Питър Чикой: Журналистическото образование изгражда глад към истината

Питър, ти си единственият постоянен автор в българска медия, който е бежанец. Когато започна да пишеш за нас, още преди официалния старт на “Маргиналия”, още нямаше легален статут. Но сега предлагам да говорим не за тези тежки повече от 20 години от живота ти. Ще е прекрасно читателите ни да те познават по-добре. Кое е първото, което искаш те да знаят за теб?

Първото, което бих искал хората да знаят за мен, е, че много се радвам и съм благодарен за това, че българското общество, по много начини, все още се опитва да намери милост и да запази хуманния образ, независимо от всички трудности. Борбата за по-добра съдебна система, а не само за някаква промяна в нея, е едно от най-трудните неща, което е напълно ясно в определени случаи, да не говорим за скоростта, с която се осъществяват тези промени изобщо. И все пак, като се вгледам малко по-надалеч, наистина се възхищавам и уважавам всички, които продължават да се занимават с този проблем и продължават да оказват подкрепа, особено на жертвите, които все още не могат да бъдат напълно защитени.

Лично за себе си, дали на някого това се харесва или не, аз съм възпитан тук, в българското общество. И въпреки че съм имал възможността да принадлежа и към други социални групи, за мен България остава много важна в живота ми завинаги и аз й дължа благодарност. И, ако имам възможност, не бих се поколебал да помогна, с каквото мога.

Ти си завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Кое е най-важното, което си научил като студент? Кои преподаватели те впечатлиха най-много?

Да, аз съм магистър по журналистика, завършил съм СУ „Св. Климент Охридски” и продължавам да бъда много горд с чудесното образование, което България ми предложи. Дори и по-късно в живота, разбирам, че моето обучение в СУ продължава да бъде ценно и такова, което си наистина си е струвало, като основа да продължа да се уча и от други уважавани академични институции по света.

Бях удивен от преподавателския колектив в университета, който се грижеше за моето образование като цяло. Но най-много ми липсва моята преподавателка по български език от ИЧС, защото тя беше първият човек, който ме накара да харесвам българския език, което се оказа много важно средство в живота ми нататък. Все още поддържам контакт с някои преподаватели от университета, особено с тези, които ми преподаваха предмети, свързани с международните отношения, тъй като това ми помогна да подготвя и дипломната си работа, която бе свързана с тази област (“Югът на Африка – от конфликт до сътрудничество“).

Какво е журналистиката за теб?

Въпреки че не можах да приложа съвсем на практика журналистическото си образование като редовна професия, както се очакваше, все още продължавам да ценя журналистиката като област, която все по-добре се представя и използва, защото, когато човек, който практикува тази професия, печели повече житейски опит в социалния сектор, отразяван в медиите. И най-вече, журналистическото образование не те подготвя само за това да се появяваш и да пишеш в медиите, но ти изгражда лична увереност и глад да търсиш истината, особено когато невинни хора биват третирани несправедливо под каквато и да е форма. Журналистиката работи ръка за ръка с човешките права и други социални ценности, които са нужни във всяко нормално общество.

Забелязвам, че голяма част от текстовете ти са резултат от сериозни проучвания. Как се подготвяш за статиите си?

Всъщност, считам, че проучванията са доста благоприятни за мен, тъй като, поради различни причини, аз много по-късно научавам за това, което се случва, защото прекарвам по-голямата част от времето си в класната стая, а не пред телевизора или вестниците. Но винаги намирам време да събирам информация чрез медиите, а и също така използвам собствените си академични знания за правене на проучвания, като комбинирам тези две неща. И, разбира се, добавям личното си виждане, особено по въпросите, по които пиша, като прилагам свой личен подход. Радвам се, че завърших и курс, който бе именно върху това как се правят проучвания (към Duke University), където научих колко важно е това, и то най-вече при намирането на решения за много проблеми в обществата ни днес.

Според теб, как българските медии отразяват темата за бежанците?

Като цяло, има доста подобрения и общият тон в предаването на новините става все повече и повече европейски. Имам предвид това, че стандартът и ангажираността на медиите е почти еквивалентен на много други медии в Европа, които са достойни за уважение. Има доста интересни анализатори в българските медии и информацията е актуална, а това помага много за оформяне на образа на българските медии.

Сега с какво се занимаваш, Питър, какво работиш?

Сега преподавам английски език в един частен български образователен комплекс в София, който включва ясли, детски градини и училище до 7-ми клас, и там работя с общо около сто деца, които са от български и чуждестранни семейства, както и от смесени бракове. Намирам моето присъствие там за много полезно, особено когато срещна положителните погледи на благодарност в очите на собствениците, родителите и колегите, въпреки статута ми в българското общество. И, както знаеш, продължавам да се обучавам в още курсове онлайн. В момента се подготвям за изпит в Британския Съвет. Стискайте ми палци, че материалът е за доста напреднали.

Ще разкажеш ли за плановете си да продължиш образованието си?

Нямам нищо против да продължа с някаква следдипломна квалификация, най-вече защото ми липсват студентските години, както беше някога в СУ. Работя по въпроса, но продължавайте да ми стискате палци да успея да покрия всички академични изисквания, които са необходими, тъй като имам предложения от много конкурентни среди, където избират обикновено най-добрите.

Но поради знанията, които имам от СУ, не се тревожа прекомерно за бъдещето си, тъй като мога да кажа, че съм горд от резултатите, които постигнах досега в университетите в САЩ, към които изкарах някои курсове,  а благодарение на тези мои постижения българското образование стана познато и по-високо оценено от много повече хора около мен (професори, експерти и състуденти).

Има ли още нещо, което искаш да кажеш, а не съм те попитала за него?

Бих искал да благодаря на екипа на „Маргиналия“ за усилията, които полагате през своя период на съществуване в медиите. Това е много добър пример, който давате, като по този начин се застъпвате за интеграцията на хора от всички социални групи, които биват представени чрез активно участие, новини и редакторски мнения, които съм виждал тук.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.