Авторитети са обезкостени, very sorry Mr. Koblyakov

След обиколките си в циганските гета си говорихме с Лора Ф. за опозиционера Николай Кобляков от сдружение „Свободна Русия“ (Russie-Libertes). На 1 септември, след официалното искане от Русия, Софийският градски съд му наложи мярката за неотклонение „домашен арест“ в очакване на процедурата по екстрадиция. Ако дисидентът бъде върнат в Русия, процесът срещу него ще бъде не само несправедлив. Много вероятно е да бъде подложен на нечовешко отношение, дори на изтезания. Руският дисидент с френско гражданство получи мощна фейсбук подкрепа от най-големите правозащитни организации като Амнести Интернешънъл, АСАТ , както и, разбира се, „Свободна Русия“, чиито активист е. С Лора Ф. определихме като императивна нуждата от авторитетен глас в защита на Николай Кобляков. Глас от ранга на Нелсън Мандела, Вацлав Хавел или Андрей Сахаров – всички те правозащитници до мозъка на костите си. Стояли под домашен арест или в затвора, изтезавани, репресирани. Такива личности биха могли да предизвикат мощен държавнически отпор срещу очевидни опасности, застрашаващи човешките права!

Ден след нашия разговор в мрежата бе пуснато Отворено писмо от БХК до президента Росен Плевнелиев. В него се казва: „Подкрепяме изцяло искането на Николай Кобляков за политическо убежище… Страната ни не може са бъде съюзник на процеси по погазване на човешките права“. Повечето медии разпространиха и призив на ДСБ – Район „Средец“ . В него също се настоява категорично Росен Плевнелиев да даде политическо убежище на руския активист с френско гражданство. „Опасяваме се – пишат от ДСБ – че г-н Кобляков е в сериозна опасност предвид настоящите практики на режима на Путин за разправа с политическите противници… Намираме , че случаят е и провокация към нашата страна, целяща да дискредитира България пред Европейската общност и да покаже страната ни като васал на путинова Европа“.

И в двата призива обаче лъсва нищетата на пропукания авторитет на подписалите.

В циганските гета край Дунав кракът на БХК не е стъпвал с години

Във видинския квартал „Нов път“ отдавна не са виждали никакви защитници на човешките права. Учители от ромските училища имаха смътен спомен преди десетилетие за нахакано нашествия на двама-трима, които напирали да се извърши незабавно десегрегация на ромското образование. Тезата им за равен шанс на циганчетата до „качествено образование“ се превръща в кошмар за преподавателите от ромското училище ОУ „Софроний Врачански“. Американският модел за интеграция на малцинствата завладява неколцина местни активисти. Сдружение „Дром“ започва героично да извежда децата от гетата, за да ги вкара да учат в училището на „белите“ в града. Проектът за десегрегация издържа, докато има финансиране от международни донори. Когато страната ни става член на Европейския съюз, парите секват. Делото на давещите се е оставено на давещите се. Местните активисти от неправителствения сектор остават самотни, партньорите им от НПО-сектора от София изчезват, а учителите от махалата „Нов път“ пред скоба остават виновни за това, че циганетата не могат да завършат дори четвърти клас.

Ромското ОУ „Христо Смирненски“ в Бяла Слатина е в сърцето на циганското гето. И те не са помирисвали жив правозащитник. Бай Али е превърнат по неволя в „ромски активист“. За него БХК е луксозна софийска абстракция и халюцинация на гладен стомах. Ключовата дума на световното движение за човешки права „дискриминация“ е не само нищонезначеща, но и много трудна за произнасяне. Бай Али и куп безработни роми, гурбетчийстващи преимуществено в Испания или в Германия, първоначално не даваха на нас, журналистите, да ги снимаме. Смятат за особен позор телевизията и вестниците да показва колко са клети и забравени от Бога. Въпрос на човешко достойнство е, казват те, докато жените им кълнат и проклинат липсата на ток, канализация и сметоизвозване. Дъждът това лято беше толкова щедър, че майките използваха вадите да перат и да се мият.

Дали правозащитната група БХК вече няма охота да следи за правата на етническите малцинства? Дали пък днес, в навечерието на учебната година, съдбата на руския опозиционер Николай Кобляков да е наистина по-важна? Не е ли вярна тезата, че дискриминацията на малцинствата и разрушаването на гетата са се превърнали по-скоро в сигурен доход на правните проекти и офиси на правозащитниците, а не в друго? Във всички случаи последните години председателят на организацията, състояща се от неколцина млади активистки, не е подписвал категорични призиви до държавния глава за незабавно решаване въпроса за образованието на бедстващите циганчета от гетата не само във Видин, но и в Хасково, Монтана, Стара Загора, Варна, София. Очевидно е, че преди 10 години международната „Декада за ромското включване“ е зареждала с „опорни точки“ препитаващите се в НПО-сектора, като донорите даваха от сърце пари на проекти за равен достъп до образование на ромите. Днес обаче се подкрепят финансово проекти за правата на затворниците, за деинституционализацията на домовете за деца,бежанци. Какво да стори БХК освен да се нагоди в бизнес стратегията си? Въпрос на житейско оцеляване.

Хаотичното поведение и променливата идентичост на т.нар. неправителствени организации за човешки права е причина те да не удържат публичния си авторитет. А без наличен авторитет не може да се обръщаш с никакви призиви към президента на една страна. Все едно жени от пазара да пишат протест до Росен Плевнелиев срещу цената на картофите. Разбира се, и писмото за картофите е гражданско действие. Да не ме разберете погрешно.

С кого флиртувахте миналата година по изборите, ДСБ?

Партията Демократи за силна България е важна фигура в Реформаторския блок. Стои стройно, говори елегантно, имат икономическа и геополитическа експертиза. Най-храбрите слова по адрес на Кремъл, Южен поток и безчинствата на подпомаганите от Русия сепаратисти в Украйна са произнасяни от лидери на ДСБ. От сърце мразят диктатора от Кремъл и д-р Петър Москов, и евродепутатът Светослав Малинов, политологът Огнян Минчев, поетът Иво Беров, кинематографисти, всички членуващи или симпатизанти на партията.

Проблемът с авторитета и демократичната идентичност на ДСБ се съдържа в подозрителното им партньорство по време на миналогодишните избори с партията Български демократичен форум (БДФ). Предвождана от стария легионер Дянко Марко, депутат от 37-то и 38-то Народно събрание, БДФ е малка партия, незначителна като електорат и влияние, затова пък с голямо минало. В хода на парламентарните избори 2013-та медиите попитаха тогавашния лидер Иван Костов не са ли, така да се каже, легионерите, част от режима, дето изпрати евреите в лагерите на смъртта през Втората световна война? Отговорът на лидера на ДСБ беше категоричен: „Легионерите – каза Костов – са били големи патриоти, просветени националисти“. Точка по въпроса. Точката обаче направо обезкости авторитета на ДСБ поне що се отнася до малобройното, но много паметливо еврейско малцинство в България. Обидиха се и с основание. Сто процента от роднините им от „новите“ български земи в Македония и Беломорска Тракия са били натоварени в жп вагоните директно за газовите камери в Полша!

В концентрационния лагер Треблинка са унищожени над 800 000 души. Сред тях са и повечето от депортираните 11 363 евреи от "новите земи".
В концентрационния лагер Треблинка са унищожени над 800 000 души. Сред тях са и повечето от депортираните 11 363 евреи от “новите земи”.

Как ще забравят евреите легионерската „кристална нощ“ в София или експроприирането на имуществото им и прогонването от домовете им? Повече от очевидно е, че преки наследници на Съюза на български национални легиони (СБНЛ) са партийните активисти от Демократичен форум, въпреки че Жаклин Тодева не иска да се припознае в историята на своите деди. Какъв авторитет имат ДСБ – 25 МИР пред президента Росен Плевнелиев в защита на руския дисидент? Според мен незначителен. Представете си държавният глава да се престори, че не помни миналото на страната си по време на Втората световна война и пропусне покрай ушите си патриотичните легионерски изстъпления над евреите? Същото би било и ако не се досети за диктуваните отвън опорни точки за правата на човека на БХК, за липсващата устойчива гражданска идентичност и вземе да откликне на призивите за освобождаване на Николай Кобляков! Ами това със сигурност ще се хареса на Владимир Путин. Какъвто дисидентът ни, ще си каже, такива и защитниците му!

Това не бива да се случва. В очакване сме на истински авторитети, които да пишат на президента. Тези не стават.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).