Иво Никодимов: 20 минути с млади репортери и е ясно ,че някои не са прочели и “Пипи Дългото чорапче”

Иво Никодимов е в БНТ още като ученик през 1986 година в средношколската редколегия на “Час по всичко”. Работи като репортер, водещ и редактор в предаванията “Час по всичко”, “Добър ден, България” (първият модерен сутрешен блок в телевизионния ефир у нас), “Всяка неделя”, “Въпроси и отговори”. От 2004 година е репортер в новините на БНТ “По света и у нас”.От 2015 до 2018 е водещ на сутрешния блок на БНТ “Денят започва”. От няколко дни Иво се завърна към репортерството. Автор е на документални филми, излъчвани в рубриката “В Кадър”. За филмите “Бежанците: Трафикът като бизнес” и “Животът на прокудените”, които показват пътя на бежанците от Сирия до границите на ЕС печели голямата награда за ТВ журналистика “Св. Влас”. Носител на голямата награда на София за принос в културата, както и на голямата награда на СБЖ

Иво, идваш от репортаж . За проблема с чумата, нали! Ще те питам после за това, кажи ми първо – по-добре ли се чувстваш като репортер? Последните години беше водещ на сутрешния блок „Денят започва“ по БНТ…

О, да, определено! На мен душата ми е репортерска. Освен това обичам да пътувам, обичам динамиката, движението! Когато си водещ ти си закован в едно студио, всяка сутрин, от 6 до 9. Ежедневието ти преминава между телевизията и дома ти. Напрежението започва в 6 часа, работата приключва късно през вечерта! В един момент става прекалено много!

Да  поговорим за цензурата, за намесите както  от генералния директор, така и от прякото  ръководството на медията ти. Интересува ме как пробива  политическото „задкулисие“, каквото не се съмнявам има в БНТ!Беше ли свободен и независим като водещ? А сега като репортер?

В телевизията си  толкова свободен, колкото сам си го направиш! По отношение на сутрешния блок, има два принципа – единият е,че ти трябва да координираш очакванията си, за да не се получи повтаряне със следващото предаване – независимо дали е ежедневен блок, или седмичен. Не е добре да има един и също събеседник и една и съща тема. По този начин изключително рядко се получава дублиране. Но се е случвало и в „Денят започва“, а после – в „Панорама“, да има повтаряне на събеседник. Дължало се е на форсмажорни обстоятелства. Другото правило е правилото на различни гледни точки. Когато имаш тема, която е конфликтна, трябва непременно да се осигурят гласовете на двете спорещи тези. Например, темата „Банско“  и плановете за ски-зоната.  Бях длъжен в едно, или в следващото предаване, да осигуря говорителите  на спорещите страни. Ако например, не мога да те поканя теб в студиото, по една или друга причина, ще те поканя в следващото предаване. Целта е да съберем сблъсъка на двете гледни точки в едно предаване.

Конфликтът Банско и ски-зоната е много възпален. Еколози от една страна, икономисти от друга…Как изглеждаше ролята ти като медия в  него?

Трябва се задават онези въпроси в студиото, които да превърнат разговора в смислен. Независимо, че един срещу друг застават да речем,  Атанас Атанасов и Красен Станчев. Хора, които емоционално имат своя заряд и основания.  Трябва така да задаваш въпросите си,че те да влезнат не емоционално, а в един конструктивен разговор „за“ и „против“. Никой не ми е казал „не кани Красен Станчев, или „Атанас Атанасов“!

 

 

 

Разговор с бежанци по пътищата на Северна Гърция

Как се ориентира какъв е общественият интерес? Негови говорители бяха и Филип Цанов, но и еколозите от “Зелени Балкани”!

Когато четеш достатъчно, можеш да се ориентираш в коментарите на хората, да обмислиш техните аргументи. Трябва да поканиш тези, които покриват едната, или другата теза. Подбираш си обаче онези, които мислят принципно, а не онези хора, които стъпват на базата на някакъв частен интерес. Никой не може да каже,че Красен Станчев – ако говорим за този конкретен случай – е обвързан икономически, с едни или с други лобита. Същото е вярно и за Атанас Атанасов ! Когато дадеш думата на добре подбрани събеседници, няма да допуснеш по някакъв начин зрителят да бъде манипулиран! Няма да защитиш икономическия интерес  на някого. Общественият интерес е този – да се чуят различните гледните точки! С това помагаш да се направят изводите.  След 15 или 30 минути, колкото е трябвало време за разговора, зрителят да е разбрал за какво са спорили тези хора. А не да си кажат „абе, там двама се караха и един трети се опитваше нещо да направи, ама ние нищо не разбрахме“.  Това е да се работи за обществения интерес – не да ги манипулираш, а да ги информираш.

Ти удържаше този интерес…

Да ,когато четеш, когато се подготвяш, така трябва. А не да караш на прима виста! Да поканиш един – двама в студиото, просто да говорят! Така не се удържа. Отговорността на сутрешния блок е да четеш, да се подготвяш, да знаеш кой кой е, кой на каква позиция е, какви цели има, с какви тези и антитези влиза в дискусията.Затова трябва много внимателно да си подбираш събеседниците! А не да чакаш някой да ти каже!

Никога ли не са ти казвали кого да поканиш?

Не! Освен в случаите, когато БНТ има медийно партньорство. Това става с решение на Управителния съвет. Например, честването на Стефан Караджа. Тогава да каниш този, който може да представи добре това събитие – историк например.

Много ли са медийните партньорства в БНТ?Това би ограничавало обществения дебат  и получаване на актуална информация, с „поръчкови“ теми

Не,не! Например, случва ни се два пъти в месеца да има такова партньорства. Но това са обществено значими събития – историческо честване, или провеждане на информационна кампания. Имаме такова партньорство с Националното бюро за правна помощ, за да информираме хората как могат да търсят правата си в гражданските спорове. Или ако са пострадали от домашна кражба и нямат средства за адвокатска защита чрез Бюрото за национална правна помощ. БНТ е длъжница в това отношение – хората да знаят своите права. И по какъв начин да ги защитят!

Ще те върна три години назад, когато беше един от най-активните репортери за сблъсъците в Гърмен.  Беше ли това междуетнически  конфликт? Какви са стандартите при такъв случай  да отразяваш случващото се в гетото, или протестите срещу ромите…

Работни моменти в Гърмен

 

Същите стандарти, каквито трябва да има всеки един журналист! Да се подготви! В Гърмен нямаше етнически сблъсък. И това е извод, под който мога да се подпиша с двете си ръце! В Гърмен имаше сблъсък на тема законност и незаконност. В Гърмен трябваше  да видиш проблема, а той е,че някой се е опитал да употреби политически  ромите през годините! Разрешавал им е незаконно да се настаняват на едно място, срещу което е получавал гласове!  За да бъде дълги години, много мандати, кмет на Гърмен. И когато разбереш това вече знаеш как да го отразиш обективно! Зрителят да разбере,че в  случая, единственото етническо нещо е,че в тази махала живеят хора от един етнос. Тази махала е незаконна. Всички живеят на адрес  извън регулация №5! Защото е допуснато 12 хиляди души да бъдат регистрирани на този незаконен адрес? Улица извън регулация! Ти ми изпрати правозащитни адвокати да видят основанията на жалбоподателите –роми. Те видяха и се убедиха! В  община Гърмен не е изпълнено едно от основните законови изисквания към местната власт – да се разполага с жилищен фонд за крайно нуждаещи се! Трябва да има регистър, въобще всички неща, които трябват, за да може хората, които идват в тази община, да се регистрират като крайно нуждаещи се. Това не е етнически проблем!

Преживя в Гърмен куп време…

Преживях куп време, за да се срещна с едни хора, с други, с трети. Трябваше да говоря с кмета, за се ориентирам в тази ситуация и да представя вярно проблема.

Какво става ако репортерът има предразсъдъци към някое малцинство?

Репортерът няма право на предразсъдъци. Има задължения да разбере какъв е проблема, за да адресира правилно репортажа си. Тогава помага на обществото да се ориентира. Институциите също разбират повече за проблема, ако са информирани адекватно. А не да го представя по най-лесния и повърхностен начин, като „етнически“! Така изглежда много вкусно, много гледяемо…

Но Гърмен ще запомним като голяма хуманитарна катастрофа и тя се дължеше на различни причини! Десетки семейства останаха да спят под небето!

Съгласен съм! Но затова е виновен този, който умишлено е направил това. Три-четири-пет месеца преди местни избори, ги е пуснал да се настанят незаконно! На този човек са му трябвали гласове , за да стане кмет!  Една част от ромите останаха навън, вярно. На друга част им се помогна. Това е големият проблем – в България има големи общини, в които можеш да помогнеш на такива хора, и малки общини като Гърмен, където местната власт никога не се е постарала да изпълни задълженията си по закон. И да има готовност в такава ситуация да реагира и да настани хората да живеят там, където биха могли да се подслонят!

В Гърмен се докосна до хора, които изначално носят драмата на съществуването си, жертви са на расистки нагласи и дискриминация, защото са роми. Търсеше ли тяхната гледна точка?

Длъжен си да чуеш всяка гледна точка. Етносът не е важен.

Но протестите бяха точно срещу етноса им, срещу ромите! Патриотични групи настояваха изселването им!

Не, трябва да видиш, че начело на този протест са поставени едни момчета да изпълнят тази цел, после да видиш кой стои зад този протест. И да чуеш тези хора. Има една група, която по някакви причини – политически, или каквито е да е, някой я е изпратил. И да видиш друга група, която автентично си протестира!

Кой стоеше зад протестите?

Различни групи, в това число и политически. Имаше и вътрешно партийно противопоставяне – Движението за права и свободи, имаха желание да провалят Минка Капитанова като кандидат за кмет. Предстояха местни избори, а те искаха да се върне Андрей Башев като кмет! Тези неща изплуваха на повърхността за онзи, които иска да се чуят. Затова репортерът трябва добре да се подготвя, да бъде много отговорен в работата си. Това предварително познание  ми даде на мен възможност да задам правилните въпроси ! Никой не се беше заинтересувал от заседанието на общинския съвет по въпроса. Отидох, изгледах такова заседание, защото заседанията са открити, като видях реакции на отделните общински съветници. Въпросът  е да отидеш и да го видиш, а не просто да си стоиш с краката вдигнати на стола, някъде на сянка, и да покажеш каквото ти е хрумнало!

Сравняваше ли твоите репортажи по случая в Гърмен с тези на колегите ти от другите телевизии?

Гледах, за да видя другите колеги и да преценя дали не съм изпуснал някаква информация. Не се подготвят! Не са задълбочени. Повърхностни са. Отиват на терен, за да отбият номера. Да си получат една заплата. За да си журналист, трябва да си журналист по душа! А не заради парите за поредния репортаж.

Траен проблем ли е това? Кои са причините за упадъка на професията?

 

 

Лято в Мизия или морето не е до колене, дори в бедния Северозапад:

Това наистина води до упадък на професията. Разбира се има и по-дълбоки причини. Има хора, които просто като поговориш с тях 20 минути, виждаш че не са прочели дори „Пипи Дългото чорапче“! Трябва да си чел много , за да разбереш елементарните отношения в живота.

Може ли да се каже, че идва младо поколение, които е неподготвено!

По-лошо. Дойде поколение, което е консуматорски настроено. Потребителско общество, потребителски журналисти, които си правят само сметка да изкарат необходимите пари. За да живеят както те искат. За тях професията е това. Само че, има няколко професии, в които това е недопустимо! Лекари, журналисти, адвокати. Наблюдавам това от 15 години.

 

В разговор с бежанци в импровизиран лагер под небето на остров Кос, Гърция:

 

Частните телевизии ли допринесоха за това?

Разбира се, там заплатите са много пъти по-големи от нашите! Освен това там действат механизми на цензура, които са според  интереса на мениджмънта, на икономическите интереси на собственика. Обвързаностите играят.

Как по-точно влияят тези обвързаности на професията репортер?

Ами как…Знаеш,че ако не спазиш изискванията, няма да получаваш тази заплата. Ще те уволнят.  Като отвориш различните вестници, или като гледаш различните телевизии, и знаеш кои са собствениците – то личи! Това го има навсякъде по света!

Спомням си твоите последни години, беше почти на 6 места в един ден. Не зная друг репортер като теб. На какво се дължи това?

 

 

С мюсюлманката Лепа Брена за сложните етнически отношения

Това вече се дължи на вътрешния ентусиазъм, до човека, до отговорността му. Има хора, които го правят, има хора,които не го правят. Казват – „моят ден е осем часа“ и точка! Има хора, които са със съзнанието,че той като е репортер, или каквото и да е, трябва да работи 24 часа! Има хора, които имат чиновническо мислене. Казват, „започнал съм в 10 часа и в 18 часа ще приключа!“Въпрос  на лична хигиена.

Какво сбъркаха журналистите при отразяване на случая в Хитрино?

О, много неща! Да започнем с елементарното нещо, че не можеш да влезеш в болницата, при леглото на пострадал човек, и да го питаш „вие какво правите тук“! Ами ясно е какво прави! Не можеш да си позволиш там , където изтича газ, да светиш с фенерче, само за да направиш някакъв кадър, който в болната ти глава си решил,че е супер ексклузивен! Няма такова нещо! Не можеш да нарушаваш правилата! Водят се от болните амбиции, че ще направиш репортажа на живота си там! Е, не, никой не е спечелил Пулицър по този начин! Нека да видим кой и защо е спечелил  Пулицър, тогава да си зададеш въпроса каква е тази професия, как се правят силни репортажи!

Във Факултета по журналистика не се ли преподава как трябва да постъпи репортерът в кризисна ситуация? В Хитрино беше мега-кризисна ситуация! Медиите трябва бързо да бъдат на  место, за да се информират хората, обществото какво се случва!

Кой преподава подобни неща във Факултета по журналистика?! Айде да не си говорим глупости! И журналистиката учи ли се по книга!

Ти откъде се научи как се прави журналистика от горещите точки?

Нашата работа е да се учим постоянно. И сега се уча. Гледам какво правят британските, френските телевизии. Американските. Бразилските. Ал Джазира. Турция! Отивам в Турция по време на опита за преврата. И гледам всички турски канали, какво излъчват, какво говорят! Разговарям с колеги от опозиционни и не толкова опозиционни канали какво мислят, слушам анализатори. Съставяш си мнението. Съумяваш да погледнеш в дълбочина. В перспектива. Не да се изправиш и да разказваш какво се случва зад гърба ти, нещо което зрителят може сам да види. А да анализираш – защо Ердоган тогава спечели такава уникална подкрепа! Пред какви рискове поставя това оттук нататък турската политика! Това давам в моите репортажи, в моите включвания, показвах как Ердоган ще тръгне да разчиства сметки! Две години след това се случиха неща, които бяхме предупредили,че ще се случи! Да знаеш, че хората говорят по-свободно пред чужди медии, това е важно!

Защо Антон Хекимян се държа непрофесионално пред зрителите и не поправи лапсуса на Лили Маринкова? Ти реагира остро в социалните мрежи!

Основният принцип, който аз смятам за абсолютен, че с когото и да разговаряш, който и да е срещу теб, дори да е детеубиец, ти трябва да пазиш неговото достойнство. Ти нямаш право да мачкаш достойнството на един човек! Правил съм интервюта със затворници, осъдени на доживотни присъди без право на замяна. Доказани убийци. Никога не съм си позволявал да смачкам достойнството и на този човек! В случая с бтв и Лили Маринкова допусна неволна грешка. Ти елегантно трябва да я извадиш от тази ситуация. Дълбоко уважавам Лили Маринкова, включително и позицията й по конкретната тема с нейното уволнение, възстановяването й на работа и после отново пенсионирана. Тя допусна лапсус. Каза, че „Конституционния съд“е осъдил генералния директор на БНР за неправомерното й уволнение, а не Върховен касационен съд.  Хекимян ми е приятел, но той не направи нищо да й помогне. Лили Маринкова два пъти каза „Конституционния съд“, а зрителят не знае разликата. Журналистът е длъжен да знае, че Конституционният съд гледа само дела свързани с Конституцията на Република България. А трудово-правните спорове се гледат от  граждански съдилища.  Че последната им инстанция е Върховния касационен съд! Това са важни разлики. И, освен това, бтв й даде само 7 минути! Седем минути ефир – това ли заслужаваше Лили Маринкова?

Къде се прекъсна комуникацията за чумата, сполетяла селата в Югоизточна България?

Скъсала се е между местните кметове и хората. На 25 юни се издава първата заповед за налагане на карантинни мерки в селата в Ямболско и Бургаско. Тази заповед не е стигнала до хората. Сега трябва да се взимат спешни мерки, а населението изпадна в шок заради евтаназирането на животните им. Имало е прессъобщение, но журналистите  не са разбрали проблема и не са му обърнали внимание. Отговорните институции не са дали пресконференция поради извънредността на ситуацията, защото при избухване на чумна епидемия  трябва да се ходи по места. Чумата сред животните се разпространява бързо, като грип.

Казваш,че няма намеси, няма политически инструкции в БНТ. Но се  говори за хаотични преструктурирания, напуснали са хора, колегите ти не знаят как ще изглежда от есента програмата…

Всеки генерален директор спечелва избора с концепция за промяна на медията, която иска да управлява. Сега се правят нещата, заложени в концепцията на Константин Каменаров. Дали са добри,или лоши, ще видим наесен. Но със среден пръст не става. И с груба намеса в предаването, не става. Колегите от „Денят започва с култура“ реагираха остро на намесата на Емил Кошлуков. Подкрепих ги. Ще подкрепя и всяка друга принципна позиция на журналистите.

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).