Защо изложбата на международно признатия Лъчезар Бояджиев в Солун стои “сирашки”?

Споделете статията:

 

През лятото в Музея на модерното изкуство в Солун (MoMus) бе открита, продължаващата до края на октомври, първа индивидуална и ретроспективна изложба на Лъчезар Бояджиев* в Гърция с наслов „Изграждайки наново светът на образите. 1991-2019“. Разположена на два етажа в сградата на музея, в нея са показани повече от 500 творби, от всички изобразителни техники и медии използвани от художника през 30-годишния му творчески път. Конкретната експозиция представлява част от по-мащабна програма на музея насочена към Балканите, хората на изкуството и тяхното съдържание.

Експозицията (30 юни – 25 октомври) може да бъде видяна в Сбирката на Македонския музей за съвременно изкуство и Държавния музей за съвременно изкуство (намиращ се на територията на Солунското международно изложение HELEXPO в града, срещу Бялата кула на крайбрежния булевард).

Редица гръцки медии отразяват културното събитие.

Македонската информационна агенция (Солун) коментира изложбата: „Творец с международна известност и деен представител на съвременната източноевропейска сцена на изкуствата в т.нар. Западен свят. Произведенията му рефлектират радикалната промяна в начина на живот и в икономическата система, установила се след разпадането на социалистическите общества. Става дума за негова лична изобразителна интерпретация на социалните процеси, на взаимодействие между частно и обществено, за градската визуалност, за съвременния свят намиращ се между утопията и дистопията. Медията на Бояджиев са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции“, пише в критическия си отзив В. Хрисопулу.

„Неговият анализ на ситуацията на Балканите като междинна зона или лаканианско „друго” го подтиква да проблематизира понятието за прозрачност в региона в текста си към каталога за третото биенале в Истанбул през 1992 г., първото, в което участват български артисти. Оттогава насетне, работата на Бояджиев е възприела, иронично, критични позиции към историята и социалното разгръщане, дава лични интерпретации на обществени процеси“.

Електронни медии като „Креталайв“ (www.cretalive.gr), „Зунгла“ (www.zougla.gr), „Брийфинг нюз“ (www.briefingnews.gr) изтъкват, че като човек на изкуството, куратор, лектор, теоретик и член съосновател на Института за съвременно изкуство в София, Лъчезар Бояджиев е допринесъл за утвърждаването на нови дефиниции за изкуството и неговата практика, за новаторски дискусии и за еманципирането на ново поколение хора на изкуството в България. „Аналитис“ (www.analitis.gr) пише за изложбата: „Съвременна постсоциалистическа България в образи или „преходът от социализма към съвременна демокрация – визуализиран или… как историята се превръща в изкуство, а то описва самата история…“.

Сред творбите на Л. Бояджиев, намиращи се в различни колекции и сбирки, се нареждат и някои ранни произведения на изкуството, създадени в хаотичните моменти на еуфория и надежда за промяна, след падането на Берлинската стена през 1989. Много от тях са били показвани и на авторитетни международни изложения и вече са придобили аура на историчност, като например Beyond Belief: Contemporary Art from East Central Europe (1995-97) в Музея на модерното изкуство в Чикаго и в Института за съвременно изкуство (ICA) във Филаделфия, After the Wall: Art and Culture in Post-Communist Europe (1999-2000) в Moderna Museet в Стокхолм, в Hamburger Bahnhof в Берлин и в Ludwig Museum в Будапеща и Blood & Honey/Future’s in the Balkans (2003) във Виена, сред множество експозиции бележещи исторически събития и етапи в признаването на Другия в изкуството. През годините творецът е участвал в множество биеналета, колективни изложби, конгреси и резиденциални програми за артисти, от Сау Паолу и Гуанджоу до Санта Фе и Сингапур, както и в почти навсякъде в Европа.

Кураторите на изложбата Яра Бубнова, директорка на Националната галерия в София и Тодорис Маркоглу, куратор и историк на изкуството в MOMus (Музей за съвременно изкуство)-Солун пишат във встъпителния текст към изложбата на Бояджиев: „(…) Творчеството му е представително за един хумористичен, добре информиран критически изобразителен ескиз на настоящето, на света и на образите, както и на техните множествени свързвания, които човекът на изкуството подлага на повторна преценка и конструира наново. Творчеството му почива върху задълбочено познаване не българската и световната история, култура и изкуство, както и върху съвременните му интереси към модернизма, пост-колониалната реалност и екологичните занимания. Човекът на изкуството взима участие в реорганизирането на обществените, идеологически и религиозни йерархии на властта, в промяната на ценностите, в изучаването интеракцията между частно и публичното пространство, световно и локално  както и в изследването на пресечните точки на капитализма с демокрацията, на капитализма и новите мотиви от нашия начин на живот. Творбите му съчетават елементи от миналото и бъдещето в настоящето. (..)

Бояджиев е един от първите от неговото поколение творци, поставили основите на съвременното изкуство в България след средата на осемдесетте години. Задълбочен познавач на историята на изкуството и на неговата теория, той създава изкуство, което пренебрегва както установените тенденции, така и обществените конвенции в неговата страна – впрочем, в неговото творчество цялата несигурност на социалистическото минало е съ-поставена с международните промени».

Янис Лиолиос, председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел-Мост за култура“) направи специален коментар за Маргиналия:„Изложбеното пространство на Музея на модерното изкуство е трудно откриваемо сред многобройните палати на Солунското международно изложение, с достъп и реклама адресирани единствено към тясно професионално заинтересовани. Какво би попречило тези интересни фотографии да бяха изложени на крайбрежната променада в града и да бъдат видяни от много повече хора, а не с вход 4 евро? Изложбената зала беше празна!

Чухме и видео интервюто с художника на български, с английски субтитри. Творецът казва интересни и значими неща, има оригинални виждания и въобще е много добър. Защо обаче казаното от него да бъде субтитрирано само на английски? Не можеше ли да има един видеомонитор със субтитри на гръцки и един на английски? Или изложбата е предназначена само за туристи, а не за жителите на града-домакин? Ако питате за нашето мнение, подобни артистични акции на такава значима тематика, би трябвало да бъдат съпътствани от дискусии, „кръгли маси“, посещения на ученици и др. В този вид, иначе похвалното начинание, стоеше малко „сирашки“”!

Критичните подсказки са към организаторите на изложбата, но все пак нека да има повече такива артистични събития, дори да са в по-труднодостъпни музейни пространства….

Музеят бе открит през март 2019 г. и се нарича Метрополитенска организация на музеи за изобразителни изкуства – Солун (MOMus). Намира се вътре в пространството на Солунското търговско изложение Helexpo). Става дума за новаторско за Гърция обединяване на пет музея: четири музея в Солун (Музей на модерното изкуство-Художествена сбирка „Костакис“ (по името на живелия в Съветска Русия гръцки колекционер на произведения на изкуството), Музей за съвременно изкуство – сбирки на Македонския музей за съвременно изкуство и Държавен музей за съвременно изкуство, Музей на фотографията, подслонен в една от реновираните сгради на пристанищни складове, и Експерименталният център за изкуства) и един в Атина (Музей на скулпторката Алекс Милона) днес представляват най-големият „конгломерат“ за съвременно изкуство в страната, опериращ под надзора на гръцкото министерство на културата.

* „Лъчезар Бояджиев е роден 1957 г. Живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София през 1980 г. Живопис, рисунки, конструкции, инсталации, видео, фотография (обикновено дигитално обработена), пърформанс/турове с гид (Schadenfreude) проследяват многофасетния и разнороден трийсетгодишен творчески път на твореца, който е един от най-известните и открояващи се хора на изкуството, родени и живеещи в България. Става дума за художник с богата международна кариера и практика, публична фигура с ясно заявена критическа позиция спрямо локалната (балканска) и международната художествена сцена, чиито произведения са част от музейни, фирмени и частни сбирки по целия свят.

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Здравка Михайлова

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет „Й. Каподистриас”. Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Превела е на български 35 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна тематика, пътеписи, есета и др. Води рубрика „Из библиотеката на съседа” за съвременна гръцка литература и автори от други националности, които тематизират Гърция, която може да бъде следена на адрес: http://www.grreporter.info/taxonomy/term/78. Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетичната антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009)