Тръмп възвестява един нов мрачен консерватизъм

Споделете статията:

С привързаността си към фалшиви каузи и с носталгията си по 30-те години на миналия век, както и с това, че приема да бъде поддържан от чужда сила, която е враг на САЩ, републиканският президент, който сега е в Белия дом, затваря вратата за консерватизма и така проправя път за една по-мрачна форма на политиката: едно ново дясно, което да замести старото.

Консерваторите бяха скептични блюстители на истината. Консерватизмът на 18-ти век беше дълбокомислен отговор на революционерите, които вярваха, че човешката природа по същността си беше просто един проблем пред науката. Едмънд Бърк[1] им отговаряше, че животът не се състои само в това, че хората се приспособяват към средата, но също и в познанието, което наследяваме от културата. Политиката трябва да уважава  както това, което вече го няма, така и това, което би могло да бъде.

Идеята на консерваторите за истината беше богата по съдържанието си.

Консерваторите обикновено не отричаха света на науката, но се съмняваха в това, че данните, които тя ни дава, изчерпват всичко, което можем да знаем за човешкия род. По време на ужасните идеологически битки на 20-ти век американските консерватори  отправяха апели към и призоваваха на помощ „здравия разум“ на обществото с цел то  да не се присъединява към изкушението от революцията, присъщо на либерали и социалисти.

Борбата между консерваторите и радикалните десни има история, която е важно да си припомним. Консерваторите оценяваха епохата на Просвещението през 18-ти век най-вече чрез ролята, която те приписваха на традициите, а именно, че те са най-дълбокия вид факти. За разлика от тях фашистите от миналия век изоставиха Просвещението и предлагаха на хората произволни измислици в качеството им на основа за нова форма на политика. Комплексът за лъжливост на администрацията на Тръмп, който има индустриални размери,  обезсилва консерватизма, отваря вратите за и вдига задръжките пред навлизането на този вид драстични промени, на които консерваторите се противяха.

Така носталгията на този състав на Белия дом не е към 50-те години на миналия век, които обичайно горещо са приветствани от американските консерватори, а към ужасния период на 30-те години, когато фашистите от новата тогава десница победиха консерваторите, които въплъщаваха старата десница в Европа. Независимо от това какво може да си мисли човек за консервативната носталгия по 50-те години, важно е да си спомним какво включваха тези години: участието на САЩ във Втората световна война и началото на държавата на благоденствието. За консерваторите всичко това се е развалило през 60-те години на миналия век.

Но за администрацията на Тръмп всичко е започнало да се разваля по-рано: още през 40-те години, с борбата срещу фашизма и с „Новия курс“ на президента Рузвелт. Стивън Банън[2], който ни обещава нови политики „като тези, които бяха през 30-те години“, изглежда иска да се върне към това десетилетие, за да унищожи неговото наследство. Той изглежда има предвид един клептократичен авторитаризъм, (задвижван от дерегулация и от разрушаването на социалната държава), който произвежда неравенство и който може да бъде насочен в посока на водене на културна война (подготвена чрез забрани за мюсюлмани да влизат в страната и чрез затварянето на „горещите телефони“ за имигранти). Подобно на фашистите Банън  си въобразява, че историята е цикъл, в който националната добродетел  трябва да защитавана от нападанията на постоянни врагове. Той се обръща към фашистите за да защити това разбиране на миналото.

За разлика от Банън, Тръмп не се самоопределя като теоретик, но неговият начин на говорене, изказванията му, ни внушават същия смисъл, какъвто се влагаше в думата „отново“ в израза „Да направим Америка отново велика“: изглежда това е същото „отново“ или „пак“, което обикновено намираме в израза „Никога пак“. През 2014 г. той многообещаващо говореше  за някакъв бъдещ сблъсък, който би ни донесъл „бунтовете, водещи ни назад към състоянието, което сме свикнали да имаме, когато бяхме велики“.

Понятието за бунтовете като за прогрес е твърде изразително: баща му е бил арестуван по време на един бунт, инициран от Ку Клукс Клан[3] през 1927 г.

По време на кампанията през 2016 г. Тръмп говореше, че „Америка е на първо място“. А това, както знаем, е лозунгът на политическото движение в САЩ, което се противеше на участието на страната във Втората световна война. Между водачите му бяха разни шовинисти и апологети на нацистите като например Чарлз Линдбърг. Когато Тръмп в речта си при встъпването в длъжност обеща че „отсега нататък Америка ще бъде на първо място“ той отговаряше на призива от преди няколко десетилетия на Линдбърг, който се оплакваше, че „ние сме загубили водачеството, което постави Америка е на първо място“. Американските външна и енергийна политики бяха провеждани под лозунга „Америка на първо място“.

Консерваторите стигнаха до това да разглеждат участието на САЩ във Втората световна война като висш знак, бележещ моралността на Америка и работата на „великото поколение“. Но сегашната администрация не иска да участва в тази национална история. През януари Белият дом пропусна Деня на възпоминание за Холокоста без да спомене за евреите. Говорителят му се изхитри през април да ни каже, че Хитлер не е убивал чрез газ „собствения си народ“, една фактическа грешка, която разкрива най-дълбоко отсъствие на етика. Единственият начин да вярваме, че германските инвалиди и евреите от тази страна, които загинаха в газовите камери, не са били германци, е да приемем нацистката дефиниция на расата.

Консерваторите винаги почваха от едно интуитивно разбиране на собствената си страна и от инстинктивна защита на суверенитета. Крайнодесните от 30-те години на миналия век бяха интернационалисти, но само в смисъла, който фашистите научаваха едни от други и възхваляваха себеподобните – както Хитлер адмирираше Мусолини.

Днешните крайнодесни разглеждат Русия като свой модел. Путин открито е възхваляван от водещите в САЩ пропагандисти  на теорията за превъзходството на бялата раса Ричард Спенсър и Матю Хеймбах (срещу който сега се води съдебен процес за опита му да изхвърли хора от митинг на Тръмп  и чиято защита се свежда до това, че той „е действал съгласно директивите и молбите на Доналд Тръмп“).

Както показа изследователят на политиката Антон Шеховцев, Русия поддържа крайнодесните в Европа и в САЩ с цел да разруши демокрацията. Никъде тази нейна поддръжка не е по-успешна отколкото това, което стана чрез нейната подкрепа за кампанията на Тръмп. Консерваторите биха видели опасността за един президент, чийто главни поддръжници са от чужбина.

Една от причините за това, че радикалните десни успяха да преодолеят консерваторите още в 30-те години, беше тази, че последните не разбраха опасността. Нацистите в Германия, подобно на фашистите в Италия и Румъния, се ползваха от поддръжката на народа, но не биха могли да променят режимите в своите страни без мълчаливото одобрение или бездействието на консерваторите.

Последния път старите десни избраха да се самоубият чрез акуширането на тогавашните нови десни. Изглежда, че сега те правят същото. Ако републиканската партия в САЩ не желае да бъде запомнена (и забравена) подобно на германските консерватори през 30-те години на миналия век, то по-добре е колкото се може по-бързо да проявят храброст, както и консерватизъм.

 

[1] Едмънд Бърк (1729 – 1797) е водещ британски политически философ, смятан е за един от бащите на съвременния консерватизъм, бел. прев.

[2] Стивън Банън е банкер, медиен магнат и издател на крайнодесен политически сайт. Той ръководеше през 2016 г. кампанията на Тръмп, след избирането на началника му за президент беше назначен за член на Съвета за национална сигурност на САЩ, но на 5 април беше принуден да напусне тази длъжност, бел. прев.

[3] Ку Клукс Клан е крайнодясна и ултрарасистка полулегална организация в САЩ, прочута с преследванията и екзекуциите на чернокожи борци за граждански права, особено в 20-те и 30-те години на миналия век, бел. прев.

Статията на Тимъти Снайдър, чийто превод поместваме, е публикувана в британски вестник „Гардиън“ на 15 юли.

Превод: Емил Коен

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Тимъти Снайдър

Тимъти Снайдър е професор по история в Йейлския университет в САЩ и в лондонското Висше училище по икономика, изследовател в Института по науките за човека (IWM) във Виена. Той е автор на бестселъра „Кървави земи. Европа между Хитлер и Сталин”. Издадена през 2011, книгата вече е преведена на 28 езика. Предстои да излезе и на български език.