За да не се окаже България обект на историята в задаващата се буря

България не е била в толкова напрегната среда от времената на Студената война и югославската криза. Спорът с Македония гноясва. Турция е непредсказуема в отношенията си със САЩ и ЕС, каквото и да говорят говорещите глави. Украйна е на ръба на мащабен конфликт. Отношенията на Запада с Русия са в най-ниската си точка вероятно от Кубинската криза или Корейската война насам. Всичко това се случва в условията на неотшумяла пандемия и дългосрочно неразрешената и може би неразрешима глобална миграционна вълна.

Почти тоталното отсъствие на международни новини и непредубедени анализи на глобалната среда в нашите медии и дълбокият провинциализъм на политическия ни дискурс лишават хората от елементарната способност да различават полезното от вредното за България, от това как се формулира национален интерес и какви инструменти, тактики и стратегии са необходими за постигането му. Фактът, че в тази среда имаме нестабилен парламент и не можем да формираме правителство само утежнява ситуацията.

Аз съм противник на безпринципните коалиции, на програмните правителства, зад които не стои ясен политически мандат и отговорност. Не приемам ад хок решенията и мнозинствата, формирани единствено на базата на отрицанието на предишно управление, макар да са напълно разбираеми в състоянието, до което докараха парламентарната демокрация, медийните свободи и самата същност на политическото управлявалите до последните избори. При все това, България се нуждае от стабилен парламент, солиден мандат за изпълнителната власт и повишено внимание, ако не иска за пореден път да се окаже обект, а не субект на историята в задаващата се буря.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика