Защитник на правата на детето и СЕМ спорят кое е вредно медийно съдържание

 

Предложенията на СЕМ за промени в критериите за оценка на съдъжанието в Закона за радио и телевизия, провокираха дебат относно защитата на правата на децата. Маргиналия покани да изразят своята позиция представители на двете страни

 Георги Апостолов е дългогодишен журналист,. От 2000 г. се присъединява към екипа на неправителствената Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, където от 2005 г. координира работата на Националния център за безопасен интернет за защита на децата от злоупотреби онлайн.

София Владимирова  има магистърска степен по журналистика, специалност „Телевизионна журналистика”,работила е  в Българско национално радио, програма „Христо Ботев“ като репортер и сценарист. Участвала е в създаването на телевизионните  предавания „Сблъсък“, „10-те най“, „Мюзик айдъл“, „Рекламна пауза“ и др.
От април 2010 г. до юли 2013 г. е член на Съвета за електронни медии, избрана от Народното събрание.
Вторият си мандат като член на СЕМ от парламентарната квота започва от 27 април 2016 година.

 

Телевизиите искат намаляване на защитата на деца

Георги Апостолов

В продължение на 3 години Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) отказваше да подпише тристранно споразумение с ДАЗД и Съвета за електронни медии (СЕМ) за защита на децата от вредно медийно съдържание, въпреки че това е тяхно задължение по Закона за радио и телевизия. Причината се крие в приетите през 2011 г. Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, които са неотменна част от споразумението. Очевидно според АБРО те са прекалено ограничаващи и в края на март СЕМ излезе с предложение за редица промени в тези критерии, предварително одобрени от телевизионните оператори. Предложените промени предизвикаха силно неодобрение от страна на Националната мрежа за децата и УНИЦЕФ-България, тъй като създават условия за нарушаване на редица права на децата и силно намаляване на защитата им от вредно съдържание.

В новия вариант на критериите е премахнато позоваването на Закона за закрила на детето и задължението да се спазват правата на децата, уредени в него. Аргументът на СЕМ е, че тъй като става въпрос за закон, то се подразбира, че всеки трябва да го спазва. Другите предлагани промени обаче предизвикват съмнение, че става въпрос просто за редакция без значение. Сред тях са премахването на три члена от досегашните критерии, които изрично посочват задължението да се спазва правото на личен живот на детето и да се вземе съгласие от родител или настойник за разгласяване на личните му данни, като остава задължението „да информират и консултират“ родителите и настойниците. Вярно е, че тези задължения се предвиждат в други закони – Закон за закрила на детето и Закон за защита на личните данни, но нали смисълът на критериите е да служи като обединен наръчник за операторите и да им напомня за техните задължения!

При участие на дете в предаване от израза да се осигури „безопасна и здравословна среда“ е премахнато „здравословна“. Значи вече няма пречки на детето да бъдат поднасяни с цел продуктово позициониране непрепоръчителна храна и напитки.

И стигаме до най-проблематичната редакция: „При отразяването на събития, които представляват информационен повод и са от съществен обществен интерес, и които са свързани със злоупотреби с деца, малтретиране на деца или семейни проблеми,… децата могат да бъдат показвани с цел информиране на обществеността и превенция на подобни противообществени прояви, като се прилагат филтри със замъгляване.“ Всяко насилие над дете е „информационен  повод“, а как се определя „съществен обществен интерес“ се оставя да реши съответната телевизия. Замъгляването на лицето на дете жертва или извършител на насилие не го спасява от разпознаване от всички, които го познават, а това напълно се осъзнава от самото дете и го травмира допълнително.

Като капак на всичко се премахва часовото ограничение за излъчване на съдържание, което не се препоръчва за деца под 12 години и то може свободно да се излъчва по всяко време на денонощието само с изискване да има предупредителен знак за възрастово ограничение. За да не се препоръчва предаване за деца под 12 години, то трябва да съдържа някакъв вид сексуално, нецензурно съдържание или сцени на насилие.

Като общ мотив за промените СЕМ изтъква „съобразяване с реалностите“ и родителското задължение за защита на детето. Как ще изпълняват това свое задължение родителите, които през деня са на работа или родителите на онези 260 000 деца, които са отишли в чужбина да търсят препитание – очевидно не е съществен въпрос за АБРО и СЕМ.

Критериите не са паметник, който не може да се развива

София Владимирова

Госпожо Владимирова, разбирам задължението на СЕМ   да синхронизира българските правила за медиите с европейската практика.  Харесва ми и определението ви [1]“критериите не са паметник, който не може и не бива да бъде изменян“.  Несъмнено е също така, че  зрителите  притежават  технологично различна култура от  времето когато  е създаден ЗРТ. Но, предложената формулировка в предложението ви за промени “При отразяването на събития, които представляват информационен повод и са от съществен обществен интерес, и които са свързани със злоупотреби с деца, малтретиране на деца или семейни проблеми, радиата и телевизиите зачитат правото на личен живот и неприкосновеността на самоличността на децата при отразяването на съответното събитие, като децата могат да бъдат показвани с цел информиране на обществеността и превенция на подобни противообществени прояви, като се прилагат филтри със замъгляване”,е неясно и това създаде повод за тревога. Как ще аргументирате популярно идеята на това предложение?

Благодаря за коректното и професионално отношение да се обърнете за позиция и към Съвета за електронни медии.

На първо място, бих искала да обърна внимание на фактите такива, каквито са, а не различните версии, които чух и прочетох в последните дни. СЕМ не е приел изменение на Критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Гласуван е Проект, който е качен на сайта на Съвета за обществено обсъждане в едномесечен срок, така, както изисква законът. Според Закона за радио и телевизия споразумението към Критериите се подписва всяка година – тристранно. Тоест, за да се приеме окончателен вариант на промяна в този документ, е необходимо да бъде постигнато съгласие между СЕМ, ДАЗД и доставчиците на медийни услуги. До този момент становище от Държавната агенция за закрила на детето не е постъпило  нито в подкрепа на Критериите, нито на отказ от  промени. Спорните теми са по текстове от  два закона – ЗРТ и Закона за закрила на детето. Нито Съвета(СЕМ), нито който и да е друг орган, освен Народното събрание, може да премахне или омаловажи действащи текстове в нормативните актове. Преписването им в Критериите няма добавена стойност.

На второ място е важно да се каже, че и в момента деца се показват по медиите и това е съвсем нормално, защото децата са част от нашето общество, а промяната, която визирате,  допълнително задължава медиите да спазват личното пространство на деца – жертва на насилие или пък деца-агресори. Случаи, които, за съжаление, се увеличават в последните години. Медиите и сега излъчват подобни кадри, а промяната в Критериите ще ги задължи да бъдат по-чувствителни и по-отговорни в такива ситуации. Не може да се отрече, че доста често през медиите се решават и множество проблеми, свързани с непълнолетни, за които институциите са останали безучастни. Не зная дали аргументите ми ще бъдат популярни, но е важно да бъдат реални.  Критериите се създадоха  ad hoc за определено телевизионно предаване, което генерерира обществено напрежение през 2011. Убедена съм, че когато нещо се прави по конкретен повод, без нужните предварителни анализи и обосновки, то не работи по най-добрия начин. Дали трябва да се търси механизъм за по-голяма защита на децата? Категорично, да!  Но това е въпрос към законодателя, който трябва да се разреши и с участието на всички в медийната индустрия, регулаторите и неправителствения сектор. Средата – съдържателно и технологично,  твърде много се е променила за последните 6 години. Това поставя и въпроса за обновяване на документа, който касае  защитата на малолетни и непълнолетни.

Националната мрежа за защита на децата твърди, че с тези промени СЕМ ще позволи на медиите да интервюират деца, без да опазват неприкосновеността на личния им живот, както и без родителско съгласие. Те считат ,че  промяната е абсолютно недопустима, защото отменя универсалното задължение на медиите да гарантират неприкосновеността на децата, жертви на насилие или на семейни проблеми, с въвеждането на условие за допустимост на тяхното показване, ако “събитието представлява информационен повод”. Нека отново ви попитам, така ли е?

Не! Защото, пак повтарям, задължението на медиите да гарантират личната неприкосновеност е задължение, свързано със закони – ЗРТ и ЗЗД  и то няма как да бъде отменено. Всички задължения, произтичащи от ЗРТ и Закона за закрила на детето, са напълно валидни, без да е необходимо тяхното преповтаряне в Критериите. Слагането на „маска“ или филтър върху обекта на излъчване е допълнителен ангажимент.

Като журналист от правозащитния сайт Маргиналия считам ,че СМИ трябва  да  запазват  специалния  режим при работа с деца в риск, за да се избегне опасността от тяхното вторично травмиране.Изнасяла  съм доклад във Факултета по журналистика във връзка с популярно ток шоу и спазване на етичните стандарти.В това шоу водещ и участници разискваха темата за блудства с деца от интернат, като използваха истинските им имена.Бихте ли гарантирали като член на СЕМ,че има опасност с тези нови критерии  на медиите ще се дадат повече права, отколкото имат специализираните органи?

Като човек, дълго време работил в медиите, а вече и като родител, мога да гарантирам, че децата ще бъдат защитени само с активното участие на всички страни в този процес. Самата аз съм анагажирана с тази тема от деня на моето избиране в Съвета за електронни медии и съм я поставяла многократно на заседания – свидетелство, за което са публичните протоколи на сайта на регулатора. Разговорите ни с индустрията също са многобройни и аз съм убедена в тяхната позиция, че по отношение на децата -участници в предавания и децата-зрители има граници, които не могат да се преминават, и те следва да бъдат много по-строги, отколкото останалото съдържание и аудитория. В случай, че има установено нарушаване на права разполагаме с механизми, чрез които бихме могли да реагираме – санкции, взаимодействие с ДАЗД и т.н. Направила съм предложение на наше заседание за създаване на експертна работна група, която да промени Критериите – балансирано, така че те да осигурят едновременно защита на децата и  да дадат възможност на медиите да вършат по-пълноценно и отговорно своята работа.

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).