Стефан Дечев: Диалогът София- Скопие не върви, двете общества не са готови, държавниците залагат на опити за надлъгване и надхитряне

Господин Дечев, добри ли са новините от днешната среща при президента във връзка с работата на Смесената мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси? 

Стефан Дечев: Има само една добра новина. Надделяло е все пак мнението, че въпреки безотговорния ултиматум за напускане на правителствената коалиция на вицепремиера, военен министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, България няма да спира Република Македония от започване на преговори за бъдещо членство в Европейския съюз. Като резултат от това и ултиматумът на президента Румен Радев от миналата седмица за едва ли не двуседмичен срок за „оправянето“ на учебните планове и програми, на текстовете в учебниците, на надписите в музеи, на паметните плочи, ще остане за по-нататък

Коя е лошата новина?

България видимо в лицето на своите държавници и ключови членове на смесената комисия по исторически и образователни въпроси, продължава да не е сякаш съвсем наясно какво очаква от македонците, продължава да мисли, че българската страна е права на 100%, българската историческа наука е перфектна по въпроса за Македония и македонците са онези, които просто трябва да приемат всички българските тези по всички въпроси свързани с Македония до 1944 г. В това трудно би могъл да бъде убеден, който и да било сериозен историк по света. То става единствено за вътрешна консумация.

Кое Ви кара да мислите така?

След срещата се повтарят отдавна повтаряни вече изявления, които се смятат за самоочевидни и които съвсем не са толкова безспорни. Договорът говори за експертен подход, за научност, за обективност, за базиране на историческите извори, а президентът Радев говори, подобно и на външната министърка Екатерина Захариева все за „българският национален интерес“. Видимо го смятат за тъждествен с научната истина, което е забавно. Повтаря се, че първи сме признали Република Македония, но се подминават въпросите с езика, с нацията, както и цялостната патерналистична култура в България спрямо Македония. Та нали точно това означава в момента и повтарянето за „българския език и идентичност“ дето нямало да станат „разменна монета“. Всичко това кара македонците да бъдат постоянно нащрек, да не вярват в искреността на българската страна. Поради това и тяхната част от комисията вкарва целия си интелектуален потенциал в дебата, който видимо докарва нашата пък част от комисията до безсилие и подчертана изнервеност. Като резултат от това тя плаче на рамото на държавниците и политиците.

А няма ли и някакъв оптимизъм за срещата поне на 14 и 15 октовмри след днес?

Има. Това са думите на Бойко Борисов: „До вчера говорихме, че сме един народ, нека приемем, че сме братски народи.“ Това може да означава, че българската страна се съгласява в общия документ на 15 октомври да се говори за „македонски народ“, нещо което се споменава многократно в цялата документация на ТМОРО/ВМОРО/ВМРО и което не знам защо досега се отказваше да се приеме от наша страна.

Защо не върви диалога София-Скопие?

Защото и двете общества не са готови. Това политиците и държавниците от двете страни на границата го знаят и затова залагат на опити за надлъгване и надхитряне в смесената комисия. Затова и централните медии както в София, така и в Скопие са затворени за различните гласове. Оттам българската общественост остава с впечатлението, че историята ни е перфектна и македонците трябва да отстъпят. Срещу това стои разбирането пък на македонската общественост, че тяхната история е вярната, но може би ще трябва да се отстъпи единствено заради НАТО и Европейския съюз и заради българския натиск. Управляващите в София и Скопие трябва да разберат, че по този начин няма да се изгради нищо здраво и трайно. Показва го прокрадналата се информация след последната среща, че въпреки обявеното съгласие за общи чествания на Кирил и Методий, техните ученици, цар Самуил и Григор Пърличев, всяка страна разбира съгласието по различен начин.  При липсата на общ език, изхождането от различни парадигми и надлъгването, това не е никак изненадващо.

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).