Защо още обичаме и уважаваме Тито

Югославия не беше класическа комунистическа държава като Русия, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, България… Ще ви раскажа една случка от живота ми:
Преди смърта на Тито, значи втората половина на 70, ходих като малко хлапе с родителите си на почивка в Гърция. Деца като деца, играехме футбол с малките Гърчета. Играехме Югославия срещу Гърция. Някой път ние биехме, някой път те. Но, когато искаха да ни обиждат ни говореха ЮГОСЛАВО КАПИТАЛИСТО. За нас това беше уникална убида. Ние плачехме когато ни казвайа че сме капиталисти, понеже за нас това беше нещо много лошо. Тичахме в апартаментите, вземахме червените паспорти с звездите, и показвахме че не сме капиталисти, ами социялисти. А те ни питаха колко искарват родителите ни. Ние казвахме 2500 марки (майка ми беше лекар, баща ми ръководител в голяма фирма). Малките гърчета на това ни казваха – „Как не сте капиталисти когато искарвате с пъти повече от нас?“ И ние си тръгвахме расплакани че са ни казали че сме капиталисти, те си тръгваха расплакани понеже искарваме с пъти повече пари от тях.
Е, как да плюем по това, време???
П. С. Въобще не искам да убиждам българите с прикаските че отивахме на море с 2 чифта дънки, 2-3 чифта чорапогащи и десетина пакети дъвки, прекарвахме като Богове, ядене, пиене, всички екстри на корем, и се връщахме обратно с повече пари отколкото сме отишли. Естествено, не само на Черното море. Имаше екскурзии до Москва, Ленинград, Киев… където отивахме, продавахме малко дреболийки, искарвахме си като за, световно, и за всичкото това бехме платени. ВРЪЩАХМЕ СЕ ОБРАТНО С ПОВЕЧЕ ПАРИ.
Как това да го отречем??? Как това да го забравим??? Как да осъждаме Тито който ни беше дал всичко това? Как да забравя втората част на, седемдесете когато в София не се продаваше кола в ресторантите, а на мен ми се пиеше, и отивах в скъпите ресторанти, поръчвах си уиски (понеже само така сервираха и кола), не го пиех, ами си пиех само колите. Бех десетгодишно хлапе.
Надявам се че малко Ви пообясних положението в Югославия в края на, седемдесетте, и защо ние все още си обичаме и уважаме Тито. Не е важен Никсън, Кенеди, Айзенхауер, ДеГол, Чърчил… Не е важно какво те са казали. Важно е как ние сме се чувствъли.

бел. ред. публикуваме без редакторска намеса
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
alektasevsku@abv.bg'

Александър Тасевски

Александър Тасевски е роден през 1968г.в Скопие, недипломиран електроинженер, в момента е частен предприемач със собствен бизнес в областта на инвестициите. Майка му е македонка от Беломорска Македония, а баща му - от Щип. Дядо му Григор Хаджикимов е известен член на ВМРО. След войната има две смъртни присъди-и от Югославия, и от България за "действия срещу държавата".В последния момент в Югославия смъртната присъда е отменена с доживотен затвор.