Света Филотея-Атинска съчетавала аскетичен живот и ярка обществена дейност

 

 

През февруари в гръцката столица се почита паметта на Света Филотея Атинска считана за покровителка на града. По инициатива на кмета на атинската община Филотеи-Психико Димитрис Галанρс се състоя прожекция на документалния филм на Мария Хадзимихали-Папалиу Филотея, светицата на Атина. Творчеството на Мария Папалиу включва филми за проблемите на хора с увреждания („Борбата на слепите“), за положението на жените в Гърция („Женски портрети)

В тези чествания се включи и активистката за правата на момичетата да получават образование Малала Юсуфзаи (Награда на Европейския парламент за свобода на мисълта „Сахаров“ – 2013, и награда на Международна амнистия).

 

Родена през 1522 във фамилията Бенизелос на едри земевладелци, Ригула (от Ригас-крал, Регина-кралица) или Ревула (умалително от Параскеви – Параскевула), както е било светското й име, тя е дъщеря на атинския първенец Ангелос Бенизелос. Майка й Сириги Палеологина води потеклото си от византийската династия на Палеолозите. Въпреки че е с господарско потекло, Ревула предпочита път различен от онзи на живееща в охолство и много търсена за бъдещ брак мома и го последва неотклонно. На 14-годишна възраст родителите й решават да я омъжат за много по-възрастния от нея Андреас Хилас, от личен атински род. Бракът е против волята й, трае три години, докато Ревула остава вдовица. Когато е на 17 години, родителите й оказват силен натиск върху нея да се омъжи повторно, но този път тя не се подчинява на тяхното желание, като заявява че иска да следва аскетичен живот. Отдава се на благотворителност и десет години след тяхната смърт приема пострижение в монашество, с името Филотея (гръцки: Филотеи). През нощта на 2 срещу 3 октомври 1588, по време на всенощно бдение отслужвано от монахините в почит на патронния светия на Атина Свети Дионисий Ареопагит османците нахлуват, залавят Филотея и след изтезания я оставят полумъртва пред манастира й.

кадър от филма „Филотея, светицата на Атина

Пренебрегвайки властта на Сюлейман Великолепни, света Филотея съчетава аскетичен живот и ярка обществена дейност, която има за цел образоването на жените, обгрижване на нуждаещи се независимо от религията и произхода им Освобождава мъже и жени, откупувайки ги от робските пазари, основава първото по гръцките земи и в Европа училище за жени, създава болница където безплатно се лекуват гърци, турци и франги (латини), предоставя убежище на пострадали от насилие и бременни жени, на такива подложени на пребиване с камъни. Укрива ги и през подземни ходници ги извежда до атинското пристанището, за да поемат оттам към островите. Основава първото училище за жени, където им дава възможност да се обучават на професионални умения и самостоятелност. Посвещава живота си на тези цели, докато поробителите управляващи не я арестуват и намира мъченическа смърт през 1589 г., по времето на султан Мурад III. Османлиите (заедно с някои християни, които искат да поддържат изгодни отношения и „калимера“ с тях) бива подложена на мъчения вследствие на които издъхва. Животът й е толкова завладяващ и изпълнен с толкова премеждия, че векове никак не е трудно да се превърне в материал за киносценарий.

Никое от местата където е действала тази забележителна атинянка не е запазено днес, с изключение на бащиния й дом в квартала на боговете в центъра на града под Акропола –Плака, известна като Личния дом на фамилията Бенизелос. Мястото, обаче, където са се намирали семейните земевладения и имоти, (намиращи се в едно от северните предградия на гръцката столица, днешния квартал Филотеи), и където тя разгръща част от дейността си, с годините постепенно приема нейното име и го носи и до днес. Заради нейното напредничаво дело за образоване, особено на жените, продължено от други, но проправило пътя за новаторски промени в обществото, Света Филотея е смятана за предтеча на гръцката революция от 1821 г., чиято 200-годишнина страната отбелязва тази година. Дейностите на Света Филотея и нейната борба да промени света са онова, което я свързва със съвременността. Затова атинската община Филотеи-Психико, където са се намирали поземлените владения на семейството на светицата, а днес и църквата която носи нейното име, организират събитие в нейна памет. Проявата-прожекция в Атина е подкрепена от Дружеството за права на жените и равноправие между двата пола „Μωβ/Мов“, от културно сдружение „Енос“ и от Културна асоциация „Света Филотея Атинска“ в Монпелие, Франция, и ще бъде проследена от женски организации и университетски катедри от Европа и Америка.

Специално от Атина, Филотеи

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Здравка Михайлова

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет „Й. Каподистриас”. Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Превела е на български 35 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна тематика, пътеписи, есета и др. Води рубрика „Из библиотеката на съседа” за съвременна гръцка литература и автори от други националности, които тематизират Гърция, която може да бъде следена на адрес: http://www.grreporter.info/taxonomy/term/78. Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетичната антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009)