Тест за демократичното общество. Какви ще са уроците?

Споделете статията:

Все по-големи и тревожни са мащабите на разпространение на новия вирус COVID-19, светът затъва във все по-голям страх, несигурност и смут, а „инфодемията“ около епидемията става все по-притеснителна. Но можем ли да обвиняваме хората за техните действия или бездействия? Властите, дори и „най-демократичните“, не успяват да реагират адекватно на това предизвикателство, понеже са успели да подкопаят доверието на гражданите в тях, в публичните институции, в медиите, дори и в науката. От друга страна световните сили не показаха готовност за взаимодействие и координация на глобално ниво за борба със разрастващата се заплаха. Затова сега им се налага да използват все по-авторитарни мерки за да компенсират липсата на международно сътрудничество, ефективна комуникация и обществена осведоменост и подготвеност. Но колкото по-силово и неаргументирано действат властите, толкова по-големи притеснения и недоверие това буди. Хората става по-склонни към изпадане в крайност, било то в неглижиране на опасността, дори възприемането на конспиративни теории и застрашаването по този начин на собствения и този на другите живот, било в прекалено безпокойство, а оттам и паника, безразсъдства, а може би и насилие.

Поради цялостната липса на доверие към правителствата, лидерите са готови да жертват благосъстоянието и основни права на гражданите за краткосрочно възвръщане на контрола над масите и укрепване на силата си – и в „западния свят“, и в по-самодържавни режими. Но когато ограниченията не са съобразени законово, добре обосновани и комуникирани към гражданите, те биха имали обратен ефект. Във времена на засилена еднолична власт либералните ценности са под въпрос. Изискванията на обществото в демократичните управления се очаква да са много по-високи и да не се задоволяват само с контрол, глоби и наказания. Също така би трябвало да се изискват пълна прозрачност, отчетност, обществено доверие и сътрудничество – неща, които се предполага да позволяват на свободните общества да реагират по-добре на подобни пандемии.

Извънредната обстановка и липсата на ясен отпор и контрол от гражданското общество са явна предпоставка за поява и активизиране на все повече еднолични лидери, особено крайнодесни популисти, които да се изкушат и опиянят от свръх власт. Това вече се вижда в много държави, в които се въвеждат непропорционални на обстоятелствата мерки, с които се потискат човешки права. Познати политически фигури не пропуснаха възможността да се противопоставят на имиграцията и глобализацията и на бежанците като източник на вируса в първите седмици на разрастване на опасността, където хиляди мигранти останаха блокирани на гръцко-турската граница, при огромна възможността за разпространение на вируса. Въпреки това Ердоган, ЕСкакто и Борисов, продължиха да поддържат твърдите си позиции, гонейки политически интересите, за сметка на човечността и на други позабравени европейски ценности.

В България също се въвеждат най-строги мерки с бързи темпове – ограничения за пътуване между населени места, забрани за разходки, посещения на паркове и градини, забрана за пазаруване на хора под 60 год. в определени часови интервали, вечерни часове започващи посред бял денконтрол върху интернет съдържание, дори се изиска дерогиране на Европейската конвенция за защита правата на човека, а списъкът расте всекидневно. Още преди да влязат в сила някои от новите мерки, управите в няколко града започнаха да слагат контролно-пропускателни пунктове в ромските квартали, макар да нямаше информация за заболели в тях. Възползвайки се от хаотичността, патриотите от управляващата коалиция опитват да прокарат подкопаващи устоите на демокрацията мерки като тази за доброволните отряди. Сигурността на едни от най-уязвимите хора, тези без дом, не е гарантирана – кризисни центрове преустановяват прием на нови хора, благотворителни кухни са затворили врати, а рискът от фатално заразяване при някои от тях е огромен. Вирусната епидемия показа зависимостта ни едни от други, без значение от етническа, религиозна, сексуална, социална или каквато и да е принадлежност – довежда до общото осъзнаване, че живеем във взаимосвързано „общество“.

Вирусът показа също, че за него не съществуват национални граници. Важно е световните правителства да се координират възможно най-бързо, иначе огромната епидемична криза ще доведе и до икономическа и финансова такава. Сегашната система ни навежда на мисълта, че не е подготвена за справяне с подобни глобални опасности, тъй както не реагира задоволително и на климатичната криза. Впрочем някои тези свързват двете кризи, тъй като топенето на ледници и повишаването на температурите правят планетата по-гостоприемна за вируси и бактерии, a заплахата от прихващане на вируса е много по-висока в замърсените градове. За жалост, някои членки на ЕС взеха отбранителни позиции, като не откликнаха на исканията на Италия за подпомагане с медицинско оборудване и материали. Така изолацията придобива и други измерения, освен чисто физическото. За щастие бяхме свидетели и на обнадеждаващи примери за международна солидарност – китайски и кубински медицински специалисти, апаратура и маски пристигнаха в Италия, за да помогнат в битката с вируса, а британски круизен кораб с потвърдени случаи на заразени с коронавирус беше приет да акостира в Куба преди дни.

Друг повод за притеснение е, че поради все по-заслабващите публични институции, социална система и зависимостта ни от частния сектор и услугите му, сме изправени пред ситуация на невъзможност на властите за справяне с наплива от заразени в държавните болници. Налага се да разчитаме на това частните болници да дадат приоритет на общественото благо пред интересите на бизнеса, но бихме ли могли да очакваме, че те ще осигурят здравни грижи, които да са достъпни за всички, без дискриминация, с добро качество и следвайки принципи за етично разпределение на здравните ресурси? Университетската Александровска болница реши да върне голямо дарение за покупка на респираторни апарати на собственика ѝ, по причина, че дарението е под условие, а това категорично би нарушило Хипократовата клетва, полагана от лекарите. Изникват съмнения и дали по-заможните граждани спазват установения ред, огласен от здравните власти, след като крупен бизнесмен беше хоспитализиран заедно с жена си в лечебно заведение, което не е предвидено за случаи на COVID-19. Администрацията на американския президент пък опита да купи разработка на ваксина от Германия за вируса и тя да бъде ексклузивно само за американци. Изглежда, че все повече ще се замисляме доколко е надеждно сегашното капиталистическо устройство и до какво води изоставянето на публични сектори като здравеопазването, както и какво може да се научи и заеме от други модели, оказващи се по-ефикасни при дадени обстоятелства.

Настоящата обстановка е истински тест за гражданството, хората навсякъде са раздвоени, поради заливащата ни (дез)информация, никой не иска да остане без мнение и безучастен към всеобщия дискурс, което води до заемане на крайни и радикални позиции и склонност към оправдаване на авторитарни похвати. Несъмнено, популистите ще се опитат да се възползват от това, но от гражданското общество и здравия ни разум зависи да не позволим крайни рестрикции. Когато те заставят да избираш между своето здраве и живот, и тези на близките ти хора, от една страна, и основните ти права, от друга, логично е да избереш живота и да защитиш всеки, който твърди, че прави всичко за да го опази. Но това е неморален и погрешен въпрос и избор, защото те са неотменно свързани. Както гласи една мисъл, който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете.

Информираното, солидарно и справедливо общество е далеч по-мощно и ефективно от репресираното, контролирано и невежо население. Примерите за събуждащата се солидарност и взаимопомощ и по света, и у нас, са все повече и по-обнадеждаващи. Ще се справим с това предизвикателство само заедно (макар и не чисто физически) и без да допускаме да се потискат нашите права и достойнства, а това ще е несъмнен урок за бъдещите изпитания пред света и истинската демокрация.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Владимир Колев
Владимир Колев

Владимир Колев е правозащитник и активист в различни, но пресечени еко-социални каузи. В момента е част от БОЛД (Българска общност за либерална демокрация) и координира дейността на инициативата. Преди това е работил в брюкселска организация по програми свързани със здравето в ромските общности, ранното детско развитие, здраве на новопристигналите бежанци, постигане на целите за устойчиво развитие в Европа, също така модерира работна група за неравенствата в достъпа до здравеопазване. Има опит и в грасруутс социален център в Испания, работещ с деца и тийнейджъри от имигрантски семейства. Притежава образование и опит в ИТ сферата, включително и в обучение по дигитални компетенции за хора от уязвими групи, като начин да се овластят и включат в обществения живот. От години е активен в самоорганизирани колективи и доброволчески дейности като солидарен център за приобщаване на хора в неравностойно положение, дискусии в кризисни центрове за хора без дом, езикови обучения в бежански лагери, организиране на социални събития и междукултурни диалози, както и в множество Еразъм+ проекти за насърчаване младежкото участие в европейската демокрация и интеграция.