телевизии се присъединиха и от „Дондуков“ 2 с редовни призиви към хората да не се съобразяват с препоръките на СЗО, а Светия Синод на БПЦ продължава да упорства в отказа си за отмяна на църковните служби в навечерието на Възкресение​. След яростно застъпничество за домашното насилие и сексуалната неграмотност като изконни ценности, освободеното от отчетност пред закона висше духовенство [3] затвърди ролята си на бариера между страната и цивилизования свят с твърдението, че е невъзможно човек да се зарази в църква и призова от националния ефир болните да потърсят изцеление в божията лечебница [4], а здравите да не се страхуват. Всъщност, огромен брой хора се заразяват в църкви по време на молитва или служба [5], включително от светена вода [6]. Както гравитацията действа еднакво на вярващи и атеисти, така и един вирус не би могъл да различи повърхността на иконата от витрина в сладкарница. Ако висшите сановници в БПЦ действително си вярват, то е редно да се запитаме как хора, които не покриват критериите за завършване на основно образование, се ползват с толкова голямо доверие и почит в обществото, ако пък злоупотребяват съзнателно с наивността на миряните, излагайки ги по този начин на смъртен риск, тогава нека си зададем въпроса защо го правят: дали внедрените чужди на вярата елементи [7], които доминират висшия клир, остават верни на старите си господари, или говорим за обикновена гордост –  все пак какво би се случило с мнимото величие на Църквата ако тя признае своето безсилие?

                                                       „Защо ни лъжат?“

 

Не, учените не ви лъжат! Те просто си признават колко малко неща знаят със сигурност. Вероятно тъкмо затова се гледа на тях с недоверие – далеч по-удобно е някой да начертае картата за вас оттук до свършека на света, най-после да ви кажат как да живеете и защо сте нещастни, кого да мразите яростно и кой продукт ще ви донесе благоденствие до края на земния път, а дори и след това. За съжаление обаче, поне доколкото ни е известно, светът не функционира така – нито се управлява от някакво обзето от кръвожадна ярост същество, което закриля раболепните си обожатели, а всички останали измъчва със садистична наслада, нито може да бъде предсказан ако имаме всички начални данни, както е смятал Лаплас, нито пък е фикция на съзнанието, както твърдят други мечтатели. Изглежда все пак има обективна реалност, но нейното поведение не е чак толкова закономерно, колкото ни се иска да вярваме. За да изследват сложната й динамика, учените ползват експерименти, модели и симулации. Предимството на научния подход пред гадателството се крие именно в тази критичност – ясното осъзнаване на ограниченията, избора на горчивата истина пред удобната лъжа. Така например е установено, че повечето процеси в реалния физичен свят, за разлика от задачите в училище, са нелинейни, което прави решенията твърде чувствителни към началните условия: незначителна грешка в данните може да доведе до голямо отклонение в еволюцията на системата – това е характерният в теория на хаоса ефект на пеперудата. Тъкмо тук се крие причината метеорологичните прогнози да бъдат надеждни само в рамките на няколко дни. Подобно е положението и с много други „предсказания“, които науката прави по отношение на процеси, свързани с екология, икономика и социология, управлявани от сложна динамика. Хората обаче искат да виждат увереност в лидерите си, а не малодушие – затова предпочитат  да следват лъжепророци, независимо дали в образа на политици, сеещи омраза и разделение, гневни деца с чувство за мисия или сенилни старци обзети от предсмъртна мания за величие.

 

                                    „Всички са маскари!“

 

Неизменно след яростна съпротива, гняв и напразни пазарлъци идва момент на умора и апатия. Голямото разочарование от българския преход беляза цяло поколение с дамгата на пасивност и недоверие. Престъпници успяха да избегнат правосъдие и дори натрупаха дивиденти като ни внушиха, че корупцията е навсякъде, нищо не зависи от нас и разни тайни общества владеят живота ни. Много човешки съдби бяха съсипани така. След приключването на истерията и неизбежния сблъсък с реалността ще дойде момент на умора и отчаяние, в който пропагандната машина отново ще излъчва на правилната честота за да се почувстваме предадени и изоставени – вече няма да имаме утехата на конспиративните теории, нито сили  да мразим от сърце, но този тъмен час на отчаяние ще е само на една крачка от осъзнаването.

 

                                                 Животът продължава

От научна гледна точка, животът е много малко вероятен и съществува едва ли не като едно щастливо изключение от правилото. Това изключение обаче намира въпреки всичко начин да възтържествува над хаоса. Човечеството многократно е устоявало на унищожителни зарази и  е успявало да се освободи от парализиращи заблуди – за щастие, и към този вирус се развива имунитет, стига да е налице критична мисъл и информираност, а ваксината вече е тествана многократно: образование, познание, просвещаване – от ранно детство до дълбока старост. Цели народи съумяха така да отхвърлят робството на отровната пропаганда, която ги е държала във властта си десетилетия наред и днес да бъдат символ на свобода и просперитет, докато други избраха да останат в смъртоносната хватка на лъжи и суеверия. Добрите идеи и творческият устрем, състраданието, разумът и човечността също са заразни, макар да се разпространяват по-трудно от разрушителните тенденции – тъкмо затова те изискват нашата неотклонна бдителност и смирено постоянство. Нека не забравяме, че тъкмо чумата донася Ренесанса в обезлюдената Европа, а испанският грип – епохата на джаза и човешките права. Всяко изпитание ни дава възможност да коригираме грешките си, обикновено с принудата да   вземем важни решения, които дълго сме отлагали. Хората на утрешния ден ще получат шанса да сътворят далеч по-добър свят ако проявят мъдрост и устоят на деструктивните внушения, а не изградят ли колективен имунитет срещу тях, цяла една цивилизация ще бъде застрашена.

 

 

[1]https://en.wikipedia.org/wiki/K%C3%BCbler-Ross_model

 

[2]https://www.mediapool.bg/radev-razkritikuva-represiite-gotveniya-dalg-i-neraboteshtite-merki-na-kabineta-news305685.html

 

[3]https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/07/18/3283720_sinodut_otkazva_sudeistvie_za_razkrivane_na_bivshite/

 

[4]https://www.bnt.bg/bg/a/kak-reagira-bpts-na-tova-predizvikatelstvo

 

[5]https://btvnovinite.bg/svetut/kak-bogomolci-predizvikaha-vzriv-ot-covid-19-vav-francija.html?fbclid=IwAR2frTGVtdlW7FnHhkU0WBO_cHGGSCGeeeOPrgSZHgMZg4LLGrThHHYJ3as

 

[6]https://www.medicaldaily.com/86-holy-water-teeming-e-coli-and-other-bacteria-found-fecal-matter-256863

 

[7]https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,22868/view,article/

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Данаил Брезов

Данаил Брезов е роден през 1981 г. в Стара Загора, където завършва езикова гимназия. Към момента е университетски преподавател, доктор по математика, практикуващ журналистиката като хоби - предишен опит: в сп. "Обектив" и в социалните мрежи, където се изживява като провокатор на разгорещени дебати.