Вечната Декларация за правата на човека на ООН

Каква е отговорността ни за света, който населяваме? Какво си дължим един на друг и какво можем да изискваме от другите, с които делим една и и съща планета? С нарастването на взаимосвързаността на света важността на тези глобални етически теми за обсъждане става по-ясна от всякога. Разбира се, за нас е императив да почнем да мислим като граждани на планетата, дори ако най-важната ни преданост е отдадена на някоя отделна държава.

Тази промяна в мисленето е точно това, което групата, наречена „Глобална комисия на гражданите“ (ГКГ), се опитва да постигне. Водена от бившия британски премиер Гордън Браун, ГКГ включва Грейс Машел, Ентъни Апиах, Амартия Сен[1], Ванг Чен Ганг, Кейт О Рейгън, Робърт Рубин, Асма Яхангир, Джонатан Сакс, Мохамед Ел Барадей[2] и мен. Ние работим заедно, за да очертаем ясно и да направим публична етичната основа на глобалното гражданство, но не чрез публикуването на някой нов манифест, а чрез преосмисляне и обновяване на съществуващите харти и декларации, които могат да бъдат положени в основата на един нов, етически отговорен световен ред. Измежду тези документи е Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ).

Утвърдена и публикувана през 1948 г., ВДПЧ беше замислена да служи „като общ стандарт за всички хора и за всички държави“. Написана и приета след варварството и диващината на 30-те и 40-те години на миналия век, ВДПЧ утвърди отново „достойнството и ценността на човека“ и „равните права на мъжете и жените“.

Положенията на Декларацията са изчерпателни, те се простират от забраната на произволния арест, провъзгласяването на свободата на изразяване, на мисълта и манифестирането на религиозните вярвания до правото на убежище, на национално самоопределение, на демокрация, както и на социални права като образование и справедливи и благоприятни условия на труда. Юристите, занимаващи се с международно право, знаят, че Декларацията е основата, върху която са изградени по-сетнешните международни пактове за правата на човека като Международния пакт за политическите и гражданските права и Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, както и че на базата на положенията, развити в нея, бяха разработени конвенциите, забраняващи изтезанията, робството и половата дискриминация.

Макар Всеобщата декларация за правата на човека да не е задължителен източник на международното право, тя предава духа на очакванията на света по отношение на правата на човека. Съществуващите сега международно-правни задължения за спазване на правата на човека биха били немислими без ВДПЧ. След повече от 60 години съществуване, все още има въпроси дали е съхранена релевантността на Всеобщата декларация като крайъгълен камък на глобалната етика. За да им отговори, ГКГ изпълнява програма за изследване на ВДПЧ не само като основата на глобалните права на човека, но като ранен и много важен израз на отговорностите ни един към друг. Тази програма ще трае четири години. Миналата седмица ние връчихме на Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун доклад[3] за нашите резултати.

Неизбежно декларация, изработена през 1948 г., по начин на изразяване, на формулировки и по акцентите си ще се отличава от документ, съставен през 2016 г. Например, ако ВДПЧ беше съставяна сега, тя вероятно би казала повече неща за миграцията, сексуалността, здравеопазването, уврежданията, правото на чиста околна среда, хуманитарната интервенция и поддържането на основните права, когато има „извънредно положение“. Всяка епоха има своите приоритети.

Но най-важното в нашето изследване на ВДПЧ е изводът, че основните й положения продължават да са релевантни на обстановката в света. Икономическите и социалните права – на социална сигурност, на образование, на прилични условия за работа и на адекватен стандарт на живота – са изложени внимателно и отговорно, с голямо внимание към значимостта на тези права за достойнството на човека. Основните свободи и законните права – като свободата на изразяване и на манифестиране на религиозните убеждения, както и правото на справедлив съдебен процес и на хуманно отношение към затворниците и пленниците – са формулирани в изрази, които хората в свободните и отворени общества продължават да смятат за покоряващи и вдъхновяващи ги.

С милиарди хора, формирани от различни култури, с различен произход и традиции, блъскащи се един-друг в натъпкания с хора свят, глобалната етика може да изглежда като едно безнадеждно занимание. И все пак, посред цялото разнообразие и конфликт, ВДПЧ безкомпромисно се застъпва за някои ключови ценности, които поддържат свободата и благосъстоянието на всеки член на човешката раса – богат или беден, млад или стар, силен или уязвим.

Разбира се, нашите глобални отговорности се простират отвъд правата на човека. Ние имаме хуманитарни отговорности към обстоятелствата на бедствия и нищета. Ние сме отговорни да запазим планетата и нейния климат, особено защото те се отнасят до нашите задължения към бъдещите поколения. Трябва да осигурим поддържането на мира и сигурността чрез системата на ООН. И трябва да укрепим механизмите на труд и общуване, които позволяват на хората да се отнасят един с друг в научно, икономически и културно отношение като граждани на един общ свят.

Но важността на правата на човека не може да бъде преоценена. Както ВДПЧ твърди, „Всеки има право на социален и международен ред“, в който правата му могат да бъдат осъществени напълно.

Един ключов въпрос, който разглеждаме в нашия доклад, е кой е истинският носител на тези отговорности. Естествено, първоначалната отговорност за утвърждаването на правата на човека пада върху правителствата, които са законово обвързани да ги спазват. Но правителствата също така често са най-голямата опасност за правата на гражданите в своите страни. Ето защо интервенциите, предприемани от наднационални институции и, разбира се, тези на НПО-тата и на гражданското общество, са също от особена важност.

Както заявява ВДПЧ, „всеки индивид и всеки орган на обществото ще се стреми чрез просвещение, образование и прогресивни мерки – национални и интернационални, да съдейства за уважението към тези права и свободи и да осигурява тяхното всеобщо и ефективно признание“. Това е основополагащото послание на ВДПЧ, отнасящо се до отговорностите на глобалното гражданство. То никога не трябва да бъде забравяно.

 

[1] Амартия Сен е световноизвестен индийски икономист, лауреат на Нобелова награда, бел. прев.

[2] Мохамед Ел Барадей е Генерален директор на Международната агенция по атомната енергия, бел. прев.

[3] Докладът се казва „Всеобщата декларация за правата на човека през 21-ия век“ и може свободно да бъде свален от връзката по-горе, бел. прев.

Статията е публикувана на 30 април 2016 г. в сайта Project Sindicate.

Превод: Емил Коен

Avatar

Джереми Уолдрън

Джереми Уолдрън (Jeremy Waldron) е професор в New York School of Law. Той е виден теоретик на етиката и на правата на човека.