В рубриката “30 лица” чуйте Ширин Ходжева: Принудителната миграция е слонът в стаята, който всеки се правеше, че не забелязва

Ширин, известно е, че СиВиЕс – България е авторитетна организация. Разкажи накратко основните ви цели и постижения!

Доброволчество е нашата ключова дума! Това е пресечната точка на индивидуализма и общността. Срещаме хора, търсещи себеразвитие и смисленост, с възможности. Разнообразни по тема и локация, използваме иновативни и достъпни похвати, в които точно тези хора да бъдат включени и да учат. Доброволчеството е достъпно учене чрез правене – основа за развитието на обща култура у младите. Чрез срещи в междукултурна среда, обсъждайки предизвикателствата и проблемите на различни общности заедно с експерти или по между си, младежите се учат да работят в екип, да разрешават проблеми, чрез ненасилствена комуникация, да мислят градивно, да уважават традициите и да пазят достойнството на всички хора. Природосъобразният начин на живот е основна ценност в нашата организация. Вече над 20 години от създаването ни като организация, сме успели да изградим един силен екип и ядро от доброволци, които са се развили индивидуално като професионалисти в различни сфери, и които помагат с компетенциите си във всеки свободен и удобен за тях момент. Изградихме силни партньорства в културната среда в столицата и вече 11 години координираме доброволците на Международния София Филм Фестивал. В сферата на миграцията работим рамо до рамо с големи и малки организации и множество доброволци, както на терен, така и за повишаване информираността по актуални теми. Имаме позитивни примери за промяна на нагласите и в борбата срещу генерализирането и стигматизирането на групи хора.

Ширин координира и е ментор на доброволци, организира и ръководи доброволчески лагери в страната, участва в международни срещи, развива инструменти за неформално образование, подкрепя каузи по различни теми – основно екосъобразност и равенство на половете. В частност работи за овластяване на жени и момичета от малки населени места, срещу сексуалната обективизация на жени и момичета в социални мрежи, интернет, реклами и др., за нулев отпадък и компостиране в градски условия

Стартирахте кампания срещу слухове към ЛГБТИ хора, роми, бежанци и стереотипите към жени. На първо четене, активисти като теб са вложили усилия за опровергаване на негативните нагласи срещу тези малцинства, но в какво всъщност се състоеше работата ви?

Идеята за кампанията се роди в нашите кръгове на активисти и доброволци, по международни и местни срещи, заслушвайки се в езика, който ни обгражда на улицата, в социалните мрежи, необятното интернет пространство, телевизията,  в общественото пространство.  Започнахме да си водим записки и списъкът се запълваше все повече и повече – с неверни и непотвърдени изказвания, често използвани изрази, които водят към негативни асоциации, копиране на мнения, реч на омразата, с особен акцент към гореизброените групи. Стартирахме кампанията с цел да намерим разковничето на случващото се и да го оборим. Потърсихме пояснения, дефиниции и причини, слуховете да се разпространяват толкова бързо и лесно. Споделихме ги в социалните си мрежи, сред приятели и познати, в средите от които тръгнахме в началото. В множество събития на СиВиЕс–България отделяхме място за дискусия, в която да споделим за порочния кръг на разпространяване на слухове и с желанието участниците в тези дискусии да бъдат по-чувствителни следващия път когато срещнат слух или предразсъдък. Важно в този момент за нас беше да запознаем хората с тенденциите, за да може те да наблюдават и да ги разпознават. Чрез поредици събития от типа „Жива библиотека“ се стремим да показваме личните и човешки истории, които са най-интригуващи и ефективни в борбата със стереотипите и предразсъдъците към дадена група от хора. Кампанията продължава да живее, чрез нашето търсене на още думи и действия, които да са в полза на човешките права и намаляване негативното отношение към маргинализирани групи. Това съвпада с нашите ценности и основни цели на работа.

В организацията казвате, че темата за човешките права е на фокус в много дебати, но често е обвита в прекален академизъм. Ако споделяш това, би ли ни казала какво имаш предвид?

За съжаление изразът се е наложил през годините като термин, който само високо-образовани хора и управници могат да използват. Преди да започна да доброволствам имах подобно усещане – „Това са права, които някой висшестоящ трябва да ми даде, за да ги ползвам“, „Те са учили за тая работа“, „По-добре от мен знаят“. Това усещане обаче често се бореше със здравия разум. Започнах да търся среда, в която свободно да мога да изразявам себе си като личност, а не като стереотипизиран представител на конкретна група или етнос с определена рамка, права и етикети. Срещайки се с хора от всякакъв произход, социален и икономически статус, култура и образование, открих, че личността и човещината са това, което всеки един от нас притежава и то е достатъчно ценно, за основа на едно мирно и взаимноуважаващо се съжителство. Тогава рационализирах израза „човешки права“ и започнах да си ги ползвам, т.е. да действам. Често хората си мислим, че дебатите са само възможност за “чесане на езици” и отстояване на позиция и авторитет на академично ниво. Фактът обаче за мен е, че всеки разговор на тема човешки права, в който съм участвала, ми е допълнил перспектива и дал идея, която да превърна в действие, да вземам информирани решения и да се чувствам по-пълноценна личност, допринасяща към обществения баланс.

Какво мислиш за принудителната миграция? Тя също е фокус в правозащитната дейност на СиВиЕс-България.

Това е слонът в стаята, който всеки се правеше, че не забелязва, докато не се случи т.нар “бежанска криза”. Сравнявайки мащабите на това, което се случва в Ливан, Йордания, Турция, Германия, при нас не можеше и да се говори даже за такава, но някак си у хората се насади един страх и една паника. А всъщност през 2015 и 2016 г. това беше една от най-актуалните теми, за които беше важно да се говори, но и да се действа.

Ние в СиВиЕс–България сме големи нещотърсачи, не чакаме някоя тема да добие популярност и тогава да действаме. Когато идентифицираме някакъв обществен проблем и поле за действия, търсим подкрепата на партньори и доброволци и не само говорим, а действаме. Така започнахме да работим в регистрационно-приемателните центрове за търсещи закрила още през 2010 г. Да, нуждата тогава беше по-малка, но нима не всеки човешки зов за помощ е важен?!

 

Към този момент натискът по границите е доста малък и броят на търсещите закрила у нас е сравним с момента, в който започнахме работа. И точно сега е моментът, в който трябва да се работи в развиването на интеграционни методики за а) тези, които са избрали България като крайна дестинация и б) за местните, с които ще съжителстват с новите граждани и не бива да стават жертва на крайно-десни пропаганди и недомислици. Сега е моментът и в който да се работи по актуализирането на нормативите и миграционните политики, базирано на опита придобит в последните години. В зората сме на бъдещи миграционни процеси, които неминуемо ще се случат по информация базирана на експертни мнения и множество проучвания. Климатичните промени ще доведат до компромиси в разходването на ресурси и разселването на цели райони вече се случва.

 

Смяташ ли,че участието ти в „Равни.Бг“ може да провокира повече млади хора да са толерантни в комуникацията си с другите и да се борят срещу насилието в различните му проявления? Ще убедим ли младежите например, в слогана ни „От теб зависи“

Опитът на СиВиЕс–България показва, че младите хора са движеща сила и неизчерпаем източник на идеи. Наша е отговорността да споделим позитивни и лични примери, а с инструментите на неформалното образование, които аз лично ползвам с голямо удоволствие за учене, да ги въвлечем в един модерен свят на разбиране и уважение. Отговорност е и на родителите да дават пример. Все по-достъпни стават доброволчески лагери за хора с деца, семейства и без ограничение във възрастта. Място за оправдания няма, но процесът на изграждане на доверие обикновено е бавен. Няма да успеем да убедим всички младежи от раз, но се уповаваме на ефекта на доминото. Потенциалът на кампанията със слоган „От нас зависи“ е голям, имайки предвид, че стартът е не от една, а от 30 начални точки.

Нека държим очите, умовете и сърцата си широко отворени и доброволстваме! Това ще отвори вратите към един по-мирен свят!

 

 

 

 

 

.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.