Съдия Мирослава Тодорова: Научих за публикуването на личните ми данни от журналисти, а не от самия орган

Госпожо съдия Тодорова, личните ви данни, както и на вашето семейство, днес се появиха на сайта на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Публикувани бяха и EГH-та на съпруга ви и на вашия син, както и дaннитe oт вашата личнa ĸapтa, мобилният ви телефон и пълният aдpec нa ceмeйcтвoтo. Публикувана бе и имуществената ви декларация, която магистратите сте задължени да подават всяка година. Как си обяснявате това? От инспектората нарекоха случилото се “пропуск”.

Знам единствено със сигурност какъв е резултатът – грубо нарушаване на защитата на личните данни. Дори да беше взет сам по себе си, случаят не е безобиден. Но когато бъде разгледан в контекста на личната ми професионална история и на историята на събитията, които по случайност открехват вратата към опитите за сплашване на съда, случаят вече изглежда застрашителен. Няма как да не го свържа с началото, с това, че след сблъсъка с вътрешния министър г-н Цветанов и завеждането на дело срещу него бях уволнена незаконно. След възстановяването ми на работа от съда по същото дисциплинарно дело ми беше наложено второ наказание от ВСС – двугодишно понижаване в длъжност от Софийски градски в Софийски районен съд, въпреки че никой не може два пъти да търпи наказание за едно и също нарушение.  Междувременно г-н Цветанов като вътрешен министър и зам.министър-председател обругаваше публично съда в хода на висящи процеси. От трибуната на Народното събрание тенденциозно ме дискредитираше и прочете резултати от използване на специални разузнавателни средства (подслушване) за горнооряховски лекари, въпреки че според Наказателния кодекс разпространяването на информация, събрана със специални разузнавателни средства, извън наказателния процес, за който е предназначена, е престъпление. Социалната цена от тези набези на овладяване на съдебната власт са много по-големи от сумите, които държавата ще плати по осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека и основните свободи и на националните съдилища срещу г-н Цветанов за нарушената презумпция за невинност и поставената в опасност справедливост на конкретните съдебни процеси.

Две години след възстановяването ми като съдия главният прокурор подаде сигнал срещу мен в същия ИВСС, който сега публикува личните ми данни за това, че съм се произнесла със закъснение по искане за разкриване на банкова тайна, в срок, по-кратък от месец, по предварителна проверка продължила близо две години и завършила с отказ да бъде образувано наказателно производство поради липса на престъпление. Това беше първият сигнал, подаван от главен прокурор срещу съдия изобщо. Няма как да не обърна внимание и на факта, че това не е първата проява на специално внимание от г-н Цацаров към мен. Докато беше председател на Пловдивския окръжен съд, той беше изискал делото, заведено от мен срещу г-н Цветанов за клевета, от долния съд преди да бъде разпределено на съдия, въпреки че председателстваният от него съд трябваше да бъде втора инстанция. Освен, че така се наруши случайното разпределение на делото по реда на постъпването му, се накърни и обективната видимост за независимостта на съда. Тъй като конкретният сигнал в Инспектората от г-н Цацаров вече като главен прокурор не можа да установи сериозно нарушение, което да доведе до наказание, ИВСС го използва за претекст да извърши безпрецедентна проверка на цялата ми работа като съдия за срок от 2 години. Целта на проверката, за разлика от заглавието на файла с декларацията сега, не допуска никакво двусмислие – колкото по-дълъг период на работата на съдия в Софийския районен съд се проверява, толкова повече произнасяния извън инструктивните срокове по дела ще се установят. Става въпрос за голямо количество дела, повече от 1000, който съм разгледала в този период.  И вместо въпросът да бъде разрешен в интерес на правосъдието, като се вземат мерки за справедлива натовареност на съдиите в претоварените съдилища, за да могат те да успяват не само срочно, но и с интерес към съдбата на хората и със сила за личностно и професионално развитие да разглеждат делата, той доведе до нова форма на репресия, ново дисциплинарно производство. Междувременно предходният състав на ВСС се занимаваше с това да обсъжда на свои заседания снимка, направена тайно от неизвестни лица на улицата на мен, члена на съвета Калин Калпакчиев и Христо Иванов, когато той се занимаваше с дейности, свързани с правосъдието, в неправителствения сектор. Обсъждането на снимката не беше на плоскостта на засегната лична неприкосновеност, или на дебата каква е границата между публичната сфера и незаконната намеса и как да бъдем защитени, а на плоскостта дали е злепоставящо за член на съвета да върви по улицата със съдия с дисциплинарно производство и с човек, който е бил министър на правосъдието. Но от цялото това институционализирано насилие има съществена полза. Явно е, вижда се, че е в синхрон с интереса на властта и генерира освен отвращение и съпротива.

Според ваши колеги, които са установили нарушението, файлът с вашите и на семейството ви лични данни, е бил озаглавен – с имената на латиница на съдията с добавка „NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII“. За какво е свидетелство този факт?

На първо място, заглавието изключва възможността за грешка, защото в него има най-малкото изрично признание, че съответните служители на Инспектората на ВСС са знаели, че декларацията не е “почистена” при публикуването й. Удивителните обаче превръщат заглавието в заповед, в указание да не се обезличават личните данни.

На следващо място, публикуването на личните данни на съдия беше сторено от органа, който по Закона за съдебната власт и Закона за защита личните данни осъществява надзор за оперирането на личните данни по делата. Т.е. голямата му власт предполага висока отговорност и необходимост институционалният му капацитет, в смисъл на компетентност и добросъвестност, да бъде високо обезпечен.

Има и нещо друго. Поначало всички усилия за защита на личните данни имат ясна цел и строгостта на регулацията не е случайна – да се защити личната неприкосновеност, да се възпрепятстват злоупотреби с лични данни, включително престъпления. Научих за публикуването на данните от журналисти, а не от самия орган. Не съм детска учителка, за която се предполага, че е обект на признателност, а наказателен съдия, т.е. част от работата ми е да задържам хора, да налагам наказания лишаване от свобода. Никой обаче не ме потърси, за да провери дали публикуването на данните не ме поставя в опасност. Дали заглавието да не се набиваше така на очи и вероятността от човешка немарливост да надделяваше, липсата на загриженост от страна на ИВСС показва най-малкото пренебрежение. А това е възмутително на собствено основание. Никоя институция, особено ИВСС и ВСС, които трябва да помагат на правосъдието, не могат да си позволят пренебрежение към човека. По същия начин съдът никога не може да се отнася с пренебрежение към човека и личното му достойнство.

Най-важното обаче е, че заглавието на файла изглежда съответно на една тенденция на новоговор и на ритуализирани действия, които свидетелстват за насаждана технология на страха. През 2013 г. стана ясно, че председателят на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси Филип Златанов, е имал тефтер със списъци на хора на публични позиции, включително съдии, обособени в рубрика със заглавие “да се ударят”.  На 17 юли 2013 г. зам-главният прокурор Б. Сарафов и зам-градският прокурор на София Роман Василев, на пресконференция обявиха започнало досъдебно производство за извършено престъпление по служба и публично експонираха (на екран) и извадки от тефтер, в който твърдят, че е записвал имена на съдии и други публични фигури с отбелязвания срещу някои “да се ударят”, а срещу други – преписките да се забавят или да се прекратят. По-късно, от определение от 25.07.2013 г. на СГС се разбра, че производството е образувано по сигнал, в който са изложени твърдения, че  Филип Златанов „злоупотребява с правомощията си и изпълнява политически поръчки, като укрива документи и е инструмент за упражняване на рекет на неудобни политици, магистрати, бизнесмени”. Като пример за такива действия в сигнала е посочено, че „по нареждане на Фидосова, която по това време е председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание и депутат от партия ГЕРБ, са образувани преписки срещу съдията Мирослава Тодорова и други членове на Съюза на съдиите, на съпругата на члена на ВСС Калин Калпакчиев, на председателя на Съюза на съдиите съдията Таня Маринова, на опозиционерите в ГЕРБ Емил Димитров, Мирослав Найденов, Иван Петров и много други”. По-късно тефтерът изчезна, а ВСС не извърши проверка дали е била уязвявана по поръка на властта личната неприкосновеност и независимостта на съдии.

Впоследствие сайтът “Бивол” публикува разговори между бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева и съдията по търговски дела в същия съд Румяна Ченалова, в които Янева въведе и друго понятие от жаргона на насилието – “опраска”. В един от разговорите г-жа Янева споделя, че главният прокурор Сотир Цацаров й обяснил, че министър-председателят Бойко Борисов настоявал Цацаров да я “опраска”. Впоследствие г-жа Ченалова пред медиите потвърди, че такива разговори между нея и г-жа Владимира Янева действително са били водени.

Малко по-късно новоговорът беше обогатен и с репликата “не го приехме”. Председателят на Върховния касационен съд получи препратен смс от министър-председателя Борисов със съдържание: “Лозан Панов отново предложи да ви викаме във ВСС по записите с двете каки. Не го приехме”.

Технологията за насаждане на страх премина през демонстрация на физически силни млади мъже пред сградата на ВСС с агнешки главички и маски, които отправяха заплашително послание към Лозан Панов.

Неясен криминален код имаше и в кампанията на разлепените некролози на Камен Ситнилски около сградата на ВСС преди да бъде освободен от длъжност.

По нито един от тези случаи компетентните органи не убедиха обществото, че са извършили истинска проверка в защита на публичния интерес и независимостта на съда.

Същевременно в избрани медии продължи кампанията, обругаваща председателя на Върховния касационен съд, самия Върховен касационен съд и съдии от други съдилища, постановили решения, които не се харесваха на властта.

Изброените примери не са изчерпателни, но и така те показват дългогодишен целенасочен поход за овладяване на съда. Новоговорът е само един етап от него. Така или иначе, щом походът продължава, значи, не всичко е загубено. Все още има съд, който не е забравил какво е автентичното му основание – да гарантира защита на слабия от властта, да защитава всички накърнени права и да укрепва чувството за сигурност, че при еднакви предпоставки всички сме равни пред закона.  Посланието на новоговора сме го разбрали, но няма начин да бъдем убедени, че “невежеството е сила” или че “силата е право”.

Реакция от Съдебния инспекторат няма. Чуваме служебното “тече проверка на случая”. Какво можем да очакваме?

Какво мога да очаквам, след като вече близо три месеца няма отговор на писмата на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България до Съдийската колегия да извършат проверка на публично оповестените твърдения за нелегитимно, без значение дали е политическо или криминално, влияние върху кадровия процес на магистратите и по-специално върху назначаването на административни ръководители на отделните звена в съдебната власт – съдилища и прокуратури. Твърденията бяха изнесени от очевидци на задкулисния кариерен процес – двама председатели на съдилища, които са били “одобрявани” преди избора си извън ВСС от човек, когото г-н Лалов достатъчно конкретно идентифицира чрез позоваване на публично тиражирани характеристики, а г-н Пенгезов нарича по име – Делян Пеевски. Съдия Методи Лалов пресъздава реплика  на г-н Пеевски, че съдия Пенгезов е бил воден от него при г-н Ахмед Доган, но след време съдия Пенгезов се “отметнал”. Впоследствие г-н Пенгезов не получи втори мандат, неговото обяснение е, че това е последица именно от “отмятането”, от това, че Софийският апелативен съд е решил дела по начин, който не се е харесал на властта. Твърденията, за които ССБ поиска проверка от СК на ВСС, неизбежно извикват спомена, че в същия период от време в медиите беше публикуван разговор на бившия градски прокурор на София и г-н Бойко Борисов, който освен че остана в обществената памет с репликата на градския прокурор към министър-председателя “Ти си го избра”, засягаща избора на главния прокурор Сотир Цацаров, показа, че г-н Кокинов е дошъл на срещата с премиера, защото търси подкрепа да бъде избран за апелативен прокурор на София.

Същевременно преди две седмици зам.председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова прикани члена на съдийската колегия от политическата квота г-н Боян Новански да се извини на конкретния съдебен състав, постановил съдебно решение, което той коментира публично в заседание на колегията по недопустим начин. Г-н Новански каза, че по повод на това отсъждане „трябва да се изсипе един камион с прах за пране пред Съдебната палата, за да се изперат нечии съвести“.

Репликата е абсолютно неприемлива, защото уронването на престижа на съдебната власт е най-тежкото дисциплинирно нарушение и основание за освобождаване от длъжност на магистратите според конституцията, а ВСС е институцията, която трябва да утвърждава и брани авторитета на съдебната. В случай, че тази неуместна метафора почива на някаква информация, с която г-н Новански разполага, пак ВСС е органът, който трябва надлежно да я провери, без да спекулира. Отговор на поканата за извинение няма.

Всички изброени поводи за реакция на съдийската колегия на ВСС и липсата на такава сами по себе си представляват актуалният ни най-сериозен проблем.

 

Въпросите зададоха:

Румен Петров

Юлиана Методиева

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.