В стъклената стая деца и млади хора стояха натъпкани, пищяха и стенеха

Споделете статията:

В разгара на протестите, една тема сякаш не е е центъра на събитията. Но нека не се лъжем, тя е Тема. Защото отново са намесени европейски пари и отново те са използвани “за доброто” на едни хора, които са преместени от едни в други сгради, все така изолирани и с отнети права (и достъп до реалния живот). Без тези хора да бъдат питани, без да им е даден шанс за наистина различен живот (и пак, както обикновено подчертавам, че това не изключва респекта ми към хората, които с цената на много труд и усилия се опитаха да направят нещо смислено от този процес – техните усилия също се обезсмислиха от упоритото и систематично убиване на всяка реформа чрез имитация и възпроизвеждане на старите и порочни модели зад нова фасада и нови термини).

Нека да включим в протестите си и протеста срещу всяка имитация на реформа, включително и тази. Да протестираме срещу всяко замитане под килима на неудобните истини. Още през март Dainius Pūras, специален докладчик зa физическото и психичното здраве, отправи апел за преустановяване на инвестиците в нови институции в България, нарични групови домове или центрове за настаняване от семеен тип. Предявен е и иск срещу Европейската комисия, за това че е одобрила тези инвестиции. Едно от нещата, които аз бих искала да видя като резултат от протестите е разследване за това как тези инвестиции са усвоени в България. Пред очите ми е един такъв групов дом в едно малко градче, където в стъклена стая деца и млади хора, стояна натъпкани пищяха и стенеха, а в кориора мъждукаше лампа, която осветяваше изкъртените стени…В другия край на сградата лъскавото и показното, зад големи и светли прозорци, стоеше непокътнато, готово да покаже “напредъка” и “щастливата” промяна. Както навсякъде в държавата – зад лъскавата фасада се случва реалния живот, а той е болезнено мизерен.  Там хората са заложници на нечии интереси. И не само те, но и онези, които работят в тази среда. Тези, които вярваха в реформата. Всички сме заедно. За това нека не си казваме, че тази тема не е актуална. Тя е точно толкова актуална, колкото магистралите, например.

от фейсбука на автора

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Анета Генова

Анета Генова е адвокат. Правен консултант на Mental Disability Advocavy Center за България. Работи по случаи, свързани с защита на права на хора с психо-социални и интелектуални затруднения, както и с жертви на домашно насилие. Работи по изследователски проекти, свързани с тези теми, както и с теми за защита правата на децата. Работила е в Български Хелзинкски комитет, както и в сътрудничество с Фондация "ПУЛС" - гр. Перник. Била е съдия.