В рубриката “30 лица” чуйте Сребрина Ефремова: Демонизирането на гражданския сектор показва тотално непознаване от страна на обществото на работата му

Споделете статията:

Сребрина, докато пътувахме в колата ми разказа за  младите жени в Лом и потребността им да се включват в различни обучения. Фондация „Генерация”, която ти си създала и ръководиш, провежда подобни обучения. Сподели,че е важно тези жени да придобият  умения и  заетост. Какъв е основният проблем на младите хора в един град като Лом? Липса на работа, липса на квалификация?Искат да се махнат от България и да станат част от все повече увеличаващата се миграция!

Приятно е да започнем разговора с идеята за пътуване. Движението напред и генерирането на енергия са в основата на фондация „Генерация“. Всъщност за младите хора в Лом аз обикновено говоря като за младите хора където и да е в България. Мисля, че до голяма степен те не се различават коренно – чувстват се неразбрани, недооценени и смятат, че от тях нищо не зависи. Липсва им самочувствие и усещането, че именно те са тези, които могат да променят ставащото около тях. Младежите в Лом са поставени в условия, които още повече затвърждават тези усещания – много от тях са отглеждани от т.нар. „скайп родители“, предлагат им се малко неща за занимание в свободното време извън формалното образование, разтревожени са от перспективата да останат в града и нормално много от тях гледат на висшето образование като на възможност да мигрират към по-голям град. Немалка част емигрират в държавите, в които работят родителите им. И всъщност за много от младежите в ученическа възраст това е единственият път, който виждат за себе си. И все пак в Лом живеят млади семейства, които избират да отглеждат децата си там, пътуват, учат, развиват се и отново се връщат. Всъщност това се оказа приятен извод от последния ни проект за цялата Северозападна България, подкрепен от Българския фонд за жените.

 

 

С него предоставяме материална подкрепа на жени, които са решили да започнат собствен бизнес от областите Враца, Монтана и Видин. Включиха се момичета с много интересни предприемачески идеи, които са избрали да останат именно в тези градове, открили предприемаческия потенциал на региона и искат да го реализират с идеята и мисълта за принос към обществото. Част от тях са учили и живели в чужбина и се връщат в България.

Като част от обучителната ви работа  искате не само да увеличите така  адекватни професионални  skills, но и предлагате на участниците в проекта да  се концентрират и придобият емоционална интелигентност. Какво означава това?

 Мисля, че във всяка една дейност, която правим, е важно да развиваме и упражняваме уменията си да боравим с емоции – свои и на другите. Правим го не само за участниците, но и за нас. И това е един от най-големите пропуски на предучилищното, а след това и на училищното образование – емоционалната интелигентност, социалните умения не са приоритетни. В такава система сме учили и ние. Тя създава индивиди, за които емпатията е чужда дума, но пък знаят какво е тангенс и котангенс. Оттам възникват и други въпроси – какви служители ставаме, какъв тип работодатели сме, виждаме ли смисъл в участието в обществения живот, имаме ли чувствителност за обществените проблеми или за болката на другия. Смятам, че резултатите от този тип третиране на емоционалната интелигентност поколения наред са особено видими в момента.

 

Много интересен е проекта ви „Екохлапета“, работите с над 250 деца от 5 детски градини и 30 младежи от Общински ученически клуб “Екология и опазване на околната среда”от града. Разбрах, че имате два застрашени вида, които са разпространени на територията на Лом – растението вълнеста козя брада и птицата пчелояд. Дали обучените от твоята „Генерация“ в екологично поведение деца и младежи, могат реално да защитят природата в града?

Екоклубът в града е сред малкото, но пък за сметка на това изключително качествени неща, с които имат възможност да се занимават младите хора в свободното си време. Това е благодарение на личните усилия на ръководителката му Румяна Цветева – учител по биология в гимназията. В съвместния ни проект опазването на защитените видове беше инструмент, с който гонехме и по-различни цели. 30-те ученици, които се включиха, премиха през практически занимания как сами да организират доброволческа инициатива, как да планират дейности с други целеви групи. Заниманията им детските градини от типа „деца обучават деца“ пък са най-точното описание на това, което си представяме ние, че трябва да се случва – да има връзки между различните поколения и те да се градят въз основа на взаимно доверие, а не само на авторитет. И децата, и младежите осъзнаха, че живеят на изключително ценно място, дом на редки и ценни видове. Всъщност огромна част от територията на общината е сключена в НАТУРА 2000. Във всяка от детските градини оставихме по една оранжерия, която и до днес се ползва за отглеждане на цветя и билки от децата там. Общо взето смятам, че с този проект постигнахме повече от това да говорим за опазването на конкретно тези 2 вида. Децата, а и младежите, вече мислят повече за всички видове, с които съжителстват. Освен това те са и проводникът, чрез който можем да достигнем до родителите, които също биха имали нужда от повишаване на екологичната култура, макар и незадължително свързана с опазването на застрашени видове, а с доста по-битови неща като разделното събиране на боклука, например.

 

 

Изработили сте „наръчник за устойчиво управление на неправителствени организации“.  Как си обясняваш фактите на увеличаващия  се натиск върху различни НПО  и особено тези, които се занимават с жени, деца, етнически малцинства ?

Говорим си за това в седмицата, следваща една абсолютно главозамайваща случка в Перник – заради несвързаните приказки на една жена, омъжена за „прадядото на Иисус“, да се спре програма на неправителствена организация за превенция на насилието над децата. Според мен тази случка съдържа всички елементи, които описват отношението към гражданския сектор. Първо, неадекватната реакция на медиите, които валидираха поведението на тази жена чрез това, че я отразиха в елементарно търсене на сензация и без никакво спазване на журналистически стандарти. Можеше преди да я излъчат, да видят, че тя се бори за „течна демокрация“. След това дойде реакцията на обществеността, в която като цяло се наблюдава тотална липса на критично мислене. За капак дойде реакцията на официалните власти – спиране на програмата заради „разказ по картинка“ на една жена. След това програмата беше възстановена, но съм сигурна, че в главите на много хора фондацията, която работи по нея, ще остане като „онези, дето караха децата да рисуват полови органи“. В тази обстановка, при тази степен на зрялост на обществото, медиите и институциите, атаката срещу гражданския сектор е лесна и плодотворна за тези, които я продуцират.

Демонизирането на гражданския сектор показва тотално непознаване от страна на обществото на работата му. А за това, смятам, имаме вина и самите ние, тъй като не успяваме да комуникираме добри нито работата, нито постиженията, нито функциите си. И така нормалният човек на улицата не се чувства приобщен към кауза, не разбира какво може да свърши за него една организация, която е равноотдалечена от държавата и бизнеса.

 

Защо си в „Равни.бг“?Вярваш ли в слогана „От нас зависи“?

В „Равни.бг“ се почувствах сред „свои“ – хора, работещи по различни каузи, в различни населени места, но все пак поставящи в центъра на съществуването си мисията да допринасят, да развиват общностите си и да спазват високи стандарти на работа. За „Генерация“ е чест да бъде в това обединение, не само защото вярваме, че от нас зависи, но и защото искаме повече хора да повярват в това.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.