Митко Новков: Думата „промяна“е идеологически конструкт, в момента повече прикрива, отколкото да разкрива

Споделете статията:

Господин Новков, честита Нова година!

Митко Новков: Честита и на вас и на нашите читатели!

Разбрахме ли какво са случи през изтеклата? Ключовата дума за нея беше „промяна“ – не девалвира ли тази дума от свръхупотребата й в политиката, но не само?

М.Н: Аз още не съм сигурен дали сме разбрали какво се случи през 2021 година, защото е твърде рано. Ако говорим в политически план, правителството е още много невръстно,то е в младенческа възраст. Въпреки че му се падна да решава множество кризи и може би тази зима, която предстои ще установим какво се е случило. Дали тази промяна е за добро, или не чак толкова! Промяна се случи, така или иначе-едно 12 годишно управление на ГЕРБ и министър-председателя Бойко Борисов заминаха в историята. Въпросът е много щекотлив – дали правителството ще бъде еманципирано, или ще бъде проекция на президентската институция. В края на годината работодателите, капиталът ако мога така да се изразя, който винаги има нюх за най-малкото съпротивление и затова кой може да им го осигури, а това са представителите на властта, отиде при президента, а не при министър-председателя Петков! Те бяха на среща с него, но изглежда не бяха останали доволни…Онзи ден имаше остра декларация от тяхна страна по отношение на правителството. Така че, промяната ще трябва да я наблюдаваме – дали няма да бъде промяна завоалирана, на иначе парламентарната ни република, която имаше преди обвинение, че е следствие и оръдие на премиера Борисов, а сега дали пък парламентът няма да се окаже в подобна ситуация с президента Румен Радев! А иначе, в тази дума промяна в действен, изпълнителен план не означава нищо. Промяна е идеологически конструкт, който в момента повече прикрива, отколкото да разкрива.

Не беше ли добър знак по посока на еманципирането от Румен Радев реакцията на Кирил Петков по повод гафа със статуса на министъра на войната Стефан Янев за натовските войски, които нямали място в България?

М.Н. Това са индикации за процес на еманципация, но това все още е процес, не е резултирал в окончателно състояние. Да не забравяме още нещо важно – реакцията по отношение на назначенията във Външно министерство, които също бяха не по-малко скандални, разтърсващи общественото мнение. Защото безпародното назначаване на бивши служители на ДС на високи и отговорни държавни постове, особено във външната политика, която е много важна и съществена не само по отношение на ЕС и НАТО, европейска солидарност, но и за балканските колизии, които продължават да висят пред световната общественост със страшните си знаци. Но…това са само знаци!

Днес думата „млади“ отнесено към лицата от политиката предполага доверие, надежда. Съществува ли синергична връзка между младото и старото поколения?

М.Н. Това е много интересен въпрос! Ако тръгнем да отговоряме трябва да стигнем до далечните времена, когато българското Възраждане хората, които са мислили и едните и другите за доброто на България, са се делили на млади и стари. Старите са недоволствали от младите, че са припрени, а младите са недоволствали от старите,че са някакви консерви, които трудно се раздвижват…В българското общество това разделение е стояло винаги. Ако си спомняте протестите през 1997-ма. Тогава беше излязла такава фраза „младите, младите да са живи“. Аз дори писах такъв текст. Сиреч, винаги има обществено доверие и пристрастие към младите, които са по-млади и по-действени, по-резки, по-настъпателни в движението си. От друга страна, българският народ много мисли, един път мисли, после режи, казва поговорката. Той не обича прибързаните действия. Като си говорим за еманципацията, мисля че политическите протести в страната, имат огромният шанс да се случи тази синергия! Много рядко тя се е случвала. Сега е много важно да се намери пътеката към мъдростта. Ако старите и младите, които имат опит от други страни и култури, се сплавят със старите в една сплав, в едно синергийно ядро, може би нещата ще се получат. Но пак казвам, ние сме още в процес, дали ще има синергия, дали ще има емапципация, можем само да гадаем.

Като ви слушам се питам, нима всичките стари политици, които бяха подложени на щателно изчегъртване не биха могли да бъдат от полза на едно управление, което започва в една доста кризисна среда?

М.Н. Точно за това говоря! Хайде, да кажем фигурата на Бойко Борисов е скандална, неприемлива, но в ГЕРБ има много политици с опит, с точна и ясна визия как да станат нещата! Томислав Дончев, Даниел Митов, разбира се софийският кмет Йорданка Фандъкова, бургаският кмет Димитър Николов, бившият външен министър Екатерина Захариева! В БСП също има много фигури, макар че не съм много сигурен дали Корнелия Нинова е сред тях. Кристиян Вигенин, Янаки Стоилов! Ами ДПС? Те много се грижат за кадрите си, квалифицират ги! Говорим за ключавата дума „промяна“(Теодора Димова има много силен текст в Портал Култура за това), но аз бих се спрял на друга – червените линии. Червените линии определят фронтове, те не определят съгласието. Тя разделя войнстващи страни. Воювали са млади срещу стари, градски срещу селски, леви срещу десни, но ако всеки си гледа съвестно работата и помага на другия да върши честно работата си, може би да се случи онзи вече струва ни се, утопичен лозунг, „Съединението прави силата“!

Заговорихте за Теодора Димова…Какво мислите за участието и неучастие на писателите в тези преломни месеци?Защо липсват от публичната сфера личности като един Емил Зола, например и неговото „Аз обвинявам“? Или пък това на Стефан Цвайг „ За интелектуалеца няма нищо по-вредно от отсъствието на съпротива“!

М.Н:Това е много щекотлива тема. Най-напред в този разделен социум, в който е целият свят, писателското слово вече не се чува много. В този разделен социум писателят вече не е онзи авторитет, какъвто и бил. Ето, целият свят се занимава с Джокович, който не е ваксиниран, дали ще участва в Австралия оупън, или не. Авторитетите се изместиха към забавното, развлекателното, спорта…Колко се гърмя и продължава да се гърми, за страхотното постижение на двата индивидуални златни медала на Олимпийските игри по карате и бокс, както и за екипния златен медал на отбора ни по художествена гимнастика. Добре, но Георги Господинов взе престижната европейска награда Стрега за романа си „Времеубежище“!Десетина дни и толкова се коментираше тази изключителна новина. А постижението му не е по-малко от това, че имаме златни медали в спорта! Наши автори са превеждани и имат почитатели по целия свят, но това отминава като всяко чудо за три дни…

Въпросът ми беше не за писателя в неговите спорни или безспорни постижения, а къде бяха писатели в гражданския контекст?

М.Н. Съгласен съм, да. Но дори и изявите на писателя в този контекст няма да бъдат чути! Ето Румен Леонидов, който беше с категорична гражданска позиция в този разбунен миналогодишен период. Неговият сайт Факел, статиите му, неговите постове в социалните мрежи са свидетелство за това! А колко се е чуло за позициите му? Нищо! Или пък гласовете на Теодора  Димова, Тони Николов, Захари Карабашлиев, дали те бяха чути? Проблемът е,че сега имаме социалните мрежи, а там ако не си радикален, не си категорично застанал от едната страна на споменатите вече червени линии, никой няма да те чуе. Или пък ако те чуят, веднага ще те квалифицират като революционер, или подлога, привърженик на статуквото. Идеята ми е, че писателят в края на 19 в. е бил авторитетна и важна фигура каквато писателят в тази четвърт на 21 век няма как да бъде онзи, който да събуди обществена реакция!

А Салман Рушди?

М.Н. Не забравяйте на каква държава със своя роман се противопостави той в „Сатанински строфи“! Но ето,че в нашия век руският автор Дмитри Биков, руски автор, през 2019 година се опитаха да го отровят! За него нищо никой не чу. Единици сме тези, които знаят за Биков, докато за Навални гърми целият свят!

Излиза, че у нас няма такъв тежък контекст, какъвто е Иран, или Ердоганова Турция, или Путинова Русия! Или пък авторитарният режим на Филипините, на който последователно се противопоставяше Мария Реса, за което получи Нобелова награда! Да не би тук всичко да е спокойно, отвреме навреме някакви млади се разсърдват и свалят от власт старите…

М.Н. Убеден съм, че писателят има тежест когато срещу него е авторитарна, или тоталитарна държава, във всички случаи недемократична държава. Демократичната държава не обръща внимание на писателя, той там нещо да си пише в маргиналиите, нека! Колко холандски писатели сте чули? Колко белгийски, колко немски? Може би само светът чу само за австриеца Петер Хандке, който със скандалните си пристрастия към сръбските националисти се възприема все още двузначно, но е абсолютен писател! Или пък един Мишел Уелбек, чиито книги бяха несравнимо предупреждение за надигащия се ислямизъм!Писателят е важен за режим, който иска всичко да бъде под негов контрол. Живеем в много тревожно време. На границата между Русия и Украйна Путин струпва тежко въоръжение, страстите отново са се нажежени, милитаристичното може отново да вземе връх, а дипломацията, международните усилия като нищо ще отстъпят крачка назад. И да станем свидетели на началото на края…

Над какво работите? Каква ще бъде новата ви книга? Какво ви радва?

М.Н. Книга с интервютата на Георги Каприев. Пиша и едни  „Облачини“, не зная кога ще бъда готов…Семейството е най-важното нещо за мен, от там е радостта, усещането за смисъл!

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.