В рубриката “30” лица чуйте Радостина Славкова: Младите хора осъзнават, че сушата, наводненията и екстремни температури вече са тук

Радостина, какво постигнахте вчера с гражданския форум 2020 – „Конференция по демокрация“? Имахте заявки да говорите за граждански каузи и за дейности в подкрепа на демократичните ценности – това не са ли твърде абстрактни теми? Ако греша, моля да ни разкажеш!

През уикенда във Варна се проведе шестото издание, от вече ежегодния граждански форум „Конференция по демокрация“, организиран съвместно от „За Земята“ и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) от Варна. Представиха се редица граждански каузи от Варна и страната в подкрепа на демократичните ценности и как с гражданско участие може да се постигне справедлива икономика.

Бих казала, че липсата на демокрация много бързо ще се усети от обществото. Свикнали сме да приемаме демокрацията за даденост, но тя трябва да се отстоява и във ежедневните ни избори и постъпки. Наблюдава се силна тенденция към свиване на пространството за граждански активизъм, за което говорихме и през лятото на 2019 г. в конференцията ни “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”. Кампанията срещу неправителствените организации е вредна за цялото общество. Изложени са на риск права, които дълго време сме смятали, ако не за неприкосновени, то поне за цел на Европейските общества. Особена тревога за нас будят ограничаването на право на участие във взимане на решения, достъпа до правосъдие, гражданския контрол при разходване на публични средства. Правото на чиста околна среда е едно от основните човешки права, което ще продължаваме да защитаваме на местно, национално и глобално ниво.

 Активист си към Екологично сдружение „За Земята“. Слушах те през зимата да говориш и за новото движение „Петъци за бъдеще“. Автентични ли са екологичните движения у нас?

В „За Земята“ от години работим в направление „Климат и енергия“, както по проблемите на въгледобива и мръсния въздух, така и по алтернативите. Още от началото му преди година подкрепяме българското младежко климатично движение “Петъци за бъдеще”. Наред с ежеседмичните петъчни протести младежите организираха и 4 глобални климатични стачки в София, Варна, Бургас, Плевен, Самоков и др., а в момента подготвят 5-та глобална стачка на 24 април, два дни след Деня на Земята.

 

Основната идея на младежките стачки за климата е да се обвържат отделни проблеми (климат, биоразнообразие, земеделие, въздух, т.н.) от системна гледна точка, както и да има повече пряко гражданско участие при предлагането и вземането на решения. Петъци за бъдеще България има общи искания със световното движение, но също и национални и свързани с местни проблеми и възможности, а именно:

  1. Обявяване на национално извънредно положение за климата от правителството, което да постави справянето с климатичните промени в основните приоритети на държавата. Да се проведе национална осведомителна кампания в училищата и медиите.
  2. Преминаване към децентрализирана енергийна система, базирана на 100% възобновяема енергия до 2035 г. Тази цел трябва да бъде въведена със закон, начертаващ конкретен и категоричен план за постигането й. Тя трябва да върви заедно с мерки за драстично намаляване на свръхпроизводството на замърсяващи стоки и услуги и преустановяване на културата на свръхконсуматорство.
  3. Възможно най-скоро формулиране на националните мерки за 100% изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение за климата.
  4. Постигане на 90% рециклиране на рециклируеми отпадъци до 2030 г. чрез изграждане и ефективно функциониране на инфраструктура за разделно събиране, както и значително ограничаване на всички индустриални процеси, които генерират отпадъци.
  5. Безкомпромисно опазване на защитените зони и спиране на застрояването на Черноморието и планините. Това трябва да е съчетано с финансиране на мерки за възстановяване на дивата природа в България.

 

 

 

 

 

 

Мнозина скептично коментират действията на организации като твоята,  включително и на активизма на Грета Тунберг, като проява на „климатичен инфантилизъм“. Намират ги дори за лицемерни защото човечеството няма как да минимизира факторите, произвеждащи въглеродни емисии! Какво би им отговорила?

Наблюдаваме едно осъзнаване на младите хора, че климатичните промени вече са тук, както и че самите те ще бъдат в голяма степен засегнати от негативните им въздействия (суша, наводнения, екстремни температури).

За мен и повечето климатични активисти фосусирането върху личността на Грета, а не на научните истини, които тя цитира, е търсене на сензация и изместване на фокуса. Това, което тя казва най-често, е „послучайте, доверете се на учените“. И наистина учените климатолози предупрeждават за свързаните с климата опасности от десетилетия без особен резултат, а трябваше да се появи едно 16-годишно момиче от Швеция за да започнат да ги чуват. За кратко време Грета успя да обедини мложество младежи по цял свят, които са притеснени за общото ни бъдеще на тази планета и не желаят да стоят безучастни, а напротив, искат сами да участват в решенията (например чрез разпространението на научна информация, участие в енергийни кооперативи и произвеждайки възобновяема енергия за собствено потребление и за потребление в местната общност).

 

 

Радостина е активист е координатор на младежката мрежа “Млади За Земята”. Тя бе българският делегат на първата по рода си Младежка среща на върха на ООН по въпросите за климата на 21 септември 2019 г. в Ню Йорк

Човечеството МОЖЕ да намали антропогенно произвежданите емисии на въглероден диоксид и други парникови газове, затоплящи атмосферата и сушата. В световен мащаб са налице технологиите, имаме знанията, имаме дори и парите (час от които се насочват към т.н. фалшиви решения като улавяне и съхранение на въглероден диоксид, субсидии за изкопаеми горива). Липсва достатъчно осъзнатост, че е необходимо да се действа тук и сега, за да се избегнат още по-лоши негативни ефекти със съответните загуби и щети, изразяващи се и в икономически загуби и в човешки жертви и намалена работоспособност. Благодарение на младежкото климатично движение последното се променя.

Какво означава записаното във вашите програмни цели „Нулеви отпадъци“, “Справедлив енергиен преход“?Тези лозунги звучат утопично, не мислиш ли?

Справедлив енергиен преход искаме за местните общности и работниците, засегнати от трансформацията към въглеродно неутрална икономика. Тук разбираме помощ за преквалификация и алтернативна заетост, достъп до възобновяеми и чисти енергийни източници, общностна собственост или за собствено потребление. Да, става въпрос и за затваряне на въглищни мощности, произвеждащи топло и електроенергия, но това няма да стане от днес за утре. Настояваме да се определи крайна дата за използване на въглища и да се започне планиране и плавен преход за постигането на тази крайна цел.

Комуникационната ни кампания в рамките на гражданското обединение Равни БГ е посветена точно на подхода „Нулеви отпадъци“ и по-специално срещу използването на пластмаса за еднократна употреба. Под подходът „Нулеви отпадъци“ се разбират усилията за предотвратяване на отпадъците и поддържане кръговрата на продукти и материали в икономиката. Например, Европейската директива за пластмасовите изделия за еднократна употреба в срок до лятото на 2021 г. забранява предлагането на пазара на изделия като прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки и др. Те трябва да бъдат заменени с алтернативи за многократна употреба, но остават други проблемни пластмасови изделия, чиято употреба трябва да бъде поетапно намалена. А у нас все още масово се употребяват пластмасови торби за пазаруване, както и огромни количества еднократни пластмасови чаши в българските детски градини. Но вече има множество природосъобразни алтернативи и все повече хора се осмеляват да опитат да водят т.н. живот с нулеви отпадъци или zero waste – пазаруват насипно в собствен съд, използват собствени съдове по фестивали, в планината, компостират. Затова и вярваме, че скоро животът без пластмаса и без генериране на отпадъци ще стане новото „нормално“.

 

Коалицията „Равни.бг“ дава шанс за солидарни действия срещу отрицателите на неправителствените организации. Как мислиш, можем ли да минизимираме негативните нагласи към нас!

Хората изпитват недоверие към непознатото. Вероятно и самият граждански сектор има още какво да учи, как да изрязява себе си по-добре и да комуникира с обществото своите победи и като цяло полезната си работа за обществото.

Често срещан рефрен из медии и социални мрежи е „къде бяха зелените/еколозите/природозащитниците когато..“. Само за пример, За Земята сигнализираме за проблема с горенето на отпадъци не от вчера, наскоро споделихме становища на фейсбук страницата си от 2013, 2015г., а на страницата на колегите ни от Варна ОЦОСУР виждаме видео от преди 3 години с бали боклук. Истината е че с малко хора и ресурси успяваме да покрием голям спектър от теми от обществно значение, да сме активен наблюдател и коректив на властите, често на цената на лични компромиси и ограничено време със семейството и приятелите.

Но понякога резултатите не идват бързо, а трябва да се работи целенасочено с години. Затова и е важно да се обграждаме с индивиди и организации, с които имаме сходни ценности и визия, гледаме в една посока можем взаимно да допълваме и обогатяваме кампаниите си. Вярвам, че когато гражданите разберат повече за работата на гражданските организации, тогава и ще я оценят.

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.