Мехмет Юмер: На 2 юли ще стане ясно реална ли е идеята на политическите ислямисти за формиране на „религиозно общество“

Споделете статията:

Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор, издател на сайта Obzornews.

В очакване на решението на Върховния административен съд на Турция относно статута на “Света София”го попитахме защо му трябва на президента Ердоган да превръща бившата християнска базилика в действаща джамия? Ето един от акцентите от анализа му:

“Това е сигнал за предсрочни избори, а трети са на мнение, че така се отклонява вниманието от дълбоките икономически проблеми на страната(…)начина на правене на политика на президента Ердоган. Това може да се нарече и „ислямистки популизъм“, както има ляв, десен популизъм”.

 

Господин Юмер, нов политически коз на ислямиста президент Реджеб Тайп Ердоган ли е решението му да превърне истанбулската “Света София” в джамия? Нейният музеен статут остана недокоснат дълги години…

Мехмет Юмер: Напоследък въпросът за превръщането на „Света София“ в джамия отново ангажира дневния ред на турското общество. На 29 май, на 567-ата годишнина от завладяването на Константинопол от Мехмед Втори Завоевателя през 1453 г. в „Света Сфоия“ беше прочетена сура „Победата“ от Свещения Коран. Президентът Реджеб Тайип Ердоган участва чрез видеовръзка. По този начин той показа, че надеждите за отварянето на „Света София“ като джамия са свързани с него, посланието е „аз мога, ако поискам“. Колумнистът от вестник „Хюриет“ Абдулкадир Селви написа, че президентът Ердоган е разпоредил „да се работи по темата за отварянето на „Света София“ за мюсюлмански молитви“. В тази връзка тръгнаха различни версии – някои изтъкнаха, че темата е свързана с проблемните отношения на Турция с Гърция и Русия, други смятат, че това е сигнал за предсрочни избори, а трети са на мнение, че така се отклонява вниманието от дълбоките икономически проблеми на страната. Общият знаменател в случая е, че „Света София“ присъства в този дебат не като храм, църква или музей, а – като „политическа карта“, „политически коз“. Да, „Света Сафия“, която е била над девет века православен храм, близо пет века действаща джамия, а от осемдесет и пет години е музей, през последните петдесет години се използва от турските политици или като предизборен „коз“ или като политическа „карта“ в международните дела. Впрочем, „Света София“ е превърната в музей през 1934 г. с правителствено решение и нейният статут може да бъде възстановен по бързата процедура пак с правителствено решение, но тогава ще изгуби силата си на „коз“ или „карта“.

На този етап въпросът за статута на храма е отнесен до Върховния административен съд на Турция, чието решение ще бъде ясно на 2 юли. В едно телевизионно интервю президентът Ердоган заяви, че ще се предприемат необходимите стъпки в зависимост от решението на ВАС. По-рано в турския меджлис беше внесено предложение от Добрата партия, свързано със статута на „Света София“, но управляващата Партия на справедливостта и развитието гласува „против“ с мотива, че се чака решението на Върховния административен съд.

Така или иначе, в крайна сметка темата за статута на „Света София“ перфекно пасва на идеята на политическите ислямисти за формиране на „религиозно общество“. Следователно, това е в синхрон с начина на правене на политика на президента Ердоган. Това може да се нарече и „ислямистки популизъм“, както има ляв, десен популизъм.

В предварителния ни разговор казахте, че ако Турция обяви „Света София“ за джамия, с това ще разгневи основно Гърция, за която сградата има голямо културно-историческо и религиозно значение. Вероятно и ЮНЕСКО ще реагира остро. Външнополитическият негативен отзвук не безпокои ли турския ръководител?

Мехмет Юмер: След превръщането на „Света София“ от джамия в музей всички действия, свързани с нея започват да добиват международен характер. Всички турски правителства са били наясно, че трябва да се съобразяват с мнението на международната общност когато става дума за „Света София”. Каквито и чувства да изпитва вътре в себе си президентът Ердоган, той също много добре осъзнава този факт през осемнайседгодишното си пребиваване начело на Турция. Тук мненията се разделят основно на две – ислямистите смятат, че превръщането на „Света София“ в музей от Ататюрк е било грешка, а секуларистите са на мнение, че това е истински цивилизован акт от негова страна, защото по този начин той е завещал един свят харм на цялото човечество, без разлика на религиозната принадлежност. Така скритият подтекст за „победата“ срещу Запада, който е съдържала в себе си „Света София“ в качеството й на джамия е бил елиминиран. Разбира се, като действаща джамия „Света София“ нямаше да бъде затворена за посетителите, впрочем това е и обсъжданият вариант в момента, но Ататюрк е вярвал, че постъпва мъдро като не отдалечава млада Турция от Запада, а отваря вратите си към западната цивилизация.

 

Сега турският президент Ердоган се готви да преобърне това русло в обратната посока. В този епизод от съвременната турска история наблюдаваме сблъсъкът на цивилизациите на Изтока и Запада. Като причина се изтъква изместването на дневния ред от сериозните проблеми върху теми от славното историческо величие. А „Света София“ е много благодатна тема в това отношение. Кой може да каже, че точно сега най-силното желание на турските граждани е „Света София“ да стане джамия? Няма такова масово изразено желание, но ислямисткият популист Ердоган умее да представя нещата, които той иска през призмата на неговия консервативно ислямистки електорат. Така беше по време на референдума за поправки в Конституцията на страната през 2017 г. Такава новина беспорно гали ухото на ислямистите и националистите, които са коалиционен партньор на управляващите в Турция. Турският президент отвреме навреме си осигурява легитимност чрез народен вот, но при условие, че е сигурен, че вотът ще бъде в желаната от него посока. Но не съм много сигурен, че президентът Ердоган ще загърби изцяло международния отзвук по този въпрос. Пример за това е огромното въодушевление, което породи избирането на турския дипломат Волкан Бозкър за председател на Общото събрание на ООН. Той е първият турчин избран на този пост и се очаква да поеме поста председател на 75-ото Общо събрание на ООН на 15 септември.Така че Турция не би могла да не отдава значение на мнението на световната общественост.

Как би реагирала България ако този великолепен паметник бъде отнет от общото европейско наследство?

В Народното събрание имаше запитване по този въпрос към вицепремиера Томислав Дончев, който отговори, че ако се стигне до обсъждане статута на „Света София“ в ЮНЕСКО едва тогава българската страна би имала основание за реакции, но до тази процедура не се е стигнало. Вярно е, че като част от православния християнски свят „Света София“ има символно и сакрално значение за България и в този смисъл нейният статут също интересува българската общественост. Някои смятат, че България не трябва да остава безучастна към съдбата на „Света София“, но засега няма официална позиция по въпроса. Разбира се, България няма да стои настрана, но засега позицията е изчаквателна, а не проактивна. Предполагам, че българската позиция ще бъде умерена, най-малкото защото се намираме на пътя на бежанския поток.

Напомнихте, че темата за „Св. София“и „връщането“й към нейните свещени функции, напомня травмата на турското общество от секуларистките действия на реформатора Ататюрк, който отдели религията от държавната власт и управление. Какво бихте добавили още?

Мехмет Юмер: Досега са изказани най-различни версии относно мотивите за превръщането от джамия в музей на църквата „Света София“ в Истанбул. Една от тях гласи, че това е било посланието на републиканска Турция към западно-християнския свят, за да покаже, че новият строй на управление е мирно настроен и отделя религиозните от държавните дела, а според друго твърдение това е бил жест от страна на Ататюрк след подписването на Балканския пакт (1934) между Гърция, Турция, Румъния и Югославия. Но каквито и да са били мотивите превръщането на „Света София“ в музей без допитване до хората е бил силно изненадващ акт дори за самите жители на Истанбул, а сред по-консервативно религиозното население на Турция това е довело до травматична памет, чиито следи се забелязват до ден днешен, защото „Света София“ е била център на духовно-религиозния и социалния живот на мюсюлманите в Османската империя близо пет века. Именно заради тази травматична памет днес, за голяма част от дълбоко религиозните мюсюлмани превръщането на „Света София“ отново в джамия е дълго сънуван вълнуващ блян.

Ето защо турските политици от десния спектър повече от половин век насам използват темата за превръщането на „Света София“ в джамия като предизборно послание и политически коз. Обратно на масово разпространената представа, не президентът Ердоган, а покойният Сюлейман Демирел пръв използва тази карта. Както е известно, той участва в турския политически живот в продължение на четири десетилетия, беше премиер няколко пъти, и стана деветият президент на страната. Още на изборите през 1965 г., т.е. пет години след военния преврат на 27 май 1960 г., Сюлейман Демирел заговорва, че ако дойде на власт, ще върне статута на джамия на „Света София“. Това послание изиграва огромна роля за спечелването на изборите от неговата Партия на справедливостта и той съставя самостоятелен кабинет. След изборите темата многократно се поставя на дневен ред, а Демирел отговаря уклончиво. Но тогавашният президент Джемал Гюрсел излиза с остра реакция срещу дискусиите по темата, като казва, че има по-важни за решаване въпроси и това слага край на дебата в турското общество за известно време.

въпросите зададе Юлиана Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.