Жана Попова: Дядо, внуче и министър-председател

Споделете статията:

 

 

През седмицата телевизиите излъчиха интервюта с младежите, които бяха съборени и влачени от полицаи до стената на Министерски съвет. В неделя премиерът Бойко Борисов тръгна да изказва извинение на пребития студент Евгений Марчев. Но… Както винаги в културата му на извинение заседна едно „но“. Борисов се самозаписа във фейсбук профила си: „Горчиво съжалявам, никога това не е било толерирано от нас“. От кого тогава е торелирано насилието над задържани граждани? Защото начинът, по който действаха сниманите полицаи като под команда, показваше добре синхронизирана тренировъчна дейност. Кой в МВР не знае, че подчинените му работят по този начин? Кой преподавател в школата в Симеоново ги е научил да действат така? И защо другите полицаи, които охраняваха колегите си, и виждаха какво насилие е упражнявано, докато са слагани белезниците на протестиращите, не ги спряха?

Това, което изрече Бойко Борисов, не беше извинение. Вместо това Борисов ни обясни, че знае кой е пребитият човек и заради тази негова семейна история не може да има претенции към демокрацията. Студентът Марчев е внук на комунист, каза премиерът:

Неговият дядо комунист не е дал възможност някога ние да отидеме да учиме в Брюксел, в Хага, в Лондон, или където и да било.“

В новините на „Нова тв“ другата част от размислите на премиера е добавена само в интернет изданието, но беше съкратена в новината:  

 „На тяхната възраст, когато имаше авария в Чернобил и се стелеше радиоактивен прах, ни караха да маршируваме на манифестации с червени връзки. Така че, тази демокрация им даде възможност да отидат да учат, да работят, да видят света. Време е в обществото да се проведе дебат по много теми“.

По БНТ думите на премиера, които сложиха едно „но“ на съжалението към пребития младеж, бяха излъчени. bTV обаче обърнаха повече внимание на тази част. Росен Цветков е направил справка дали е факт, че „ние“, Бойко Борисов, е бил с червена вратовръзка. Според автобиографията на премиера през май 1986 до 1990 г. той е бил преподавател в полицейската школа в Симеоново.

Не съм сигурна, че има какво да учи в „чужбина“ обучаваният от тази школа, но дори да има едва ли ще се случи след влаченето на внук на дядо-комунист. Така антикомунистическият дискурс беше заявен от брюкселското видео на премиера през два образа – липсата на информация за Чернобилската авария и затворените граници.

По стечение на обстоятелствата точно с тези две характеристики ще завърши третият мандат на Борисов, за щастие, без нещастието на Чернобил. С липсата на информация, макар и (само) за пандемия от вирус за който все още има само догадки, и затвореното общество се сблъскаха младите хора, които бяха описвани от медиите само като „потенциални заразители“ през последните месеци на коронателевизии. Виждахме ги как са упреквани в репортажи, че празнуват абитуриентските си балове.

Единственият по-ярко открояващ се млад човек в медиите беше детето Делян Пеевски. Обазът му на партийно структурирано дете – най-напред на НДСВ през майка му, а след това в обръча на ДПС – буквално създаваше впечатлението, че обема цялото време и място, и сякаш други млади хора в страната няма.

Възрастните хора пък бяха обекти на грижа – за тях се бореше щабът, тях бранеше цялото правителство и лично премиерът, за тяхно добро даряваше „детето“ и сходните му „деца“ с медии. Родителите на родителите нямаха друга функци в медиите освен да бъдат „пенсионерите“ и „дядо и баба“. Така младите репортери в телевизиите оставяха на най-възрастните хора единственото предназначение – да бъдат обгрижвани от държавата чрез предупреждението, че в болниците няма достатъчно места, а младите хора бяха предимно безразсъдни веселяци.

От няколко възрастните хора са под специалната медийна защита на главния прокурор Иван Гешев. Пак през седмицата той мина през гр. Шивачево, за да поговори със съселяните на изнасилена 83-годишна жена. Извършителят е 19-годишен младеж, казаха говорителите в новините.

Докога обаче телевизиите ще излъчват безвъпросно думите на главния прокурор, насочени определени групи в обществото? Той каза, че „държавата е абдикирала от малцинствените групи, които продължават да са необразовани и да извършват престъпления“.

Гешев обаче не е повдигал обвинения за абдикация. А възрастната жена, одумвана на площада от мъж с каскет и съселяните й, беше забравена още в следващата емисия новини… Какво точно предприема Иван Гешев, за да не се превърне в телевизионен сериал този отвратително унизяващ сюжет, така и не ни беше съобщено. Но внезапно протестът показа други лица – на българите в Европа, която е в дълга ваканция. Те надписваха на старомодни картонени плакати „Оставка“ на английски или немски език. На чия страна е „младостта“ е тема на телевизионните репортажи още от първия митинг през 1989 г. Но този път „младите“ имат една особеност – те са принудително завърналите се млади хора, които не са съучаствали в нашето почти 10-годишно договаряне, че катастрофата е нормално всекидневие.

Телевизионният избор:  между кризата с коронавирус и всекидневната катастрофа по пътя

 

Това е диапазонът от теми, в който е свита зрителската картина по телевизиите. Изборът от подходи към теми, за които се изисква „внимателно говорене“ в БНТ, в „Нова тв“, в Канал 3, и безкритично говорене в предаването на Георги Харизанов в „Европа“, е силно ограничен. Единственият шанс да се чуват различни гласове са актуалните предавания, заради гостите, които все пак понякога гостуват. Всеки различен глас веднага е поглъщан и мултиплициран от медиите, защото вече е проверен в ефира на конкурентна телевизия.

Така доц. Андрей Чорбанов се превърна буквално само за седмици в редовен гост на bTV и „Нова тв“, като засега успява да се опази от аурата на опозиционно говорещият учен спрямо работещите с правителството учени. В „Нова тв“ вече два пъти ученият представи кризата с пандемията като възможност за решения чрез научни данни, а не като сензационен сюжет. Според него няма доказани случаи на зараза между деца, а заразените дотук деца винаги са заразени от възрастния в семейния кръг. Така той обясни, че затварянето на детските градини и на училищата е излишно като мярка. Възможно ли е обаче говорене за научни данни без коментар на политическите мерки за предпазването на населението от зараза? Гостът успява да говори за кризата на знанието ни за вируса, без да спестява кратки критични бележки за кризата в политическите решения. Например, при едно от участията си обясни, че протестното шествие няма да доведе до по-висок брой заразени, само ден, след като чухме тази теза от властимащия. Както и това, че няма нито едно научно доказателство, че пътниците в един самолет се заразяват чрез климатиците или заради близкото разстояние между тях. Според неговото тълкувание на фактите, всички заразени имат близки контакти помежду си и извън времето, прекарано по време на полет.

Пак в ефира на „Здравей, България“ ученият каза, че успехът или неуспехът на политическите решения вътре в страната влияят върху политиката на другите държави към нас като чужди граждани, пристигащи в държавата им. Трябва ли да отчитаме като достойнство на „Здравей, България“, че кани учен, който поставя въпроса как използваме данните за заразени хора у нас? Или това е част от задълженията на журналистите – да канят питащите учени.

Единственото място, в което и трите телевизии се доближиха, беше отразяването на катастрофата на ТИР на 160-ти км от магистрала „Тракия“, при която загинаха 5 души. След втора катастрофа на същото място само след няколко дни, един млад шофьор на ТИР засне и публикува във фейсбук профила си какво се случва по пътя от Стара Загора към София, вътре в кабината на умерено натоварен камион. Шумът от разтърсването на машината беше ужасяващ. Кореспондентите и на трите телевизии показаха експерти, които казаха, че първия път мантинелата е стара, а пътят – с проблеми. Втория път новата мантинела е удържала камиона да не премине в насрещното движение.

Ето тук, край мантинелата на събитията, всички репортери се оказаха заменени от млад човек, който си включи телефона, и записа как звучи трясъкът от метален ръб на пътя при преминаването на 160-ти километър на магистралата. И ако в снимането на екшъна журналистите отдавна са заменени, то тяхната работа да преследват докрай властите да си свършат работата, няма кой да я свърши. Шофьорът на ТИР не може да я върши. Медиите имат тази роля – да ни показват какво от договора ни с властта като общество получаваме. Дано да видим как репортерите настояват за отговора да получим магистралата и с нови мантинели, които могат да спасят човешки живот.

Вместо това по БНТ все по-често трябва да отразяват още един сюжет, който ни отдалечава от питанията за това кой предостави държавния плаж, принаден към имота на Ахмед Доган, за ръждясалата мантинела или за полицията ни, в която няма нито един полицай, който да каже на колегата си, че ритниците върху тялото на задържаните са насилие, а не част от някакъв протокол. По БНТ трябва да отразяват и протеста с искане на оставката на директора на обществената медия. Всъщност няма никакво значение дали Кошлуков ще бъде заменен с друг подобен нему. Единствените важни гласове в момента са тези на работещите в БНТ.

Да видим колко още ще продължи мълчанието вътре в медията?

Със сигурност обаче това, че в къщата на Кошлуков говорят за оставката му(виж тук), все още не е нито демокрация, нито плурализъм. Затова беше проява на лош вкус репортерското включване в „По света и у нас“ на Александър Марков, с питането на протестиращите пред БНТ какво не харесват в новините. Анкетираните хора отговориха, че рядко гледат новини или отдавна вече не гледат. Защо новините на БНТ интересуват все по-малко хора? Затова прозвуча сякаш като сбъднат лозунг искането на „синдикатите в БНТ“, в защита на директора Емил Кошлуков: „Оставете БНТ на мира!

Репортажът от протеста пред БНТ показа, че БНТ отдавна е от младите зрители в свой собствен си мир. Ето над това директорът на БНТ има много да поработи. Който и да е той.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016