Три години след споразумението от Преспа въпросът за македонския език остава без отговор.

  Преобладаващата гръцка концепция*

За един от най-известните и най-авторитетния гръцки езиковеди Георг. Бабиниотис, отговорът е съвършено ясен: един славянски език не може да има връзка с Македония. По такъв начин той се равнява с официалната гръцка позиция, която не се е променила на езиковедско ниво с договора от Преспа. В свой отговор на искане от DW за интервю, г-н Бабиниотис изпраща статия в която излага мнението си. В нея той пише: «Никак не е безобидно присвояването на имена, особено на наименованието на езика, тъй като езикът е основен елемент на идентичността. Той е свойство, което води – особено неинформирани реципиенти (…) – до отъждествяване на една страна с някоя друга, до отъждествяване на произход и култура, в дадения случай до отъждествяване на БЮРМ с гръцка Македония (тази от античността, византийската и съвременната). И нека не забравяме че езиковата идентичност в комбинация с други маркери на идентичността (наименования на националния произход, напр. на продукти) води до объркване, като нерядко подкрепя националистически попълзновения».

В статията си Г. Бабиниотис споменава и други езиковеди, οкоито дават ясно да се разбере че македонски е славянски език. «Този език по-скоро принадлежи към български», твърди Николаос Андриотис.

Александра Йоаниду, славист, преподавател в университета „Македония“ в Солун (превела на гръцки романите на Георги Господинов „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“, превежда също от полски и руски. Преводач е на произведения от полски автори, включително на романа „Бегуни“ на Олга Токарчук, Нобелова награда за 2019-та – бел.прев.) е на различно мнение. Преподавателката смята, че аргументацията на нейните колеги е непоследователна. Според тях, «съвременният македонски език не може да бъде признат като език, «тъй като корените му се свеждат до западнобългарски диалекти»». Езиковедката, която превежда художествена литература от този език на гръцки, смята, че множество други аспекти, които са важни за дефинирането на един език, просто не биват взимани предвид.

 Извън Гърция специалистите не проумяват острите гръцки възражения относно окачествяването на езика като македонски. Германският славист Кристиан Фос от Берлин се занимава в дълбочина с темата. За него македонският отговаря на всички условия за жив език. Някои от тях например са, съществуването на основни правила и съответни трактати относно граматиката и правописа, както и на речници. Освен това, езикът трябва „да покрива“, да обхваща всички основни сфери на съвременния живот. Това важи за съвременния македонски. Според Фос, той отговаря на още един критерий, който е свързан със степента в която даден език бива подкрепян от дадена политическа система: «Правилата трябва да се изучават колективно, да бъдат общоприети и да се прилагат, нещо което произтича от монопола на една съвременна държава върху образователната система». Този критерий, казва Фос, е бил изпълнен още от 1944 г., когато сегашна Северна Македония е била съюзна република на бивша Югославия, но и от 1991 г. и обявяването на нейната независимост.

Гръцката позиция намира подкрепа в България. И там езикът на Северна Македония не се разглежда като отделен език, а като диалект на български. За Фос политическите сблъсъци тук играят ключова роля. В спора България – Сев.Македония от 1948 г. Фос вижда съхраняването на елементи от спора между Съветския съюз и бивша Югославия. И недоумява как гръцки езиковеди все още подкрепят, макар и неволно, позиции от ранните години на Студената война.

По подобен начин стоят нещатна с т.нар. „нашенски“-«ντόπια», редица диалекти твърде подобни на езика говорен в Сев. Македония и на този в България, които се говорят в много от селата в северна Гърция, от част от тяхното население. Някои от тези хора се самоопределят като «славяномакедонци» или като «етнически македонци» без да оспорват гръцкото си гражданство. В Гърция съществуването на тази езикова група е табуизирано, съответни репортажи на BBC и на DW по темата доведоха до протести и реакции.

Информацията изготви Здравка Михайлова

лектронната медия „Ин.гр“ помества кореспонденция на Фабиан Шмиц от Солун, под редакцията на завеждащия гръцката служба на DW Спирос Москову, със заглавие „Какво представлява «македонският»? Спорът за един език“ и подзаглавие „Три години след споразумението от Преспа много въпроси остават без отговор. Един от тях се отнася до «македонския» език. И в Гърция няма единодушие“-  виж тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.