Кой курс е по-висок – този на страха за здравето, или този на страха за хляба?

 

Лекарят и бивш здравен министър д-р Петър Москов определи като погрешно решението за налагане на новите, по-строги противоепидемични мерки. Учудваща позиция на един анестезиолог, професия, която се бори с болката, или точно обратното?Защото ако се замислим, терминът „анестезия (an + esthesia)“ има гръцки произход и означава липса на сетивност.  Дали не става дума тъкмо за липса на емпатия към заболелите лекари и учители, към страдащите от вирулентния вирус и равнодушие за живота на най-уязвимите?

Петър Москов е последователен в политическото си мислене. Може и да се е харесала тезата за баланс(?) между запазването на социално-икономическата активност и контрола върху разпространението на заразата. Локдаунът трудно се преглъща, а тайнственият „баланс“ на анестезиолога вкарва поредно обществото в опасно заиграване с реалността! Москов дори формулира обществената и политическа дилема с циничната формулировка „за курса на здравето и курса на хляба“. Подобно понятие като бизнесбаланс в условията на развихрила се зараза, няма как  да впечатли например американската журналистка, дошла преди дни да прави репортаж[1] за трагичната ситуация в Хасковската болница.

Впрочем, какво пише един от най-престижните вестници на САЩ?

Пише, че балканската държава е постигнала едни от най-високите нива на смъртност от коронавирус в Европа. Че над 15 души на всеки един милион умират от вируса, според Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, който събира данни от националните агенции. Ню Йорк Таймс  илюстрира материала с съкрушаваща душата снимка от болничната реалност. Не крие къде стоим. Не си играе с приоритетизация.

Един друг Петър, доктор Петър Марков,  епидемиолог и преподавател в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, казва,  че процентът ще продължи да се покачва, ако България не предприеме по-ограничителни мерки за ограничаване на разпространението си. Прогнозата му е изречена дни преди да бъдат оповестените  от българското правителство извънредни мерки до Коледа. Затварянето на държавата, строги мерки като в повечето европейски страни, изглежда безалтернативен път за всеки политическо управление. Лекари и лекари…Колегите на Петър Москов от ВМА, Пирогов, Александровска болница или другите по-малки лечебни заведения са категорични . Те признават, че предвид много високата смъртност в България,  абсолютно задължително е някаква форма на блокиране или затваряне на училища, университети, молове, ресторанти и нощни клубове, поне за месец-два докато нивата на заразяване намалят. Системата на здравеопазване в България  е свръхнатоварена от нескончаемия приток на пациенти. Тя е изправена и пред остър недостиг на болнични легла и медицински работници, много от които също се разболяват. Може ли тогава чисто политически да се разиграят фактите? Може ли да се правят залози кой е печелившият за държавата курс!

Да погледнем фактите през очите на някогашния тъмносин политик, а от две години свеж консерватор д-р Петър Москов. Как би ги интерпретирал например, ужасната новина от миналата седмица когато двама мъже починаха, след като бяха оставени да чакат на стъпалата на болница в Пловдив, вторият по големина град в България? Или пък не по-малко ужасяващата вест за 33-годишен мъж, който почина след часове на чакане за линейка в българската столица София. Как звучат тези факти в предпочитания от него бизнес контекст? Не е ли по балкански „капиталистически“да се пледира за незатварянето на ресторантите и търговските центрове? Изобщо, съществува ли друга ценност превъзхождаща човешкия живот? Не, не съществува.  Всеки що годе възпитан в хуманитаристиката знае това. Лекарите, врекли се да се борят и с най-коварната болест, няма да питат ресторантьорите или консерваторите за обединена България(КОД) и лидера им Петър Москов, кой път да изберат. Кое управленско решение да подкрепят – това, което помага на хората да не мрат като мухи, или печалбата на сервитьорите и готвачите от лъскавите заведения по Витошка!

Два въпроса, единият е излишен, както би казал пролетарският поет…

Всъщност, какво са днешните консерватори – тези около Петър Москов?Партията на бившия ръководен член на ДСБ – КОД – се ражда през 2019 година. Москов е убеден, че консервативната общност няма свое представителство. И се залавя да го създаде и вкара в следващия парламент. В областта на икономическата свобода той изповядва либертарианската „малка държава“. Less government, more freedom, това е истината. Колкото по-малко се меси държавата на пазара, толкова благоденствието ще процъфти. Интересно е как прозвучава тази философия в условията на пандемията. Вече не звучи никак. В  очакване на окончателното решение за новите противоепидемични ограничения, председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов например, предупреди вчера,че разчита изцяло на държавата, ако мярката влезе в сила. Защото „това ще е краят за голяма част от работещите в бизнеса!“Дали Алибегов ще подкрепи Петър Москов на изборите догодина има лесен отговор. Не, няма да го подкрепи. Сега всички станаха „леви“. Искат държавата да се намесва навсякъде – да управлява не само нощните барове и дискотеки, но и в моловете, и всякакви други прицелени към голямата печелба магазини. Левичарско е, нали! Исторически погледнато,  левичарите мразят капитализма, борят се срещу него. Днес те са щастливи защото всички признават правотата им, всички имат нужда от държава. Учители, студенти, ректори, лекари и продавачката на Женския пазар дори. Искат правителството да изработи регулация, протоколи, алгоритми. Искат полицията да следи за спазването им, а съдът да ги наказва и праща в затвора.Сбогом, капитализъм!

Какви са ценностите и културната идентичност, изповядани от Петър Москов и неговите сподвижници? Много опасна територия! Някои казват,че при КОД и лично при доктор Москов, тя се простира някъде между шовинизма и мултикултурализма. По антималцинственото си говорене се нарежда до Валери Симеонов.  Буквално преди дни пък, консерваторите се обявиха в подкрепа на прононсирания расист и набеден за учен Михаил Мирчев. Въвлякоха най-престижните университети  в зоната на расизма, като се опитаха да използват свободата на изразяване на своя страна. Да си консерватор май вече хич не звучи гордо!

Най-добре е анестезиологът Петър Москов да си остане в болницата „Света Ана“. Там му е мястото. Казват, че бил добър лекар. Възможно е. Но като политик е дълбоко вреден, архаичен и провинциален, минава често отвъд демократичното. С последното си изявление за ненужността на строгите мерки за защита здравето и живота на хората в полза на бизнеса, той се нареди в зловредната редица на партийните кариеристи, играещи  на руска рулетка със смъртта по време на пандемия.

 

 

 

[1] Смъртността в България нараства, тъй като болниците се борят да се справят и лекарите се разболяват, NYT https://www.nytimes.com/2020/11/23/world/the-death-rate-in-bulgaria-soars-as-hospitals-struggle-to-cope-and-doctors-fall-ill.html?fbclid=IwAR0smD-8-5pujBtBkC-19uYECIxj30hS2sWkTj6dXw_9M1nFUX_vFPSDaOw

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).