В рубриката “30 лица” чуйте Юлия Петкова: Доброволчеството е начин за личностно израстване.

 Юлия, една от кампаниите на сдружението „Голям брат, Голяма сестра“ е посветена върху“Образование за равноправие на половете”. Доколкото разбирам, това включва работа с ученици от малките населени места около гр. Пловдив. Виждате ли проблем за дейността ви след разгорещените спорове да има или не сексуално образование от ранна детска възраст?

 Асоциация “Голям брат, Голяма сестра – България” е доброволческа организация, която промотира активното участие на младите хора и реализира много инициативи и кампании, които изискват активност от страна на младежите. Една от тези кампании е  “Образование за равноправие на половете”, която се осъществи през тази и миналата година с помощта на доброволци, които бяха обучени по метода “връстници обучават връстници” с цел да предават знания и умения по неформален и атрактивен начин на други деца и младежи. В интерес на истината, идеята за нея възникна преди бума на общественото негодувание срещу ранното сексуално образование в и извън училище, и въпреки че самата кампания бе фокусирана не върху него, а върху социалните и икономически неравенства между половете, при стартирането й си имахме едно на ум, и бяхме готови да срещнем отпор от страна на образователни институции и родители.

 

Предвид че повече от 10 години работим в различни училища и социални институции, с които сме изградили устойчиви отношения и взаимно доверие и поради факта, че те познават работата ни и резултатите от нея, не срещнахме проблеми от тяхна страна в изпълнението на кампанията и то в пиков момент от създалата се паника покрай Проекта на Национална стратегия за детето, а напротив – приеха радушно факта, че се свързваме с тях за поредно сътрудничество. Успяхме да си създадем и нови за нас партньорства с няколко училища, което в една несигурна и изострено чувствителна среда, отчитаме като голям успех. Тъй като същността на кампанията се изразяваше в посещения в час на класа, водени от обучените доброволци на Асоциацията, аз лично считам, че за липсата на проблеми спомогна ясното и конкретно запознаване на ръководствата и учителите с плановете за протичане на занятията – младежите си говориха предимно за неравното заплащане за равен труд, стереотипите в професионалната реализация, изборните права на жените и участието на жените в политиката, образът на жените и мъжете в поп културата, изясняване на исторически предпоставки за половото неравноправие в социален и икономически аспект.

 

От няколко години насам наблюдаваме, че темата е изключително интересна, както за доброволците, така и за децата и младежите от различни училища и институции, където доброволците дискутират тази материя. С всяко посещение откриваме, че има нужда от още и още работа, тъй като повечето деца и младежи, особено тези от малки населени места или живеещи в резидентни услуги, са жертва на липса на адекватна информация или изобщо на каквато и да е такава. Но когато тя им се предостави по атрактивен и забавен начин от техни връстници, уменията им за възприемчивост и критично мислене се отключват много бързо. Затова за нас остава изключително важно да можем да продължим да работим по тези въпроси.

Вие сте една от малкото НПО, които дългосрочно се фокусират върху социалната интеграция и подготовка за самостоятелен живот на децата и младежите, настанени в резидентски услуги. Разкажете подробности!

 Тъй като Асоциация “Голям брат, Голяма сестра – България” е единственият официален представител в страната на международната организация Big Brothers Big Sisters International, разполагаме с пълните права за осъществяването на менторската програма “Голям брат, Голяма сестра”, която е и основна дейност на организацията. Самата програма има над 100-годишна история в света и малко над 20-годишна история в България. Тя е едно от малкото доброволчески менторски програми в страната и една от малкото доброволчески менторски програми в света, които са професионално наблюдавани през цялото време на осъществяването им. Програмата се изразява в напасването на дете или младеж, страдащ от поведенчески проблеми, със свои “голям” приятел – ментор.

За процеса на един пълноценен менторски цикъл се изискват от една до две години, като се започва с подбор на “малките” – деца и младежи на възраст от 8 до 18 години. Понастоящем работим с няколко социални институции в гр. Пловдив и подбора на “малките” се извършва от социалните работници и психолози, рабощи там. В наши ръце се пада подборът на ментори – всички желаещи доброволци преминават задължително обучение, след което им се създава психологически профил от специалист – психолог, който в последствие спрямо съответните профили на “малките” и “големите”, напасва т.нар. “двойки”. Всички двойки са еднополови и по правилата на програмата трябва да се срещат поне веднъж седмично в продължение на година, за да изградят доверителни отношения помежду си и “големият” да служи за добър пример и ролеви модел на “малкия”. Целият процес на срещи е обект на супервизия от страна на специалист – психолог, който следи за развитието на отношенията.

Юлия Петкова е координатор проекти в Асоциация “Голям брат, Голяма сестра – България”. Тя подпомага и управлението на доброволците в сдружението. Интересува се от човешки права и устойчиво развитие, а през 2019 г. бива избрана за резерва за Български младежки делегат към ООН

 

През годините имаме много положително развили се примери за “малки” приятели, които са били в програмата – категорично отказали се да продължат образованието си, се завръщат в училище, стават студенти, изграждат навици за самостоятелен живот, развиват редица социални умения, някои на свой ред стават и доброволци. Считаме, че трудовата реализация е следствие на социалната интеграция на тези деца. Но тъй като понякога става въпрос за коренни поведенически промени, резултатите от менторската програма могат да бъдат много отложени във времето и да станат видими след 5, 6 или дори повече години, когато “малките” вече не са обект на официално наблюдение от наша страна. В историята на програмата в България има и двойки, които 10 години по-късно продължават да поддържат близки отношения. Преди 3 години един от “големите” братя дори пътува всяка седмица от Разград до Пловдив, за да се среща със своя малък приятел. Неотдавна  младеж, които преди 10 години е бил “малък”  в програмата, се свърза с нас с готовността също да стане ментор, защото за него позитивните промени от приятелството с неговия голям “брат” са незабравими.

 

Във връзка с този факт, искам да отклоня малко фокуса от децата и младежите в неравностойно положение, и да вметна, че доброволчеството е дейност с двустранна полезност – помагайки на някого, ние помагаме и на себе си. Любопитни са и причините, поради които доброволците идват в организацията и те доста често са свързани не само с желанието за подкрепа на обществена кауза, но и с откритото осъзнаване за доброволчеството като начин за личностно израстване.

Как организацията ви създава условия за подпомагане на децата от етническите малцинства?

 Подкрепата ни за децата от етнически малцинства напълно се препокрива с подкрепата, която оказваме на децата от български етнически произход. Като организация, която работи с деца и младежи в неравностойно положение, ние неминуемо включваме и деца от малцинствата. Една част от институционализираните деца и младежи, които са в менторската програма, принадлежат към етнически малцинства. Макар и популярното схващане да е, че в резидентните услуги настанените масово са с различен етнически произход, реалността е друга, те представляват една по-малка част. При краткосрочните ни кампании, насочени към права на човека, устойчиво развитие, сексуално образование, равнопоставеност на половете, здраве и хигиена, често работим с няколко ромски училища в Пловдив, както и с деца и младежи от малцинствен произход от малките населени места около града. Неотдавна си партнирахме с община “Марица” в дългосрочен проект за образователна интеграция на деца от малцинствен етнически произход            чрез психологически консултации и доброволчески инициативи. През 2017 г. имахме едногодишен проект, насочен към ромски деца и младежи за групово рисуване с пръсти. Езиковата бариера в повечето случай е доста силна, но пък методите на неформалното образование създават условия за преодоляването й.

 

Смятате ли, че кампанията на Равни.бг и слоганът „От нас зависи“ ще промени обществените нагласи и доверие към гражданския сектор?

 Наскоро четох социологическо проучване, в което се казва, че непознаването на работата на граждански сектор е главната причина за липсата на доверие в него и аз напълно подкрепям тази корелация. Дори ако обърнем внимание на нападките срещу неправителствените организации, те са насочени към един безличен сектор с генерализирани схващания, които не приемат никакъв по-конкретен образ. Запознаването на обществеността с това какво всъщност правим, е основна стъпка към повишаване на доверието, затова споделям възгледа, че кампанията на Равни.бг ще помогне да излезем от сянката на прожекторите. Дори сама често се сблъсквам с полюсните реакции, предизвикани от факта, че работя в НПО и почти моменталния скептицизъм и видимата промяна, когато отсрещната страна разбере, че подпомагаме личностното развитие на деца от социални домове. Особено в една среда на дезинформация, лесно изопачаване и манипулируемост на масовия потребител на социалните мрежи, където вече се оформя в неконтролируема степен общественото мнение, трябва, колкото и клиширано да звучи, да отстояваме това, което вършим и да бъдем консолидирани. Именно затова в рамките на кампанията, от Асоциация “Голям брат, Голяма сестра – България” подготвяме инициатива за разбиване на митовете в гражданския сектор – ако искаме да работим в една спокойна среда, то трябва да си я извоюваме, започвайки от общото към частното.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.