Марион Дърова: Хореографията на Wo Man нe илюстрира идеята, тя е поредица от актове на самата идея

 

 Марион Дърова е завършила философия и режисура, а през 2015 г. и едногодишната обучителна програма по съвременен танц на Derida Dance Center- Dance Port Derida. Работила е с хореографи като Норман Дъглас и Сидра Бел, с чието представление участва в програмата на One Dance Week 2015. Последният й спектакъл WO MAN получи наградата „Икар” 2021 в категорията „Съвременен танц и пърформанс”за спектакъла си „Wo Man”, част от афиша на ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс.

 

Марион, престижната награда Икар Ви беше присъдена от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства. Поздравления! Между другото, като познавам донякъде вашето хореографско творчество да попитам – ще обикне ли повече публиката  съвременния танц?

Марион Дърова: Благодаря! Що се отнася до съвременния танц и пърформанс, той навсякъде е бил и ще бъде с по-малко публика от, да кажем, конвенционалните театър и други изкуства. Ние можем да работим по посока на разширяване този кръг от хора с теми, критика и възможности да се запознаят със съвременния танц и начина, по който той рефлектира настоящето и наична ни на живот.  Най-ценното на тази награда за мен е, че тя е присъдена от колеги.

Мартина Апостолова в WO MAN / снимка: Орлин Огнянов

Идеята за WO MAN се е родила по време на пандемията, така  ли е? 

Не, кандидатствах към Фонд Култура на Министерство на културата през лятото на 2019 година, но локдаун-ът възпрепятства премиерното изиграване на пърформанса и отложи показването му пред публика с повече от половин година. Това беше добра възможност да удължим репетиционния си процес.

WO MAN e спектакъл в две части – кратък филм, който чрез образи и думи работи с понятията „мъж“ – „жена“, а другата част е едно удивителна медитация върху тях. Заедно с Мартина Апостолова  доста разколебавате понятията, в които мислим мъжкото и женското в социален план! Това ли се стремите? Бунт срещу амортизираните клишета и аспекти от социалния живот?

 Мартина Апостолова, Марион Дърова  в WO MAN  /снимка: Орлин Огнянов

М.Д. Всъщност видеото изследва проблемните понятия „пол“, „идентичност“, „желание“, „тяло“, „роли“, а живото ни изпълнение не се занимава с нищо. То е опит да се отърсим от мисленето и от мисленото. Далеч съм от виждането, че просто така можем да премахнем клишетата или социалните си роли. Те са ни необходими и имат своите функции. Въпросът е в това, дали сме наясно, че те са част от социалната игра или ги приемаме за нещо като наша същност.

Самото заглавие WO MAN издава много. Философското ви образование, заниманията с джендър теорията ли ви провокира да „изтанцувате“ тези твърде дискусионни теми у нас?

М.Д. Повлияна съм от теорията на пола на Джудит Бътлър и това може да се „прочете“ в начина, по който е направено видеото. За съжаление в България тези теми не се дискутират публично, за тях се говори малко и често твърде страхливо, освен в академичните среди. Медиите също не помагат да се разясни на незапознатите и неинтересуващите се, че въпросите за социалния пол и произтичащите от него социални ни роли (родството, семейството, неравенството, мъжествеността, женствеността и др.), а именно джендъра, са въпроси, които съпътстват съществуването на всеки от нас. Как социо-културните норми ни моделират, за да не кажа, имат пълна власт над нас. Ето това е важно – не какво е тялото ми, а какво му причинявам и как мисля за него и себе си, защото възприемам културата си като част от идентичността си. Същото важи и за пола. Тялото и полът са дискурсивни, а не константни, защото ние ги изразяваме и повтаряме непрекъснато чрез публичните си актове и по този начин създаваме привидност за нашата същност и идентичност. Очевидността на социалното ни присъстване  ние бъркаме с идентичност без да съзнаваме, че сме в постоянно действие спрямо някаква норма. Как това е така и защо е така ме занимаваше, докато работех върху “WO MAN”.

WO MAN/ снимка: Орлин Огнянов

Ценителят на хореографията Марко Беретини, ученикът на великата Пина Бауш, казва, че тя е политическо, поетическо, културно, телесно и емоционално. И за вас ли е така?

М.Д. Да, разбира се и това се отнася най-вече за съвременния танц. В представленията си обикновено засягам социални теми, но най-трудно и същевременно важно е хореографията да не обслужва, а в най-лошия случай, да не илюстрира идеята, а да е поредица от актове на самата идея.

Маргиналия писа за забележителния ви спектакъл „Омразата като част от ежедневието ни (Hating machine)отново с Мартина Апостолова. Какви са плановете ви?

 

Спектакъл Машина за мразене, реж.М.Дърова

М.Д. Тук ще разясня, че „Hating machine” изследваше генеалогията на омразата през психология на групите, конкретно на скинхедс и крайните националисти. Съжалявам, че това представление имаше кратък живот и съм благодарна, че тогава го забелязахте. С Мартина ще имаме още проекти, надявам се, но засега се боря изобщо за някакво финансиране, защото много артисти останаха без възможност да работят.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.