Феминист ли е Шостакович в “Лейди Макбет от Мценската околия”и защо Сталин цензурира операта?

 

Цветан Тодоров едва ли случайно е избрал да пише за операта „Лейди Макбет от Мценска околия“ на Дмитрий Шостакович. Композиторът е трагична фигура, достигнал е до шизофренни нива на раздвояване на личността си в ранните времена на Сталинския комунизъм. Шостакович е създател на революционното като форма и съдържание оперно произведение, превърнало се в първата съветска оперна класика. Преди да падне от сцената по волята на цензорите на Сталин, произведението е играно близо сто пъти в Москва и Ленинград.  В края на 1936 година следва анонимна статия в „Правда“, след нея започват издевателствата върху ненавършилия още 30 години композитор. Политическият и житейски финал за Дмитрий Шостакович е типичен за немалко авангардни творци и критици на режима. Той претърпява същинска метаморфоза – става  придворен автор на възхваляващи Сталин творби.

Кое е превърнало „Лейди Макбет от Мценската околия“ във фатална с последиците за автора си творба?

 

Бунтът срещу корсета в Европа и първите признаци на феминизъм в Съветска   Русия

 

Дмитрий Шостакович е съавтор на либрето на операта по повестта на Лесков „Лейди Макбет от Мценската околия“. Впоследствие прекръщава творбата си в  „Катерина Измайлова“. Редакцията на оригиналното заглавие на операта се е наложило поради политическите последици стоварили се върху главата на композитора и изпадането му в немилост  след премиерата й през 1934 г.Според Цветан Тодоров, Дмитрий Шостакович е композиторът, който подобно супрематиста Казимир Малевич или футуриста Маяковски се захласва по Октомврийската революция. След залповете на Аврора творците стремително раждат нови естетически форми. Искат да преобразуват както обществения живот, така и изкуството. Откриват, че движенията на политическата и художествената революция са идентични. Несравним щрих за  Съветска Русия е лудият, мощен бунт срещу политическата система на тежка, миризлива буржоазност и дребнава еснафщина. Това довежда  до взривните форми в живописта, театъра, поезията, литературата, музиката. Да си кубист или кубо-футурист означава да съчетаваш  анархията с битката срещу академизма в изкуството. Много скоро обаче поетите, художниците и музикантите, ще си дадат сметка до какво насилие са готови да прибегнат болшевиките, за да укрепят своята власт. От проекта за космическо преобразуване на стария, мухлясъл ред се стига до тотална бруталност: гигантският ботуш смазва личността, свежда я до стъпало за своя ход.

2.

Дмитрий  Шостакович, казва Тодоров, влага различен смисъл в историята на семейните убийства, която е темата на  Лесков в повестта му „Лейди Макбет от Мценската околия“. Авангардният интелектуалец е предизвикан  от описанието на окаяност и клетничеството на жената през 19 и в началото на 20 век. Личната му интерпретация е пряко следствие както от личността му, така и от революционните настроения на времето. Ако Николай Лесков е разказал съдбата на Катерина, без да се вглежда в нейната среда, тъкмо обратно прави Шостакович. Ако руският разказвач е показал без никакво морално отсъждане  разрушителните ефекти от страстта на младата жена, нещастна в брачния си живот, то композиторът търси измеренията и причините за нещастието й. Той се пита защо Катерина  е готова  на всичко, за да задоволи любовта си към Сергей, един от работниците в имението. Като същински съвременен адвокат на жените- жертви на домашно насилие, хуманистът  Дмитрий Шостакович провокира обществото с въпроса защо Катерина Измайлова не само изневерява на мъжа си, но извършва и четири убийства? След което и се самоубива.

И още нещо, присъщо на освобождаващото се от моралното лицемерие и догми хедонистично съзнание на композитора – това е вкусът към космическата стихия на еротиката. Сексът в повестта„Лейди Макбет от Мценската околия“ е описан като угнетителна неизбежност и семейно задължение, но за Шостакович плътската любов е вдъхновение. Препятствията за свободата на Катерина и нейното право на избор се коренят в мъжко-женския социален и културен контекст на началото на 20-ия век. Любовната прегръдка на мъжа и жената за композитора е наслада, индивидуална радост и удовлетворение на тялото.  Кулминацията е източник на щастие. И никой не трябва да го отнема на Катерина.

 

 

„Катерина Измайлова“ е написана в модернистичния стил на полифонията и додекафонията. Във време на гигантски исторически трансформации, музикалната революционност на тази опера я превръщат в естетически факт-маяк.  Музиката концентрира в себе си новото мислене за жената. Соловите оперни интерпретации следват нейното индивидуално освобождение.  В обществения и художествен въздух около творбата на Шостакович се е усещало как нещата коренно са се променили. В  Европа свалянето на непоносимите окови на корсетите е един от пътищата на освобождение от техното робство. Корсетът не е само атрибут на тоалета. Той оковава жената безпощадно, тя не може да си поеме въздух. В преносния смисъл това е затворът за духа й.  В Декларацията на правата на жената и гражданката[3] , написана през 18 в. от французойката Олимпия дьо Гуж  се настоява за отхвърляне на „нелепото, сляпо, псевдонаучно и деградирало  до пълното невежество мъжко издигане на естественото разделение в принцип. Защото е обратно на хармоничната природа. Защото природата е образец на вечното сътрудничество между половете”.

В съветска Русия обаче, ситуацията на жените е твърде далеч от Олимпия дьо Гуж, Декларацията за правата човека, първите манифести на европейския феминизъм.

Нека да видим през каква призма в „Лейди Макбет от Мценската околия“ е представена  тази Русия в описанието на  Цветан Тодоров.

„ Шостакович въвежда ярък контраст между Катерина, на чиято страна застава, и всички мъже, представени като жалки, ако не и гротексни. Жестоки и злобни са търговците, защитниците на патриархалния ред…“, пише Тодоров.

Катерина Измайлова е притежание на съпруга си. Той я е „купил“ както се купува африкански роб. Жената е частна собственост в Русия. Пътят за радостите в живота са затворени. Катерина трябва да се подчинява на мъжа си. Ако не – ще усети цялата сила на общественото отрицание, ще й бъдат затворени вратите. Когато остарее, съпружеският нагон ще се задоволява навън, в прегръдките на платените куртизанки, или в евтините проститутки. Съпругът може и да напусне жена си, а ако е богат, дори да не счете за нужно да осигури децата си. Бедните момичета – съпруги, които са се опитвали да живеят честно и достойно, имат затворен достъп до всякакво участие в обществени живот. Те няма на кого да се оплачат. Това е положението. Така е било и в Европа до Френската революция, заразила човечеството с неизтребимата любов към свободата и равенството.  Животът и страданията на Катерина Измайлова, ситуацията на неравноправие, психологическото и физическото й  малтретиране, я поставят  на светлинни години далеч от узаконяване на правата на жената.

19-ият век на писателя Лесков прелива в разрушенията на революционна Русия. Жените са все същите. Максим Горки ги описва в „Майка“ по отчайващо натуралистичен начин. Всекидневна плътска любов, пред очите на децата, понякога и в кочината, сред животните. Често е  придружена с позорни издевателства над женската личност, със заразяване на срамни венерически болести. Сифилис.  Раждане на деца, едно, още едно , до 12-13 хлапета в къщи, пригодени еднакво за хора и добитък. Кърмене, докато гърдите увиснат, а тялото се превръща в износена торба. Старост и ненужност.

 

3.

Преждевременният феминизъм на Дмитрий Шостакович е предпоставката да застане на страната на Катерина. Но защо представя всички мъже жалки, дори гротескни. Защо е толкова унищожителна критиката му и към обществото около героинята му?

Неговата  интерпретация срещу буржоазния ред, срещу неговите носители –  богатите и могъщите, са в духа на тогавашната съветска идеология. За разлика от нея  обаче, Шостакович показва колко жестоки и злобни са  не само търговците, защитници на патриархалния ред. Но – в това е новината на маестрото – „такъв е и народът! Той съвсем не е стока[4]! Слугите или гостите на сватбата, или каторжниците на път към Сибир в либрето, не падат по-долу. Полицаите са тъпи и корумпирани. В същата категория попада и учителят, който би могъл да  е тяхната противоположност, но той също е осмян. Третира Катерина по същия начин, дискриминационно, мизогинно.

В писмата си Дмитрий Шостакович обяснява: „Катерина е умна, интересна, талантлива жена. Поради нещастни обстоятелства, като резултат на заобикалящата я жестокост на скъперничество и алчност на един ограничен еснафски свят, нейният живот се състои само от тъга, скука и страдание. Тя не обича своя мъж, тя не познава никакви радости. Нейните престъпления са протест срещу живота, който е осъдена да води, срещу притъпяващата атмосфера на търговската среда от миналото столетие“.

 

Нека сега „отскочим“ в началото на 21 век. И да си припомним  филма „Догвил“ на  датския режисьор, носител на безброй филмови награди за това, че върна правдоподобният сюжет в киното – Ларс Фон Триер. Фон Триер показва също „народът“, хората от малкото градче Догвил  като външно благопристойни лицемери, жестоки, похотливи. Същото физическо малтретиране и употреба на жената. Сексуалните „бартери“с героинята, играна от Никол Кидман,  за парче хляб или краткотраен подслон, всичко това  маскирано като състрадание, е поднесена в убийствения реализъм на датчанина. Сцените са почти порнографски, според много критици. Героинята  намира спасение от преследване в едно общество, на пръв поглед познато и дружелюбно. Общество, което обаче само чака да се порежеш, за да изпият кръвта ти, душата ти и да захвърлят мъртвото ти тяло на кучето. Да преспят с Никол е сексуална привичност  и свръхпозволеност на местните мъже. Те просто я притежават все едно ,че е лишена от чувства, персоналност, достойнство. Накрая, героинята започва да стреля. Разстрелва своите мъчители,  превръща ги в кърваво месо. Да опожари Догвил заедно с децата му е разбираема цел. „Никол“ стреля дори по децата,  които я лишиха от предполагаемата детска емпатия към униженията й.

Колко са победите на жените в днешния, европейски свят? А в африканския? В азиатския?

 

 

Ларс фон Триер репетира темата за отмъщението в сцена от “Догвил”

Да се върнем към  интерпретацията на Дмитрий Шостакович на Катерина Измайлова. За него тя е  героиня. Вече цитирах едно от писмата му за нея. В друго писмо той пише: „Макар че Катерина става убийца на мъжа си и свекъра си, изпитвам симпатия към нея. Убийствата, които извършва, са бунт срещу онези, сред които живее. Лично аз виждам в нея една красива, силна и способна жертва, жертва на зловещото домашно обкръжение, характерно за Русия“.

Впрочем, Сергей не е по-добър от другите. Към пороците му са прибавени лицемерието и лъжата.  Когато трупът на съпруга Зиновий е открит, насред набързо уреденото сватбено тържество на Сергей и Катерина, а двамата са изпратени на заточение в Сибир, се случва нещо типично със своята отвратителност. По време на дългото им пътуване, Сергей се залюбва с красивата Сонетка. Измъчена от предателството и унижението от страна на Сергей, Катерина удушава съперницата си. Отново убива…

През тялото на жената може да преминат всички и всичко. Трагедията й е в това, че малцина съзнават какво й причиняват. Тя е телесна, нищо друго, следователно може да бъде малтретирана, насилвана, а човешкото й достойнство да се разпарчетосва пред погледа на мъжкия свят. Мъжкият свят подминава женските унижения. Who care…

Русия, в момента когато Шостакович композира  „Лейди Макбет от Мценската околия“ е всичко, което е въплъщение на злото. За бедните, за малцинствата, за жените. Особено чувствителна е темата за жените – тази тема е фин лакмус за човечния потенциал на едно общество.  Претенциите за цивилизованост се прекършват пред страданията и насилието над беззащитните жени. Октомврийската революция, която музикантът провижда като изход, се оказва същинска дистопия. Кошмарните крайности на проекта за световна правда и хуманизъм дават алиби на хората с черните тужурки да товарят в камионетки свободата и да я затриват в лагерите на ГУлаг. Неслучайно в статията на „Правда“ срещу операта се говори за порнография. Анонимните цензори насъскват „народа“ срещу брилянтните послания за любов на Дмитрий Шостакович. Същото определение впрочем, пишат и американските издания. Те определят „Лейди Макбет от Мценската околия“ за „порнофон“.  Америка в 30-те години на миналия век много прилича на изостанала, патриархална, лицемерна Русия. Не случайно столетия по-късно,  Ларс Фон Триер обобщава през посланията на „Догвил“ същото, макар и с друг  времеви адрес. Злото, това е Америка. Както Америка  е превърнала жените в  стока, в разменна монета, в бележка под линия, в хуманно незначителен факт в обществените цели, така е било в Русия през миналия век.

Шостакович смятал, че Катерина се извисява над околните, защото те са…чудовища. „При дадени обстоятелства – пише в друго писмо той – убийството не е престъпление”. За да запази чистотата на своята героиня, композиторът пропуска в постановката си някои злепоставящи я епизоди от повестта на Лесков: убийството на племенника на мъжа й, потенциален наследник на неговото богатство, или изоставянето на собственото си дете.

В какво се състои трагедията  на Катерина Измайлова?Нов и недостижим  ли е естетическият патос на Дмитрий Шостакович избрал музиката за инструмент за преобразяване на обществото?

Трагедията на героинята е в статуквото, превърнало във всепозволеност насилието и съсипващото унижение на жената. Бунтът на Катерина Измайлова е срещу това непобедимо статукво. В него мъжкият индивид е възвеличен. Той не се съобразява с правилата на общия живот и слуша единствено своите желания.[5] Ако Лесков разказва сдържано историята на една личност, погубена от силата на своето желание, Шостакович пее възхвала на една жена, която избира да изживее страстта си и загива под  ударите на отвратителния мъжки ред.

Това е изводът на големия хуманист Цветан Тодоров.

Такъв е изводът на истинските хуманисти преди век и сега.

 

 

 

 

 

[1] Цветан Тодоров, „Триумфът на твореца. Революцията и творците. Русия: 1917-1941 г.“, Откъс – „Шостакович:музика и думи“, София, 2019

[2] Цветан Тодоров, „Триумфът на твореца“, 166 стр.

[4] „Триумфът на твореца“, стр.133

[5] Пак там, стр. 134

[6] Правата на жените  засягат защитата на телесна цялост и автономия на жената, жените да бъдат освободени от сексуално насилие

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).