За реваншизма в деня на Конституцията

В Деня на Конституцията, след повече от две десетиления битки за основни човешки права в съдебните зали, парламента, пред Конституционния съд и Съда в Страсбург се замислих какво преминахме, какво предстои и какво искаме да предстои. Новата конституция се написа още преди три десетилетия, основните закони – преди две до едно. В последното десетилетие под знака на уж продължаващата потребност от промяна, започнаха да развалят част от постигнатото. В предходния парламент под знака на нужда от облекчаване на Върховния административен съд се оряза по законодателен път втората съдебна инстанция по редица дела, които по конструкция имат за крайна цел освен защитата на права, още и дисциплина за администрацията и противодействие на нарушенията, нередностите и дори корупцията. Върховна проява на арогантност беше употребата за политически цели през 2020 г. на дадената на законодателя власт, за да се започнат спекулации за нова конституция. Без потребност, без елементарен жест към суверена – гражданите, с цел да се провери дали те виждат някаква нужда от радикални промени. С нов текст, в който защитата на основните права, изведена през 1991 г. на преден план, бе запокитена на опашката.

„Трябва да се смени моделът“, се повтаря често в последните години. Разбира се, в тези случаи хората с власт най-често посягат към промени в закона, тъй като под „промяна на модела“ е лесно да се подразбере „промяна на закона“. Тази болест не е наша, тя е характерна въобще за региона, за Източна Европа, може би за всички, които искат да се променят. Щом се появи проблем, се започва: „нека променим закона, Конституцията, основите на обществото, да започнем отначало“. Истината е, че започването отначало е добро само в революционни моменти, но дали сме свидетели на такъв?

Всъщност основите, релсите бяха поставени. Страната пое пътя си към Европа, НАТО, пазарната икономика, върховенството на закона и демокрацията. Оказа се, че не е лесно да пътува с този влак обаче. На него се качваха и слизаха различни политически сили в последните двадесет години, но крайната гара изглежда все така далеч.

За да се смени моделът, трябва да се започне пълноценно и еднакво прилагане на Конституцията и законите. Това не означава изобщо да не се променят, но да се променят само по изключение, с много сериозни и тежки аргументи, след много широко обществено обсъждане, за което е отделено достатъчно време, и след поемане на отговорност както за посоката на промяната, така и за отхвърляне на предлаганите алтернативи. Зелените в новия парламент, както и някои представители, които бяха там и в по-предишното десетилетие, знаят за какво става въпрос. Помнят как не само проектът за „нова конституция“ през 2020 г., но и редица законопроекти през 2017-2018 г. не бяха обсъждани прозрачно и широко. Как ключови за страната проекти като АЕЦ „Белене“ през далечната 2005 г. бяха стартирани от правителството, а всъщност от задгранични кукловоди, с имитация на обществено обсъждане, проведено за три часа на Ивановден. Промяната на модела включва тъкмо това –  да се оттласнем от дълговременната ни връзка с тиранията, недиалогичността, скритостта, подмолността.

Това обаче е трудно и не може да се запише в закон, дори той да е Конституцията.

Днес доста се говори за „ревизия“. Разбира се, след всяко управление оборът трябва да се изчисти, в рамките на законни и рутинни действия. По нашите ширини обаче под „ревизия“ нерядко се е разбирала разправата с политическия опонент, който възглед е особено характерен за левите политически сили. Най-важното е да не забравяме, че в демократичните и правови държави, както в писаните, така и в неписаните конституции е заложен принципът на правна стабилност. Принцип, който не позволява с вярата, че ние сме добрите, да сменяме режими, мандати и системи в крачка, забравяйки, че и нас може да ни сменят следващите по същия начин. Ако ние сменяме тях по такъв начин, вече престава да има „ние“ и „тях“.

Не виждам основания за радикални промени. Основните ценности, законите, данъчната и фискалната система, са си на място. Промяната на елементи от позицията на прокуратурата не е радикална по дефиниция. Радикалната промяна трябва да стане в модела, но тъй като трябва да се промени културата, а не нещо друго, това ще отнеме време и усилия.

Важното е да не се бърка промяната на модела с промяна в законодателството. Дошло е време законите да се прилагат, а не да се пишат. Преходът свърши. Писането на изцяло нови закони всъщност отлага времето за тяхното изпълнение и е чудесно алиби за нищо-правенето. Разбира се, това не означава да не се продължи модернизацията на избирателната система, според разбирането на мнозинството, но промените вече трябва да са конкретни, целенасочени, обмислени и широко обсъдени. Революцията свърши. Дойде време за еволюцията.

Честит празник!

източник

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика