Сметките на Хамас

 

Палестинската групировка „Хамас“ е изстреляла още ракети към Тел Авив и Ерусалим рано тази сутрин, съобщи Би Би Си. Ударът е в отговор на въздушно нападение от страна на Израел, при което бяха убити високопоставени военни на ислямските радикали и беше съборена многоетажна сграда в Газа. Призивите за спокойствие от религиозните и  политическите лидери, по-голямото полицейското присъствие и масовите арести изглежда, че не постигат почти нищо за потушаване на насилието в градовете със смесено население. Специалният пратеник на Организацията на обединените нации (ООН) за Близкия изток Тор Уенсланд предупрежсава, че двете страни в конфликта вървят към „пълномащабна война“.

Предлагаме ви анализ на вероятните цели на Хамас с ескалацията на конфликта, публикуван днес в Дойче Веле.

 

 

Дали Хамас не ескалира конфликта с Израел, за да подобри собствените си позиции – както по отношение на „Фатах“ на Западния бряг на река Йордан, така и изобщо в очите на арабската общественост? За такова предположение има някои индикации.

Битката за джамията „Ал Акса“ навярно ще получи подкрепа дори в онези страни от Близкия изток, които вече не се вълнуват на първо място от съдбата на палестинците. Средствата, които използваха в случая бойните командири от Газа, са шокиращи. Единствено в главата на един ислямист може да се намери оправдание за решението да бъдат изстреляни толкова много ракети срещу територии с цивилно население, само да се изтеглят израелските части от Храмовия хълм. Чудно ли е тогава, че и ЕС обяви Хамас за терористична организация?

Какво цели Хамас?

Ръководството на Хамас положително е изчислило предварително каква ще бъде израелската реакция. Да, в Израел в момента се водят много трудни преговори за нова правителствена коалиция, но това изобщо не означава, че страната е недееспособна във военно отношение. Нетаняху се намира под силен политически и юридически натиск, а сегашната ситуация му дава възможност отново да влезе в коронната си роля на решителен лидер. Но израелските политици от целия спектър трябва все пак да се замислят и над факта, че протести имаше дори в арабски селища в самия Израел. Не че непременно трябва да се стигне до нова интифада, обаче този факт показва едно: през последните години израелската политика стана прекалено зависима от заселническия въпрос, а това нямаше как да не се отрази върху вътрешния мир в страната. Един от поводите за сегашната конфронтация беше именно заплахата от насилствени изселвания на хора от Източен Ерусалим.

Шанс за напредък

Вече от десетилетия Близкият изток е огнище на конфликти, а претенциите на израелците и на палестинците така и не можаха да бъдат удовлетворени, въпреки направените многобройни опити за това. На Запад сякаш вече се умориха от този проблем, а напоследък по-голяма тежест придобиха други регионални точки на напрежение. Все пак, след като Тръмп изгуби властта, сега отново се открива възможност с общи усилия да се въздейства и върху двете враждуващи страни. Тази възможност трябва да се използва, защото дори минималният напредък по палестинския конфликт може да окаже благотворно влияние върху този крайно нестабилен регион.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика