Защо Джо Байдън призна арменския геноцид?

„Отношенията на Турция с Америка, най-значимата страна в света, най-голямата демокрация и икономика, страната с най-мощно геополитическо влияние с която останалите държави имат многобройни основания да искат да бъдат в тесни съюзнически отношения, бе смутена от решението на президента Байдън да признае геноцида над арменците. С този ход Америка „провожда хабер“, че не отдава на Турция значението, което тя десетилетия наред е имала в очите на предходни американски правителства“, пише политическият анализатор Атанасиос Елис в „Катемирини“. Коментарът му е озаглавен „Защо Байдън призна геноцида на арменците“:

„Съюзническите отношения ще продължат, но средата ще бъде различна. Защо обаче това се случва сега? Преди всичко по три причини.

Първо, президентът Байдън има много тесни връзки с арменската общност в САЩ (нещо, което важи и за гръцката); има лидери, които спазват предизборните обещания дадени към избирателите им.

Второ, поведението на Р. Ердоган е нервирало американската политическа система като цяло. С антизападната си словесна реторика, нападките срещу Израел, специалните му отношения с Путин, турският президент е успял да постигне нещо което не е лесно – да настрои срещу себе си и двете политически партии в САЩ. «Приятелството» му с Д. Тръмп бе на лично ниво и не отразяваше начина по който гледа на него Републиканската партия в мнозинството си. В рамките на изявеното негодувание, което се разгръща във Вашингтон, заради поведението на Ердоган, най-вече що се отнася до доставката на S-400, но и ходовете му на други фронтове с които САЩ не са съгласни, като този в Сирия, а и в по-малка степен в Егейско море и Изт .Средиземноморие, броят на хората с влияние в центровете на властта настроени приятелски към Анкара, непрекъснато намалява.

Третата причина поради която Дж. Байдън е взел решение да признае геноцида над арменците, и в известен смисъл най-важната, са личността и характерът на американския президент. Байдън принадлежи към рядката порода политици, които вярват в принципи и ценности, без естествено това да означава че същевременно той не е и реалист, както се вижда от конкретни случаи.

Американският президент смята, че за да бъде една страна истински приятел и съюзник на Америка – а не само такава с която в даден момент си принуден да сътрудничиш по конкретни причини – тя трябва да зачита демократичните ценности и човешките права, а в поведението си на международната сцена да следва принципи, нещо което вече е ясно, че не важи за непредугадимия турски президент, който мечтае за «велика» Турция, която да се простира до пределите на неговото сърце и въображение“.

Вестник „Катимерини“ публикува и коментарен анализ на тема „Арменски геноцид: Значение имат историческите събития, казват САЩ“:

Трябва да вземем предвид историческите факти, съобщава във всички възможни тоналности Вашингтон, в отговор на страната реакция на Анкара относно признаването в събота от страна на американския президент на геноцида над арменците. Цел на открояване на мащаба на периода 1915-1923 г. е „да бъде отдадена почит на жертвите, а не да бъде уличен във вина който и да бил“, подчертава американски високопоставен фактор, пожелал да остане неназован. „Продължаваме да смятаме Турция за решаващ съюзник в НАТО“, допълва той. Споменава се че в телефонния разговор, който Байдън е имал в петък с неговия турски хомолог Р. Ердоган, двамата лидери са се договорили да се срещнат през юни, в рамките на срещата на върха на НАТО в Брюксел.
„Има много общи интереси, но същевременно за никого не е тайна, че са налице и разминавания между нашите страни. Президентът желае наистина да придвижи напред зачитането на човешките права в целия свят и да работи в посока гарантиране, че подобни зверства няма да се повторят», е казала високопоставената дама (бел.прев.: пожелалият анонимност фактор тук е споменат в женски род).
„Важна част от този процес е да вземем предвид историческите събития“, подчертава тя. От десетилетия американските президенти имат обичая да издават на 24 април съобщение за «Деня в памет на арменския народ», без при все това да споменават щекотливото понятие „геноцид“. До миналата събота единственият президент осмелил се да използва тази дума, е бил Р. Рейгън, на публична проява при откриването на Музея на Холокоста във Вашингтон. Барак Обама бе признал предизборно, че става дума за геноцид. Въпреки това обаче, не е изричал въпросната дума нито веднъж по време на мандата си. По такъв начин Дж. Байдън става първият американски президент дръзнал да направи подобна стъпка, признавайки официално геноцида над арменците.

„Защо Байдън каза «Константинопол», а не «Истанбул», пита Си Ен Ен-Гърция в статия от Янис Мандалидис:

Интересът към историческо изявление направено в събота от президента на САЩ Дж.Байдън несъмнено бе съсредоточен върху споменаването на арменския геноцид в Османската империя. При все това, интересът от страна на гръцкото обществено мнение бе фокусиран върху друг момент от толкова внимателно формулираното негово изявление, конкретно върху използването на гръцкото наименование на града –Константинопол, за тогавашната столица на империята, вместо неговото турско име Истанбул, използвано официално в международните среди. Конкретно, в оригинала на изявлението на английски Байдън е използвал думата „Constantinople“, а не „Istanbul“: «Всяка година на този ден ние си спомняме живота на онези загинали в Геноцида над арменците през османската епоха и поемаме обвързаността да предотвратим подобни зверства. Започвайки на 24 април 1915 г., с арестуването на арменски интелектуалци и ръководители на общността в Константинопол от османските власти, милион и половина арменци са експулсирани, подложени на клане или изпратени в „походи на смъртта“ довели до физическото им изтребване“.

Внимателно формулираното изявление се дължи на факта, че до 1928 г. в официална международна употреба е гръцкото име на града – Constantinople, като и османските власти, до официалното разпадане на Османската империята под ударите на националистичните сили на Кемал Ататюрк през 1923 г., използват арабското транслитериране на това наименование, тоест, Константиние (Konstantiniye).
В периода след Примирието сключено през 1918 г. историческите извори споменават използването и на двата топонима. Силите-победителки от Антантата, чиито войски дебаркират в Цариград след Първата световна война, използват преобладаващото в международен план наименование Константинопол. По същия начин са постъпвали и османските власти в техните официални документи, използвали наименования чийто етимологичен корен идва от „града на Константин“. При все това, турското население и особено ιонази част от него, постепенно присъединила се към националистическото движение „избуяло“ в Анкара, предпочита думата Истанбул, тъй като за тях тя има по-смекчен отрицателен оттенък, тъй като звучи по-турска, независимо от факта, че тази дума е с гръцки корен, произлиза от израза „отивам в Града“ .

С възприемането през 1928 г. на латинската азбука за изписване на турския език, името Константиние/Константинопол е напълно премахнато, турските власти забраняват неговото използване и е наложено турското „Istanbul“, изписвано на латиница. Международна кореспонденция адресирана до Constantinople бива връщана, дори ако изпращачът е написал редом с това думата Istanbul.

Изявлението на Дж. Байдън относно арменския геноцид бе, ако не нещо друго, внимателно формулирано и поради това също политически интерес представлява споменаването на официалното наименование на Цариград от онова време. То би могло да бъде изтълкувано обаче и като още едно тънко боравене с езика от негова страна, за да хвърли отговорността за Геноцида върху Османската империя и да загатне по подмолен начин, че разграничава съвременна Турция от бремето на тази отговорност. „Ние виждаме тази болка. Потвърждаваме Историята. Правим това не за да обвиняваме, а за да гарантираме че случилото се няма никога да се повтори“, е побързал впрочем самият той да допълни в изявлението си.

информацията изготви Здравка Михайлова, Атина

*Снимката на сътрудника на Уолстрийт Джърнъл Ануш Бабаджанян е специално предоставена на Маргиналия

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.